Криминално четиво за българския капитализъм

Българската десница винаги е била обсебена от демони. Вероятно това е страничен дефект на хроничната й нелегитимност и на възможността единствено на паразитно съществуване върху литературни теми. Любимата им от тях са досиетата. В дясната митология това е нещо като Свещенния граал все едно в тях са затворени отговорите на всички въпроси. Тези дни за пореден път станахме свидетели на такъв шамански ритуал - организирана кръгла маса на тема досиета. На нея черния богослов Калин Янакиев изкара разтърсваща теза - в България проблемът изкуствено бил фокусиран върху агентите и доносниците, а пък офицерите и мъчителите не получили морално заклеймяване. Янакиев обяви, че за всичко това била виновна БСП. Че кой друг да му е виновен? Десницата обича да се изживява единствено и само като воайор на целия преход.

Интересно е обаче какви проблеми ги вълнуват. По това можем да съдим много природата им. А защо например никой от десните не измисли да направи една кръгла маса за следприватизационния контрол? Нека да се види какви са резултатите от приватизацията, която почнаха те и осъществиха брутално. Тази кръгла маса много по-добре ще осветли състоянието на българското общество, отколкото всяко досие по земята.

Нека да дадем и пример. "Капитал дейли" в броя си от 29 октомври публикува половин страница статия за най-динамичните компании. Най-динамичната от тях е "Био фарминг". В публикуваната табличка, че те имат ръст на приходите от 7113 %. Направо гепард. Когато човек се задълбочи в данните за този икономически тигър обаче се натъква на друг факт - според официалните си данни "Био фарминг" е приключила 2012 година със загуба от 149 хиляди лева.

Още един факт. От 10-те фирми описани като най-динамични 6 са обявили, че са на загуба. Как да коментираме този факт? Каква е тази динамика? Каква е тази лъжа, която ни пробутват отново и отново?

На съседната страница на "Капитал дейли" пък е описана историята на мандрата "Дядо Либен" - средно предприятие, което вече е станало собственост на Пощенска банка и тя продава активите му. "Дядо Либен" - истински балъци са обявили в отчета си точните цифри и се вижда, че заради това са задлъжнели до гушата и стават лесна плячка на паразитните банкови акули.

Ето това е голямата тема на българското общество. Затварянето на очите пред реалните проблеми и редовното дъвкане на литературни проблеми като досиетата. Историята е важна част от нашата памет, но без разговор върху състоянието на икономиката, върху системното затваряне на очите пред това, че най-големите компании редовно обявяват, че са на загуба, няма да помръднем дори с един сантиметър напред. Ще стоим държавата с най-ниски доходи и най-разделено общество в Европа.

Може би е крайно време да се научим да обсъждаме големите теми. Може би е крайно време и десницата да вземе да порасне интелектуално и да обърне поглед към нещо различно от собствения си пъп. Същото се отнася и за левицата. Защото докато си говорим за литература, "най-динамичните" компании ни се смеят в лицата. 

Пука им на тях от литературата.