Наистина ли е дошъл краят на социалната държава?

Новият крал на Холандия Вилем-Александър, който се възкачи на трона в края на април тази години, блесна тези дни в световните новини с едно свое изявление, което е достатъчно скандално в един свят, разтърсен от жестока криза, краят на която изобщо не се вижда. Вилем-Александър обяви "краят на социалната държава" в Холандия и го направи в свое официално изявление. Запознатите с мистериите на холандската политика знаят много добре, че кралят в тяхната политическа система е просто един говорител на правителството и чете не свои, а чужди мисли. Но фактът е факт - един монарх бе превърнат в официален говорител на тезата, която богатите отдавна се опитват да пробутат - че на социалната държава трябва да бъде сложен край.

Разбира се, винаги е прелестно, когато един търтей, който е изцяло на държавна издръжка като всеки европейски монарх почне да дърдори за край на мисленето, че държавата трябва да помага, но ще отнесем това като неслучайните иронии на историята. Големият въпрос е с какво ще бъде заменена социална държава. Отговорът на холандските богаташи е плашещ със своята поетична разтегливост - "King Willem-Alexander, alongside his wife, Queen Maxima, told the Dutch people that they must create their own social and financial safety nets" тоест - Крал Вилем, който е бил придружавам от своята съпруга - кралица Максима е казал на холандските граждани, че те трябва да създадат свои собствено социални и финансови осигурителни мрежи. И Величеството също така споделило, че да чакаш държавата да ти помогне било нещо, което останало в 20 век.

Социалното уравнение на пазарните икономики обаче е нещо гениално. Когато държавите са в просперитет и развитие те стимулират гражданите си да отделят пари за осигурителните системи. А когато изведнъж дойде икономическа криза, богатите прослойки правят и невъзможното да убедят хората, че вече трябва да си помагат сами - тоест да на разчитат на преразпределителните сили на държавата. А е очевидно, че в ситуация на криза не трябва да се отменя модела на социалната държава, а просто богатите прослойки да бъдат накарани да плащат по-големи данъци, тъй като така или иначе финансовите проблеми на света се дължат на тях. Но не. В криза изведнъж се оказва, че парите на гражданите са били изхарчени и сега от тях се иска не само да не си търсят финансите, но и да почнат да градят мисленето си и очакванията от държавата наново.

Страхотно, нали?

Във фейсбук поспорихме с доста хора по тази тема. От тях чух мнения, че социалната държава в Холандия е много щедра и очевидно трябва малко да отстъпи назад, което хората щели да понесат. Аз бих приел такова мнение. Но кралят не казва това - той твърди, че краят на социалната държава е дошъл. От моя гледна точка има огромна разлика в това да кажеш: "Отидохме много далеч, трябва да се върнем малко" и в това да отсечеш: "Това е краят на социалната държава".

Първото е разбираемо във времена на криза. Второто обаче вече е идеологема и то отвратителна неолиберална идеологема, която на всичкото отгоре е невярна и глупава. Под фразата "край на социалната държава" и балонът - "социална политика, но не на ниво държава", винаги се крие класов, да, точно класов интерес и той върви срещу устоите на това, което наричаме държава изобщо.

Този класов интерес е ясно осъзнат и той се крие в идеята бедните да платят за пореден път за кризата на богатите. Съжалявам, че го казвам с този език, но ако сега не си кажем истината, никога няма да съберем сили да кажем. Не е нормално по средата на мача правилата на играта да се променят, а сега в Европа искат да ни пробутат точно това.

Социалната държава е най-великото изобретение на европейската следвоенна политика и тя не може да бъде жертвана така лесно, особено под натиска на прослойки, който никога не са имали интерес от нейното съществуване.

Големият въпрос е каква е алтернативата на социалната държава? Част от гражданите могат да се грижат сами за своето благополучие, но какво става с тези, които не успяват? Когато целият свят е в криза от която не може да излезе, социалната държава е по-необходима от всякога. Защото да лишиш от социалната защита населението в този момент е като да усетиш болка в сърцето и да поискаш да ти го ампутират, защото ти пречи.

Ако няма социална държава, какво има? 

Плутокрация на свръхбогатите? 

Чиновнически авторитаризъм? 

Микрообщества без път и посока? 

Нали смисълът от съществуването на държавата е да помага на хората? Ако тя се откаже от тази своя функция, за какво ни е държава изобщо? С други думи – държавата може да бъде единствено и само социална. Спре ли да бъде такава – остава на бунището на историята.

Чух мнения за това, че социалната държава има свойството да се саморазраства. Така е. Проблемът е, че несоциалната държава пък има свойството да фалира от алчност. Защото концентрира основната част от капиталите в ръцете на един малък кръг от хора. Ние в България обичаме да спекулираме с думата "олигархия", но истинската олигархия в световен мащаб е също плашеща. И тя е тази, която от години настоява за демонтажа на социалната държава, защото само в дезинтегрирани общества са възможни чудовищни норми на печалба.

В този смисъл проблемът, който кризата поставя пред нас съвсем не е съществуването на социалната държава, а свръхконцентрацията на финанси в неконтролируеми ръце. Кризата не е криза на социалните модели, а на либералните и дерегулирани финансови пазари, тоест криза на системата, а не на това, което спаси тази система от рухване още преди половин век.

Най-ироничното е, че ако бъде поставен окончателен край на идеята за социална държава, това съвсем няма да стабилизира европейските общества. Точно обратното - това е все едно да лекуваш наркоман като го натъпчеш с дрога. Поставяйки край на социалните държави, Европа ще се лиши точно от модела, който я прави привлекателна за целия свят. Това дава и отговор на въпроса защо светът не може да излезе от кризата. Защото този път богатите видяха в кризата възможност да унищожат всичко онова, което им пречи да стават все по-богати. Но това е път към пропаст, която няма дъно. Проблемът е, че това знание ще стане очевидно едва, когато е много късно. Тогава инженерите по деконструкцията на социалната държава отчаяно ще искат пак да я върнат, но, като обича да става в историята, ще бъде късно, твърде късно.

А точно монарсите би трябвало да имат най-безпогрешните инстинкти за това кога престъпват границите.

Защото обикновено плащат за такива грешки с безценни и незаменими части от тялото си.