Ако има история, която е най-добър показател
за това, което се случи в постпреходна България, това е медийната битка на
вампирите. В Созопол изкопаха един и набързо го превърнаха в герой, който да
затъмни с българския си блясък сагата „Здрач”, която пък превърна вампирите в
метросексуални лигльовци, които не се търпят.
Година след откритието на първия
вампир, откриха друг на Перперикон. Бях убеден, че Черноморието няма да се
забави с отговора и се оказах прав – два дни откриха друг вампир, този път в
Несебър. България по странен начин се оказа страна на вампирите, нещо, което
всеки средностатистически гражданин на страната в един или друг момент от
живота си със сигурност е подозирал.
Вампирът е красива метафора за
провала на опитите ни за смислен живот. Ние се опитваме да бъдем на историческа
и геополитическа висота, но в крайна сметка винаги потъваме в розовата мъглица
на холивудските измишльотини. Опитваме се да издигнем над времето и да бъдем
вечни, но нашата сълзлива сантименталност и желанието ни светът да говори за
нас, независимо как, ни дърпат към историческите брегове, където всичко е сиво,
провинциално и доста скучно.
Живеем не само имитация на живот, но
вече и в имитация на история. Което не е чак толкова лошо. Животът в своето
естествено състояние отчаяно се опитва да прилича на филмите. Но, защо, защо,
защо, по дяволите, от всички възможни жанрове ние избрахме точно вампирските
саги?
Това е киномистерията на българската
душа, която няма никога да ми даде мира.
На човек му
трябва да прочете съвсем малко за световната политика, за да се убеди, че
епиграмката на Змей Горянин, писана в далечната 1949 година винаги ще е
непреходна, актуална и болезнено остра. А тази епиграмка е:
Така се
днес развиват
световните
събития,
че щом се
не посвива
пак бит ще
бъде бития.
------------------------------------------------
Трилърът
"Кой точно се срещна с Борисов" вече придобива халюциногенни
измерения. Протестната мрежа отрича като млада девственица снимана на входа на
бардак. Те не били се виждали с Борисов. Като не сте се виждали, мама му стара,
как така преглътнахте автобусите на ГЕРБ и почнахте да пищите от ужас едва като
видяхте обществената реакция, а? Реформаторският блок мълчи като хваната в
изневяра съпруга, която няма какво да каже понеже знае, че има компроментиращи
снимки от неприличния акт. Не че срещата с Борисов е някакво голямо чудо - но
тя издава неприятна хлъзгавина на идеите.
Аз лично
смятам, че няма какво да отричат за срещата. Нека да си признаят, така по-бързо
ще получат места в листите на ГЕРБ, ако изборите се зададат на хоризонта. Че да
разчитате ли на РъБъ (реформаторския блок) за депутатски места е все едно да
разчитате веганец да ви поднесе свинска пържола с пържени картофки...:)))))
-------------------------------------------------------
В
"Неделя 150" проведохме много сюрреалистичен разговор с поета Ясен
Атанасов. В момента в който аз почвах да громя политически тези на
протестърите, литературната душа отсреща рязко изпищяваще, че това било
политика, а той за политика не искал да говори. "Ама вие имате политически
искания, опасявам се, че ако стигнем до предсрочни избори рязко ще ви се наложи
да заговорите политически". Не срещнах разбиране. Политическият разговор
бе оставен за някаква мистична фаза 2 на протеста. Аз се изплаших да не би фаза
2 да е призив всички да излезем с рокли срещу безумията на олигархията, но
засега всъщност се уточнявало какво да бъде това. Но честно - в края имах
чувството, че сме си говорили за поезия, а не за обществени процеси, защото
пичът яростно настояваше в идеята за морална основа на протеста, която да е
незамърсена от политика...Ужас, пичовете имат политически искания, но не искат
да говорят за политика...Простете ме за цинизма, но това е все едно проститутка
да се предлага на пазара на плът, но да настоява да не й плащат в пари, а в
стихосбирки. Всъщност нима има нещо лошо - и интелигенцията понякога трябва да
се вреди за секс, нали така? :))))
------------------------------------------------------------
Народно-прогресивната
партия на Мозамбик в специална декларация е настояла Бойко Борисов да си смени
прическата, а Пламен Орешарски да промени ъгъла на бакенбардите си, защото
иначе България щяла да се намира във фризьорско-деструктивна ситуация с
непредвидими последици за пърхота по света :))))
Сори за
дивотиите, но откакто прочетох, че ЕНП искали предсрочни избори у нас, едно
вдъхновение за политически изявления ме налегна и сега цял ден няма да
спра...:)))
--------------------------------------------------------------------
Опитът ми
да се самоизолирам от света и да го сведа само до четене на "Чародейката
от Флоренция" и гледането на първи и втори сезон от сериала
"Декстър" се провалиха с гръм и трясък. И сега, брутално дори и за
самия мен, утре в 11 часа, старият репортер ще трябва да участва в "Неделя
150". Толкова ми писна от тия протести, че се чудя дали всъщност да не
завъртя разговора към Салман Рушди, хахха. С други думи дори, когато човек бяга
трябва да се пази от модерния демон на съвремието - мобилните телефони. Светът
те настига чрез тях и не ти дава възможност да скатаеш, което не е чак толкова
лошо, защото пък, ако светът не ме търсеше изобщо, можех да съм нещо зловещо и
лошо. Например шеф на ГЕРБ-старейшини в Подуяне, хахахах
---------------------------------------------------------------
Сигурно е
от особения празничен въздух и все още лятното слънце на Подуяне, което огрява
независимата империя с ракиено управление тихо и кротко все едно човек чете
лирично стихотворение на живо, но открих особен дзен-смисъл в едно изявление на
Димитър Пенев, доказан български гуру, направо Life coach, както би се изразил
някой метросексуален пиар с бяла якичка. Та като говори за мача с италианците
Пената казва следното: "Но в България винаги пререждаме времето. Да не се
получи да родим, преди да сме бременни". Хахаха, това е синтез на огромния
български проблем с времето. И ще ме прощавате за богохулството, смятам, че
надписът на парламента трябва да бъде сменен. "Съединението прави
силата" е хубава фраза, ама в последните 4 години никой не дава пет пари
за нея. Докато виж, ако турнем там: "Да не раждаме преди да сме
бременни" - това ще е ярък знак, че сме почнали да разчитаме политическите
знаци на вселената към нашия скромен, но шумен народ :)))))
----------------------------------------------------------
Понеже
знаете как е - човек остане малко по-дълго на работа и демоните на лудостта
прииждат като протестни облаци, реших, че последният ми останал талант за днес
трябва да го посветя на протестна и лирична поезия. Аз съм пълен идиот, това е
доказано и талантът ми е равен на таланта на петокласник, който за първи път
разбира, че есен се римува с песен, но пък кога това е спирало идиотите от
сътворяване на поезия и така родих един протестен опус срещу света,
несправедливостите и олигархията на големите бюстове:
Любима,
време е за бунт и и за анархия
положението
вече не се търпи -
протестирам
срещу тази олигархия,
диктатурата
на твоите гърди.
Да ме
репресират те така -
рахождам се
с поглед разнежен.
Долу туй,
онуй, това, онова -
правя своя
собствена протестна мрежа.
Сутиенът ти
е червен боклук,
направо
мафия със черен цвят -
стоя като
протестър с изключен звук
и
протестирам срещу целия свят! :))
---------------------------------------------------
Знаех си!
Знаех си! Знаех си! След като Николай Овчаров откри вампир на Перперикон,
Несебър мощно отговори на удара и откриха нов вампир. Мисля, че това задава
нови тълкувания на българската история изобщо. Ще се окаже, че хан Аспарух е
дошъл тук, за да води титанична битка с вампирите преди да стане един от тях. А
покръстването вероятно е тежкият опит на вампира Борис Първи да научи болярите
си да пият кръв само от аристократки, а не от обикновени селянки. Дракула,
разбира се е българин, първокачествен вампир, нагло присвоен от румънците, а
цялата сага "Здрач" трябва да бъде спряна моментално докато авторите
не признаят, че произходът на всеки вампир е от Несебър...:)))
-----------------------------------------------------
Сутринта
станах безумно рано (6.30!!! сигурно в Ада карат всички да стават в този час),
за да участвам уви само за кратки 5-6 минути в бТВ. Но, не за това ми е думата.
Открих някои особености на протестна София за които никой не говори и очевидно
аз ще трябва да бъда техния хроникьор. Знаете как се чувства човек в 6.30 -
като зомби, което току-що е излязло от пръстта и още не знае какви са
перспективите, които му се откриват в новото съществуване. Човек се облича
набързо, търчи към таксито, в таксито леко придремва, а когато го стоварят
около парламента откъдето трябваше да е включването, първата работа на
изтощения от капитализма дух е да си потърси кафе, тройна доза кафе, по
възможност венозно. Търча по будките за кафе на университета, ама навсякъде
опашки. Неее, не от протестъри, а от ченгета. Куките бяха образували дълги
опашки, подрънкваха с белезници от нетърпение и те да получат кафе, изобщо рано
сутрин в центъра на София се оказа, че достъпът до вълшебната течност е силно
ограничен. Загледах опашките с екзистенциално отчаяние и сигурно съм го докарал
на вид като философ-самоубиец, осъзнал, че светът няма смисъл. Тогава едното
ченге вика на другите: "Абе, дайте да го пуснем младежа отпред пък ние
после ще купуваме". Лелеее, да ви кажа - моята полиция верно ме пази, ей
:)))
--------------------------------------------------------
Чета
изявление на един италиански психиатър Виторино Андреоли: "Парите вече са
главната дрога - разболяват и убиват". Май френдс, не е ли готино от
вестник да науча, че аз ще бъда завинаги здрав и очевидно безсмъртен...:))))))
-----------------------------------------------------------------------
Грандиозната
битка на автобусите. Първият филм на Спилбърг "Дуел" имаше подобен
сюжет - битката между шофьор на камион и шофьор на кола, които се преследват из
сюрреалистичния пейзаж на американския среден запад. И аз мисля, че с
автобусите резултата е равен. Чака ни дълга и тягостна есен на позиционна война
между БСП и ГЕРБ, която ще тече по сценарий съвсем различен от този, който
протестърите си представяха. Позволете ми се да се извиня и да се разкая за
една дълго внушавана от мен идея - че Борисов е тъп като селска фолкпевица.
Всъщност той така елегантно узурпира протеста, по-скоро автобусно го
мобилизира, че сега протестът е равен на ГЕРБ, плюс минус 300 души, които са
протестъри и антигербери, но техния глас ще потъне като паве в Перловската
река. Не знам дали поглъщането на протеста от страна на ГЕРБ е добро или лошо,
но това предвещава автобусни есени, автобусни зими, изобщо всичко е като романа
на Керуак "По пътя". В края на този роман се правеше забележителното
откритие, че бог всъщност е плюшено мече. Вече не съм сигурен - политическият
бог на България със сигурност е шофьор на автобус :))))
--------------------------------------------------------------------
Ама вярно
ли френският посланик няма да получи орден?!! Сърцето ми се разкъса на две,
очите ми се напълниха с невинни сълзи, стомахът ми се сгърчи от политически
ужас, а душата ми стене като романтичен поет под огромна луна. О, боже мой, как
може толкова да е несправедлив този свят и да лиши един посланик от поредната
вещ, която ще събира прах на поличката му с пенсионни трофеи! Срамота е.
Олигархията вече и на ордените посегна и си ги прибира в мазетата...:)))))
-------------------------------------------------------------
Когато се
опита да говори на български и се изпоти, по едно време Роджър Уотърс след като
се обърка използва гениалната английска фраза: "Fuck me!". Fuck me
too, как съм успявал досега да стоя настрани от величав сайт NoOрешарски. От
сутринта го чета и политическото ми удивление нараства пропорционално на всеки
текст с който се сблъскам там. И вече почвам да се чудя - това протест на
политически хора ли е или на гимназистки, които току-що са прочели първата си
любовна стихосбирка. Този стил на писане ("Работническо дело", 1975
година например) не ни вещае нищо добро. Настоявам протестърите спешно да
обещаят, че ако дойдат на власт няма да пипат порното, че като гледам каква
струяща на талази "невинност" струи там, тия като нищо ще обявят
порното за гадна манипулация на олигархията да държи хората далеч от площадите
:)))))
-----------------------------------------------------
Великият
репортерски миг: вестникът за утре виси на стената, човек преглежда заглавията
и се чуди как ли човешкия ум е в състояние да синтезира цялата днешна
действителност до 24 страници, дежурството върви към края си, а призраците на
репортери от три поколения почват да се питат дали е добре още преди края на
дежурството човек да си отвори една бира с аргумента - лято е, ако сега не пия
бира, когаааа...:))))
-------------------------------------------------
Вампирът от
Созопол си имал братовчед - изгрява новата звезда на Вампира от Перперикон. Бях
убеден, че Николай Овчаров няма да се даде лесно на Божидар Димитров и ще
открие не само вампир, ами цяло ято от вампири...Сега народът тръпне с какво ще
надцака надвитата страна. Аз залагам, че Божо Димитров ще намери тялото на
Христос, ДНК-тестът ще докаже, че той е пряк предшественик на Аспарух и, че на
кръста е пял "Назад, назад, моме Калино" в знак на протест срещу
гнусните претенции на македонците, че е роден в Скопие :))))
--------------------------------------------------
Чета
заглавие: "Нови правила за правопис" и разбирам, че от 1 септември
българският език просто вече не е същия, понеже влизали нови норми. И така,
какви са промените:
-
"Президент" вече се изписва така: "марсианец". Сбъркат ли
го на диктовка учениците ще бъдат принудени да държат безплатен стаж на
"Дондуков" 2 и да бъдат юркани от Юлияна Плевнелиева
- Азис
понеже си направи операция за уголемяване на члена вече ще се изписва АЗИС
- БСП
трябва да се изписва БсП, щото социализмът им е як дефицит, а Реформаторския
блок може да се изписва с поетичното название "капути", защото те
така или иначе са свикнали, хахаха :)))
--------------------------------------------------------
Йееес,
набарах най-великото стихотворение за Париж. То принадлежи на господин Чарлз
Буковски и е писано вероятно някъде межзу 3003 и 3005 бутилка с уиски в неговия
живот. Стиховете за Париж винаги се са отличавали със солидно ниво на
сантименталност, лиготия и декадентски страсти. А Буковски като солиден
дисидент към всичко избира обратния път. И такааа, ето го и стихчето:
Париж
Чарлз
Буковски
никога
дори и в
по-спокойни времена
не съм
мечтал да
карам
велосипед из
този град
с барета на
главата
а
Камю
винаги
ме е
вбесявал.
No comments:
Post a Comment