Три сценки от демокрацията

Тече протестът пред парламента. Викове, театрални крясъци, псувни, куки, метални ограждания, още крясъци. В същото време в цитаделата, тоест в Ректората са оставени на пост стражи-окупатори, които да не допуснат силите на реакцията да пробият път в Мордор.

"Реакцията" се появява в лицето на група млади студенти, които протестират срещу окупацията и настояват тя да падне. Троловете наоколо веднага се намесват. Някакъв десен старец, изпечен реститут идва да си изказва мнението. То гласи, че всички са комунисти и трябва да бъдат избити до девето коляно, а десетото да бъде вкарано в затвора доживот.

Девойката от "реакцията" твърди, че окупацията е незаконна, нарушава правата на другите и най-важното безмозъчно политизирана е.

Някакъв друг от демокрацията, от тези, които искат морал, принципи, права, честност, толерантност, законност й отговаря: "Ама я си гледай работата!" и се подхилква гадничко.

Девойката отговаря принципно: "Да съм тук ми е работата".

Трима четирима от демокрацията минават направо на псувни. Така де - нали тя, демокрацията, ще важи само за тях. Останалите ще бъдат избутани, остракирани, лустрирани, изолирани, пренебрегнати, дамгосани, жигосани, наритани, посочвани с пръст, обявявани за архаични, изостанали, безмозъчни, дебилни, немодерни.

На човек не му е необходимо много време, за да разбере на какво ще прилича бъдещата демокрация. Очевидно ще се състои основно от крясъци, псувни и битки с комунизма. Битката с комунизма е най-лесното нещо в тази вселена, защото вече го няма. И като видя колко борци са се подредили в тази линия ми прещраква, че тая демокрация на ранобудните ще е същото недоносче като предишната. Ама като го кажеш на глас получаваш съвършено демократично, блестящо, светло и хуманно: "Ама я си гледай работата!".

********************************

В същото време пред парламента 300 души се опитват да махнат металните заграждения. Искат да нахлуят в парламента, въпреки, че не съм убеден, че знаят какво точно ще правят вътре. Последният път, когато народ влезе там, този народ не само не свали кабинета, ами изпотроши доста нещо вътре. Кабинет така или иначе тогава нямаше и не щурмът на парламента реши нещата, ама ако тръгнеш да спориш с градската легенда, някой от интелектуалната десница ще те посочи с пръст и ще те обяви за комунистически динозавър...

Гледах кадрите от площада. Няколко пъти ги гледах. Не приемам агресивните оценки срещу протестиращите и призивите да бъдат смазани от бой. Това е спирала на злото от която няма излизане, въпреки, че е ясно откъде идва - едната нетърпимост като във фентъзи роман ражда и другата такава нетърпимост.

Колкото и да се напъвам не мога да харесам биещи и ритащи куки. Може в целия свят полицията да бие, но в България полицаите ми допадат единствено и само небиещи. Но пък и не мога да приема "ранобудни окупатори", които опищяха света, когато пет души се опитаха да влязат в Ректората, да пищят, че не ги пускат да преминат кордоните на парламента. Отговарят ви с вашите оръжия, май френдс. Или още по-лошо - в своята политическа акция вие сте заприличали на тези, които искате да махнете. Мисля, че трябва да ви е тъжно. Поне малко.

На мен през целия ден ми беше тъжно. Не тържествувах. Дори, мамка му, статус във фейсбук  не пуснах, защото не харесвам ритащите куки, но пък и никога няма да се припозная в хората, които плюят охраняващи полицаи в лицата.

*************************************

Вечерта пак минах покрай голямата демокрация край парламента. Минах набързо, вече нямаше много хора. Спорадични освирквания, викове и много телевизионни камери, ама много. Телевизионната демокрация настоява на своето въпреки всичко. Тя като вампир изсмуква гледките, за да ни сбие света до една или две минути. Не ми харесва особено. Вече съм убеден, че България съществува единствено само, защото все още сме склонни на литературно въображение. И каквото и да ми говорят в нея няма светли и черни сили. И двете страни имат основания за своето съществуване, но и двете страни отказват да говорят една с друга. Там, където всички викат всъщност имаме демокрация на мълчанието.

Това мълчание разяжда, защото е от най-вредния тип. Мълчанието, което се поражда, когато никой никого не иска да слуша. Обществото на белия шум.

СУ си остава окупиран. Контрапротестите ще продължат. Правителството може да подаде, а може и да не подаде оставка. Но пък насреща съвсем не се задава демократичен циклон от светлина и свобода.

Всичко е сведено до "Ама я си гледай работата!".

Демокрация, брат....