10 бързи стъпки да станете незаменим автор в "Дневник"

Никога не правете като мен - още несъбудили се, още тичащите по плажа блондинки от съня ви не са се изпарили и да налетите челно като пътническия влак Подуяне - Перник върху бариера на протестърско есе на Теодора Димова в "Дневник".

Ефектът е все едно си поливате със скоросмъртница мозъка, а за мезе ви дават кисели краставички киснати в киселина. Човешкото същество е беззащитно в ранната утрин, когато душата все още страда по топлината на юргана и заради това именно в такива мигове е най-лесно зловещата вещерска сила на словото да ви разкатае емоционално. Но, ако все пак съберете сили да се противопоставите на това екзистенциално зло, то значи вече сте натрупали ницшеански сили да оцелявате в състояние на обществена лудост.

След този сблъсък обаче получих просветление и вече мога да ви издам рецептата за това как се пишат протестърски есета в "Дневник". Ето ви кратък наръчник:

1. Понеже сте от умните и красивите задължително трябва да почнете с нещо тежкарско като мисъл. Например с мисъл от Клод Леви-Строс, която да илюстрира, че поне някога в живота си сте се бъркал за книги, а не само за компаньонки.

2. Първоначалната мисъл се подлютява на бавен огън с подозрение, че всевиждащото око на Путин кърваво сияе в световния мрак и, ако някоя протестърска душа се поддаде и се почерпи с водка (долу пиянките - тези мекерета на олигархията), то тя завинаги ще се предаде в плен на евразийския черен лорд.

3. Намеква се, че България не е в Европа, никога не е била в Европа, изобщо няма да я има в Европа докато Калин Янакиев не стане министър на културата, а Плевнелиев не обяви, че САЩ откриват второ посолство у нас в знак на признателност към героичните усилия на жълтите павета към демократичен живот.

4. Сравнявате Орешарски с някое митологично и зловещо създание, описвате как от устните му капе кръв нощем, намеквате, че сте видели как лидерите на управляващите партия са летели с прилепски крила около последната пълна луна, кикотели са се демонично и са пеели варварски песни във възхвала на бог Путин

5. За да има нещо позитивно като поанта - казвате, че ГЕРБ са партия, която вече се променя като герой на Достоевски под влиянието на алкохола. Че те се разкъсват от вътрешния терзания, че доброто им същество се ражда и вие като протестър виждате как в розовото европейско бъдеще ГЕРБ и Реформаторския блок, хванати ръка за ръка през вековете, стоят и гледат към хоризонта, където с ръка радостно им маха богинята на европейските банки фрау Меркел.

6. Ако не притежавате патетика на гимназистка, която открива, че циците й растат, трудно ще успеете да се класирате сред популярните автори на "Дневник". Трябва сте в състояние да говорите постоянно за това как гражданите са надраснали властта. Как слънцето се появява единствено, за да озари с протестните си лъчи плакатите, които сияят като сълза в окото на Росен Плевнелиев при научаването на новината, че е Пеевски ще е шеф на ДАНС. Владеенето на похотливи прилагателни също е във ваш плюс - протестът трябва да бъде описван като красив, сияен, невъзможно прелестен, очарователен, силен, мощен. Прилагателните са ключа към по-високия хонорар.

7. Когато говорите за БСП и ДПС трябва старателно да изчетете творчеството на Стивън Кинг, понеже текстът в тази част трябва да замразява кръвта като три тона сладолед. Фрази от типа: "Вече 740 години комунистите тъпчат земите български и се саморазправят със светлите пориви на гражданското общество" може да ви донесе мил поглед от Галя Прокопиева. Трябва сте вътрешно убедени, че БСП и ДПС са тайни лаборатории на извънземни и да твърдите, че вече стенете, не направо пищите, абе кажете го, че се гърчите при тази власт и дори няколко пъти не сте си дояждали луксозната вечеря, когато сте се сещали под какъв ботуш живеете.

8.  Бонус-точки на коледния коктейл на "Дневник" ще ви донесе и абсолютната убеденост от ваша страна в текста ви, че светът ляга и става с протестите в България. Примерен текст: "От първия миг Жозе Барозу следи с нетърпение, плам и възторг събитията по софийските улици. Барак Обама три пъти отказа секс на Мишел Обама, за да гледа репортажите по СиЕнЕн за гладната стачка на Едвин Сугарев и героичният антиолигархичен начин по който отказа кренвиршите. Путин с ужас всяка сутрин гледа в сводките, които получава как ние извоюваме европейското лице на България и дори не крънкаме за кинти, защото сме светли и богати".

9. Необходим е абсолютен гняв към подпийващите, защото, ако вземете да се толерантен по тази тема, ще ви обвинят, че стачкоизменята на окупацията на СУ и дори могат да ви лепнат тежки обвинения, че доносничите срещу нея. Заради това научете дори и насън да пишете думата "морал". И започвате - моралът изисква, ние сме за морал, моралът му е майката, морал, морал, морал, морал за това, морал за онова, без морал сме за никъде, ние сме бъдещето и моралът...Това ще ви спести много нерви и време. Ако закъсате по средата на текста - удряйте смело с морала, в редакторите в "Дневник" се подмокрят от кеф.

10. Есето трябва да завърши с нещо супер драматично. "Мразя ви безплатно" се поизтърка, защото го казват хора, които нищо не биха направили безплатно. Заради това ето ви няколко ефектни краища, за да бъдете ценен като най-добрия автор в "Дневник".

"И аз те гледам в очите, о, Олигархийо. Ние вече сме слънчеви и пораснили. И сме развили космически сетива. Ще те заместим моментално.

Силата е в нас."

А може и така:

"Ние сме бъдещето. В него няма да има алкохол. Моралът ще сияе в очите ни и по стените на кабинетите на министрите. Ние трябва да подготвим поне още 73 поколения да се борят с комунизма. И ще стоим по улиците, поне докато кинтите на Прокопиев не свършат".

Оф, това последното може да не го пишете. Има голяма вероятност да докарате епидемия от инфаркти из "Дневник".