Протестиращите са пионки в
играта на олигарха, който иска да се върне на власт, казва журналистът
Александър Симов е политически
анализатор и журналист от вестник „Дума". Роден е през 1977 г. в Стара
Загора. Почти всекидневно коментира актуалните събития в собствения си блог
„Алхимичната лаборатория на Александър Симов" и на сайта „Поглед инфо".
Не крие, че е горещ привърженик на лявата идея. Представя себе си като свободен
блогър, уличен проповедник и интелектуален екстремист. „Всеки ден"
коментира с Александър Симов кой стои зад протестите и окупацията на Софийския
университет.
Автор: Марина Чертова
- Г-н Симов, как възприемате
окупацията на Софийския университет?
- Има нещо заблуждаващо в
думата „окупация". Когато човек каже „окупация", си представя
многобройна група, която е нахлула някъде. Всъщност не можем да отречем, че
дори в най-големия си пик в окупацията на СУ не виждаме повече от 100 души.
Можем да говорим само за някаква имитация на окупация, за политически карнавал
и маскарад, който ни се представя като акция на всички будни студенти. Това не
е така. Направи ми впечатление, че половината окупатори говорят общи приказки и
клишета. Те не могат да обявят какво искат да постигнат. В декларацията си
студентите са обявили две цели - оставка на кабинета и разпускане на това
Народно събрание. Но когато ги попиташ какво следва оттам нататък, те отказват
да дебатират, защото това не било важна тема. След като отказваш да дебатираш
бъдещето, аз почвам да се съмнявам, че ти имаш убеждения. Според мен ти имаш
само поръчка.
- Някой употребява студентите
в случая.
Точно така. Някой ги
употребява и поради тази причина окупацията не придобива масовост. Окупация
през 1997 г. беше по-масова и зад нея стоеше политическа сила. Резултатът бе
смяна на властта и идването на власт на кабинета на управлението на Иван
Костов, чиито резултати бяха трагични. Сега хората не се връзват на този
театър. Студентите не искат да бъдат използвани, защото предните два резултата
бяха драматични. Проблемът е, че за пореден път част от студентите са
използвани. Вярвам, че поне 80 % от окупаторите са с чисти намерения и с добри
идеи. Но хората, които се прилепиха към тях, ние вече ги виждаме - Ивет
Добромирова, професионалните протестъри от улиците, Реформаторският блок - те
са се впили като вампири, за да използват невинността на младостта, нейното
открито желание за друга държава, единствено и само да се върнат на власт. Не
мога да приема този вид вампирска политика - изсмукване на всичко радостно и
свежо, което има в нашата държава, посягане на последния символ, какъвто е
Софийският университет. Тази част, която използва протеста, унищожава инструментите
на гражданското общество. Следващия път, когато има друг власт и когато някой
трябва да протестира, няма да има кой да се вдигне, защото протестите бяха
изхабени като форма, беше унищожена възможността гражданите да оказват натиск
върху властта. Вместо да помогне за битка с олигархията, олигархията ще може да
тържествува след това, което направиха те.
- Сянката на Иво Прокопиев
наднича зад протеста. Той се оказа и член на настоятелството на СУ.
- Той е един от основните
мотори. Тези дни „Дойче веле" пусна интервю с Иво Прокопиев. Как става
така - другите са олигарси, Иво Прокопиев е ангел?! Така ли? Ясно е, че това е
една от най-демоничните фигури по време на българския преход. Той е най-лошият
от всички. Той не само че не иска да признае своята уникално мръснишка роля по
време на прехода, а се опитва да си сложи и мантия на ангел. Едва ли не той е
някакво небесно създание от алтернативна вселена и ни учи как да управляваме
държавата. Прокопиев няма никакво право да говори за морал. А вече стана ясно, че
той е и в основата на процесите, които дирижират протеста. Не казвам, че всички
студенти и протестиращи са дирижирани от Прокопиев, но основните инженери,
пиарските манипулации са зависими изцяло от него. Жал ми е за хората, които са
на улицата, водени от някакви морални подбуди. Има такива хора, но те стават
пионки в играта на един олигарх, който иска на всяка цена да се върне на власт.
- Очевидно е, че целта на
тези, които дирижират протестите е, падане на правителството. Какво обаче
следва - служебно правителство ала Марин Райков и какво ще постигне то?
- Ако правителството подаде
оставка, трябва пак да търпим няколко месеца кабинет, назначен от Росен
Плевнелиев, а това все едно е правителство, назначено от Иво Прокопиев.
Видяхме, че когато кабинет като този на Марин Райков организира изборите,
организацията им се проваля. Дълбоко не вярвам, че Плевнелиев и Прокопиев ще
организират честни избори. За това и въпросът - какво следва, ако падне
кабинетът на Орешарски, е изключително важен. Всеки, който не иска да отговори
на него, крие нещо. Всеки, който не иска да даде конкретен отговор какво става,
ако кабинетът падне, значи знае какво ще стане, знае, че тази зализана
олигархия ще се опита да се върне на власт и да завоюва позиции чрез служебния
кабинет. Но след като не искат да го кажат пряко, значи имат някакъв план и са
част от схемата, която се опитва да разклати България.
- Иво Прокопиев няколко пъти е
казвал, че най-добрите министри на ГЕРБ са Росен Плевнелиев, Симеон Дянков и
Трайчо Трайков. Случайно ли е това?
- Кого да посочи?! Той хвали
хората, които контролираше през цялото време. Казвайки, че тези трима министри
са били успешни, Прокопиев разкрива, че през цялото време той беше кардиналът в
сянка на управлението на ГЕРБ. Той дърпаше конците на тези трима министри. Те
се оказаха отличниците, защото не са самостоятелни същества, а бяха на
дистанционно командване от Прокопиев. Те държаха, както знаем, три от
най-важните ресори. Този цинизъм е много смазващ. Той е част от голямата
подмяна, която става в момента. Циничният започва да говори като моралист.
Когато негодникът започне да се прави на светец, стигаме до такава ситуация.
Ето заради това протестът се дискредитира - не само заради това, че ГЕРБ го
възседнаха, а заради това, че от ден на ден става все по-ясно, че Иво Прокопиев
е неговият диригент.
- Става ясно и че има тайно
сътрудничество между ГЕРБ, Реформаторския блок, олигарсите около Прокопиев и
Плевнелиев.
- Само мога да предполагам,
тъй като не разполагам с информация. Смятам, че първоначалната идея беше
Реформаторският блок да е силата, която да се появи от тези протести и която
като феникс да се изправи и да посегне отново към властта. Но партиите в РБ
бяха жестоко наритани на изборите. Буквално бяха смазани и изхвърлени от
политиката. Дори и след първите протести, които бяха спонтанни, РБ не успя да
получи необходимата енергия. ГЕРБ продължават да бъдат основният доминиращ в
дясното пространство в България.
Явно, че планът вече е друг.
След като ГЕРБ свалят процентите, макар и бавно, основната идея е при
евентуални предсрочни избори ГЕРБ с някаква тайна коалиция с РБ да управляват
България. Няма да забравя фразата на лидера на ДСБ Радан Кънев, че оставя
вратата към ГЕРБ открехната. С извинение за циничната метафора, това може да се
окаже, че всъщност те са оставили вратата към спалнята открехната, за да може
ГЕРБ да ги посещава по всяко време. Това е големият план и това е другата
причина протестите да намалеят и в момента да са концентрирани между 600 и 800
души, и то само в София. Тъй като алтернативата на сегашното управление е три
пъти по-гнусна.
- Как възприехте, че
протестиращите от 1997 г. студенти дават съвети на сегашните?
- Много драматично. Този жест
беше крах на всяка моя илюзия, че сегашният протест ще се окаже вън от всякакви
влияния. Протестиращите от 1997 г. бяха фанатични костовисти, части от
десницата, които после станаха елемент от управлението на Костов, при когото
започна престъпната приватизация. Това управление даде собственост за безценица
в ръцете на олигархията.
Протестиращите от 1997 г. имат
огромна вина за това, че не искат да си признаят, че тяхната стачка обслужи
най-добре олигархичните интереси в тази страна и че всъщност проваленото
управление на Иван Костов дойде на върховете на техните копия. Точно заради
това предаването на този знак от 1997 г. сега е позорен жест. Част от
стачкуващите тогава емигрираха, друга част не искат да чуят и за десницата, за
СДС, за ДСБ. Искрено се надявам, че сегашните студенти няма да следват съветите
на тези свои батковци. Тъй като тези батковци имат твърде много вини към
страната.
- Съгласен ли сте с
твърдението, че вдигнат ли се студентите, властта пада?
- Така е - вдигнат ли се
студентите, властта пада. Всеки бунт на студентите има потенциала да свали
кабинета. В случая обаче студентите не са се вдигнали. Ние виждаме отделни
екземпляри, които стачкуват. Въпреки многото си почитатели във Фейсбук, този
протест е около 80-100 души. Това не е вдигане на студентите. За мен тук
основният въпрос е трябва ли университетът да бъде използван в политическа
битка. Много хора смятат, че окупацията е политически цинизъм, тъй като
университетът трябва са седи вън от политиката. И то в ситуация, в която никой
не може да каже, че протестът представлява мнозинството от българите. Затова
смятам, че тази стачка на студентите не може да свали кабинета.
- Каква е вашата оценка за
правителството на Орешарски, което скоро ще направи 6 месеца?
- Кабинетът на Орешарски дойде
в може би най-сложната за България обстановка. За шест месеца не може да се
оправи това, което остави ГЕРБ като наследство. На мен лично ми харесва, че
първите стъпки бяха в социалната сфера и постигнаха някои неща. Напук на
мрачните очаквания правителството свърши доста добра работа. И този кабинет
прави грешки - имаше неумели решения и кадрови назначения. Но като цяло, ако
теглим чертата положителното е повече от отрицателното и то при условие, че е
свършено в толкова изострена политическа среда, че няма накъде повече.
Кабинетът „Орешарски"
като минимум заслужава две неща - да приеме първия си бюджет и да му се даде
шанс поне до май, когато реално ще се тестват обществените настроения, да
свършат нещата, които са заложили. Много по-важно е дали ще има социални помощи
за хората, помощи за отопление, ще падне ли цената на тока, отколкото да се
занимаваме с черните фантазии на разни смахнати интелектуалци.
No comments:
Post a Comment