ГЕРБ – най-верният съюзник на Орешарски

Вече е ясно - най-верният съюзник на Пламен Орешарски е парламентарната група на ГЕРБ. Поведението на тази партия (всъщност тя повече прилича на парахулиганско формирование, с други групи нещо като групировка за организирани престъпления в политиката) от 4 септември прави всичко възможно не само да закрепи кабинета на Орешарски, но и да му осигури пълен мандат. Не ме разбирайте погрешно - убеден съм, че ако сложите Бойко Борисов на детектор на лъжата неговата телевизионна циклофрения ще е достатъчно убедителна, за да може той да развенчае тази идея, но това не отменя факта, че поведението на ГЕРБ ежеминутно става все по-силен аргумент защо този кабинет трябва да изкара поне до май догодина. Поведението на Бойко Борисов и опитите му постоянно да саботира парламентарната работа не издават нищо друго освен истерична нервност, че рано или късно ще му бъде потърсена сметка за неговото управление. Има защо да се бои. В България промяната ще е невъзможна без да прочетем докрай цялата истина за кабинета на ГЕРБ и да разберем какво и как те прецакаха в една държава, която и без това не беше на върха на класациите по честност и почтенност.

След като умъртви протеста в София, а това се случи, защото десницата по площадите така и не разбра как трябва да се отнася с Борисов и, че фрази като тази, че оставят вратата открехната води не до бъдеш съюз, а единствено и само до брутално среднощно изнасилване, Борисов на практика остана доминиращ фактор в дясното пространство. Убеден съм, че следващите избори ще докажат това, защото десницата така и не проумя, че преди да морализаторства на едро трябва поне веднъж да се опита да се справи със собствените си демони. След като изчисти всякаква конкуренция вдясно, Борисов се опита да блесне с новооткриката тактика - перманентен вот на недоверие. Дори и в тази сфера обаче той показа, че не разбира изобщо как да използва този инструмент.

Нека да уточним - в историята на България след 1990 година няма успял вот на недоверие. Има един провален вот на доверие на Филип Димитров, но това е отделна история за лудост, драми, люспи и интриги. Тоест истинската опозиция не ползва вотът на недоверие като ново камионче, което да счупи след дълга игра, а като начин да накара обществото да чуе нейните аргументи по жизнено важни теми и да заяви алтернативен поглед по тях.

Именно заради това е безумно, че Бойко Борисов избра досега теми, които изначално са обречени на провал.

Първият вот на ГЕРБ за министерството на инвестиционното проектиране заслужава да влез в топ 5 на най-глупавите действия на произволна опозиция по цял свят. И тук не говорим за това, че не влязоха в зала или пък, че изобщо не се появиха да мотивират действията си, а просто за това, че е тъпо да правиш вот за нещо, което тепърва почва да работи. Това е все едно да искаш вот на недоверие на фаянсаджията ти още преди да е донесъл плочките за банята ти само, защото го подозираш, че е погледнал похотливо жена ти.

Вотът за регионалната политика, който предстои също е върховна глупост. Този кабинет съществува от четири месеца. Факт е, че България е страна с ужасяващи регионални диспропорции, но човек веднага почва да се пита, а къде точно в тази картинка ГЕРБ виждат себе си. Какво промениха за 3,5 години? Всъщност в регионалната политика ГЕРБ бяха като природно бедствие, като напаст от скакалци, защото не само спряха децентрализацията и изсмукаха бюджетите на местната власт, но финансираха единствено проекти на техни партийни кметове. Тоест те искат вот на недоверие за свършените от тях глупости и съм убеден, че това ще се върне като бумеранг към тях, за да ги посече.

Третата тема по която Борисов обяви, че ще се изявяват е здравеопазването. А това вече е полет на истинско политическо камикадзе. За 3,5 години да смениш 4 министри на здравеопазването съвсем не говори за някаква ясна стратегия, нали? Това е единствената тема, която може да има социален отзвук, но повечето хора, които са се сблъскали със здравната система ще ви изсипят такива псувни за ГЕРБ, че ушите ви ще пламнат по-бързо дори и от ситуация в която колеги ви спипват да си купувате новия албум на Веселин Маринов.

Ако ГЕРБ поне малко разбираха България, ако поне малко схващаха какво се случва, трябваше постоянно да искат вотове на социални теми. И не, че щяха да минат, но хората щяха да чуят аргументите. Да, знам, трудно е да искаш вот на недоверие по социални теми, особено, когато ти си се държал като масов убиец в тази сфера, но така е в парламентарната демокрация - греховете на собственото ти управление се връщат при теб като лоша карма, като йо-йо ефект от който не можеш да избягаш.

Да не говорим за това, че от около два месеца насам ГЕРБ и основно Цветан Цветанов не престават да говорят за полицейщина в България. Интересно, ако толкова много са притеснени за демокрацията защо не поискат вот по тази тема? В предишния парламент опозицията имаше очи да иска такъв вот, защо сега ГЕРБ се се изправят на парламентарната трибуна и не поискат вот на недоворие за тази полицейщина, която толкова много ги притеснява в самотните им политически нощи?

Ние сме толкова претръпнали от ежедневна лудост, че вече дори не искаме да има последователност в действията на политическите субекти, но аз вярвам в това здравословно мислене. Ето защо ми е трудно да приема дори елементарното сътрудничество между БСП и "Атака", защото ми харесва да си спомням за БСП от 2005 година, която категорично го отказа. Но, ако сътрудничеството между БСП и "Атака" е едва ли не всеки ден тема на развихрените протестъри, единици от тях са тези, които изискват поне елементарна последователност от ГЕРБ. Което ме настройва подозрително към протестите, защото липсата на такова настояване ясно показва, че ако ГЕРБ пак се върнат на власт, обичайните заподозрени протестъри, с изключение на 20-30 души, ще потънат в обичайната си политическа меланхолия и безпределен песимизъм.

И понеже ГЕРБ са единственото парламентарно лице на опозицията, а тази опозиция се държи все едно се друса с екстази преди да влезе в пленарна зала, те са една от най-мощните опори на този кабинет. Всички приемат на шега и с насмешка думите на Орешарски, че протестите го стимулират да работи, но аз вярвам в тази негова формулировка. Както вярвам, че поведението на ГЕРБ не само не клати кабинета, но и го стабилизира, защото те не клатят тази власт, те клатят цялата държава. Тоест ефекта от тази хулиганщина няма да е краткокраен, а дългосрочен, а това мотивира партиите в управлението да се задържат на власт. Казвам ви - ако протестът бе спрял на третия ден, днес вече кабинет нямаше да има. Ако ГЕРБ можеха да останат в зала и да се държат нормално, щеше да е дяволски трудно на Орешарски да управлява. Те обаче избраха да го улеснят в неговата задача.

Бойко, Бойко, защо не си остана пожарникар?