Кракът Му II

Винаги съм смятал, че единствено фотомоделките и манекенките, които представят бельото на "Виктория сикрет" са обсебени от краката си. Наясно сте как е в лъскавия рекламен свят - те трябва да изглеждат дълги, мамещи, гладки и лесно разтворяеми. Сега в тази група трябва да поставим нов елемент - експремиерът, още по-ексглавния секретар на МВР и настоящ лидер на опозицията Бойко Борисов.

По ирония или закономерност краката на Бойко Борисов се превърнаха в съществена част от българската политика. Те са като тънка червена линия, която, върви паралелно на политическите сюжети поне от 2009 година насам.

Тогава, нека да припомним, месец преди изборите се случи неописуема трагедия. На аматьорски мач глезенът Му бе ритнат жестоко и по време на цялата кампания, собственикът на наранения крак трябваше да лежи в дома си. Но за тази широка културна и световна душа принудителната изолация бе истинско мъчение. Заради това той разреши проблема по най-лесния начин - покани света (разбирай медиите) при себе си и дори им разреши да снимат крака Му. Пресцентърът на ГЕРБ в онези предизборни дни също беше неотклонно на своя пост. Пускаха почти ежедневна сводка за това какво е състоянието на глезена, обгрижваха го с внимание. Не досадните журналисти дори бе спуснато точно описание на това какво се е случило с крака на лидера. Това описание звучи като древна варварска поезия. Нека да си припомним:

"Оток в областта на дясната глезенна става. Отокът е в меките тъкани и е изразен предимно от външната страна на ставата, около фибуларния малеол (малкия пищял) и надолу към стъпалото.  Малка остеохондрална фрактура на покрива на талуса (скочната кост). Частично разкъсване на предната тало-фибуларна връзка".

Приносителят на това страдание пред журналистите само се усмихваше гордо и казваше, че дори на куц крак щял да бие на вота. Глезенът тогава, по мои спомени, не коментира почти нищо, въпреки, че от толкова внимание се очакваше поне да е развил собствен интелект и да настоява за отделно ЕГН.

После кракът Му оздравя. Изборите бяха спечелени. Започнаха тъмните години на власта, пресушаването на фискалния резерв, подслушванията, замразяването на доходи, калинките и другите типични гербаджийски престъпления. 

Кракът като че ли мина на втори план забравен, използван единствено в ежедневните обедни мачлета от по три часа, вероятно бедният крак е линял, проклинал е забвението, страдал е, депресирал се е. Сигурно дори не е очаквал, че неговият звезден миг отново ще изгрее на хоризонта, точно 4 години след миговете на медийна любов.

Кракът едва ли е страдал много, когато неговия притежател бе прогонен от постта си малко преди края на мандата, защото има мигове в човешката история, когато не е хубаво да взимаш водещата роля. 

Но ето, че дойде протестната есен на 2013 година, циганското лято установи абсолютна метеорологична диктатура и кракът отново излезе на сцената. Ден преди да се проведе така дълго отлаганото заседание на Консултативния съвет по национална сигурност при президента, медиите отново се сетиха за крака Му. Защото получиха съобщение, че този път коляното е претърпяло хирургическа интервенция. Този път журналистите останаха измамени. Нямаше поетични описания на диагнозата, дори за снимки не бяха поканени. И тогава част от агенциите бяха сюрпризирано с уникално фото на болното място в превръзки.

Не е необходимо човек да е голям детектив, за да се сети кой ли папарак е направил снимката. Ъгълът на показване издава солидно участие на болното лице. Знаете как е - тийнейджърките се снимат с нацупени устни в банята, лидерът на опозицията си снима краката. На английски този тип снимка се нарича selfie, която уви няма адекватен превод на български, освен, ако не наискаме да я наречем "борисовка". Представете си някоя тийнейджърка, която иска да се снима по сутиен пред огледалото и казва: "Сега ще си направя една борисовка". Така де - лидерът на опозицията едва ли ще има нещо против. Ето още един повод народа да споменява името Му. А пък и кракът Му ще се радва, че е дал началото на нова мода.

Но на лидерът на опозицията определено не му върви. Тъкмо обяви, че народът иска да поведе протестите и се оказа, че трябва да ходи цял месец с патерици. Което в никакъв случай не е ирония към неговото страдание, точно обратното - желаем му бързо възстановяване и повече време за четене на книги. Друга е тук мисълта - пак ли ще куцука по пътя към изборите. Да не би някакъв призрак на фатализма да му подсказва пак да повтаря аналогичните ситуации, че белким смили вселената отново да го върне на власт. А може този митологичен крак вече изцяло да е поел властта и да контролира дори собственика си. Хей, Бойко Борисов беше премиер на тази държава 3,5 години, вече не съм склонен да изключвам никаква фантастични сценарии след това.

Но поне художниците ще имат модел за рисуване на икони. Свети Бойко Нозенаранен и неговата битка с папараците. В университетите ще има да изучават тази нова културологична икона - кракът Му. Холивуд пасти да яде. Selfie-то като апотеоз на политическата публичност.

Тия университетски преподаватели, които сега се разхождат от институция на институция и само се жалват, питам се, къде се бяха покрили толкова много време, че Притежателят на този митологичен и сниман крак се ширеше като черен лорд из това забутано царство. Според мен неслучайно кракът напомня за себе си. Той просто иска да напомни на тези, които толкова време го целуваха, че пак е готов да управлява...

През 1989 година "Оскар" за най-добър филм взима "Моят ляв крак" на режисьора Джим Шеридан. Това е историята на един човек, който се научава да пише и рисува с крака си. През 2013 година друг един крак иска да се класира за следващата награда.

Той пак е готов да управлява с краката Си. 

През просото.