Сатанинските планове на виртуалното антизападничество

Всички десни текстове, които някога съм чел са нещастни по своему. Десните в България са големи майстори на това да си измислят световна мъка, за да имат оправдание за съскащата си депресия и маниакалните си изблици на подтиснат синдром на Турет. Десният ум в неговата българска разновидност е изначално меланхоличен и подтиснат, да не говорим за това, че с манихейска страст е в състояние да сведе сложния и объркан свят до "добри" и "лоши" и да се отдаде с радостни интелектуални стонове на това, което е подредил като "добро". Изобщо, ако нямате нерви на водолаз, философската отдаденост на будистки мъдрец, поносимост на болка като Виталий Кличко и желание да се ровите из мръсното бельо на светски репортер, просто не се опитвайте да пробиете желязната решетка на тези извънземни разуми. Мисията е невъзможна, а не си струва човек да жертва мозъчни клетки в името на това да прави дисекция на същества от алтернативна вселена.

Аз обаче открих в себе си екстремистки заложби и реших със стиснати зъби да издържа от край до край ученическото есе на Владимир Левчев, което открих в "Дневник", наречено грандиозно като нацистка поема: "Еволюцията и новият възход на антизападничеството". Този текст, който е объркан като поривът на тийнейджър към по-възрастната му съседка, може да бъде четен като изящна и непожелана сатира на интелектуалното състояние на т.нар. български елит или просто като ексцес на някой, чийто хормонален баланс вече почва да прегрява.

За тези, които нямат нерви да издържат текста докрай ще предам с няколко думи монументалния сюжет на тази есеистична творба. Левчев като ченге на новооткрит амфетамин заплита една блестяща конспиративна схема. Някаква негова позната пуснала снимка от Северна Корея във Фейсбук. Неин приятел коментирал снимката и иронично казал, че "ако хамериканците не им бяха наложили ембарго сигурно щеше да е още по-приятно място...". Това "хамериканците" обаче прогорило правоверния мозък на Левчев като киселина. Прочитайки тази дума той изведнъж проумял, че има световен заговор на руските ченгета да наложат антизападничеството и душата му изстенала като Азис в клип, рекламиращ неясната сексуална ориентация.

Нещо повече разтърсен от фейсбук-параноя Левчев почва (като хамериканец, преял с холестеролни сандвичи) да издирва във виртуалните ширини ръководен лично от Путин антизападен център, който се осмелява така нагло да се подиграва на САЩ, ЕС и другите империи на абсолютната светлина и радикалното добро. Интелектуалният коктейл, който ни забърква след това Левчев може да се сравни с имам-баялдъ, сготвен от домакиня с нулев стаж в кухнята.

Текстът му минава през халюцинаторни видения на бившата ДС, потапя се тревожно из парламентарните лабиринти, обвинява всички, които са срещу шистовия газ, че са като минимум агенти на третата братовчедка на Путин и разбира се описва се окончателната цел на тази виртуална конспирация - установяването на Евразийска империя, която като някакъв черен Мордор да погълне половин Европа, да смени уискито на интелигенцията с водка и да натъпче тръбите, които ще се ширнат из Стария континент с пошъл руски газ.

Честно да ви кажа тийнейджърското готик есе на Левчев леко ме разочарова. Аз от време на време чета гуруто на геополитическата конспирация у нас Иво Инджев и очаквах от неговия епигон да постигне поне изобличителните страсти на своя учител. Но това, което при Инджев звучи като симфония от Вагнер с усещането, че буреносните имперски облаци от Изток се струпват върху небето българско, у Левчев се е трансформирало в някаво жално пищене. Тоест (докъде стигнах, но ще хваля Инджев) разликата между тях двамата е като разликата между Достоевски и Куелю. Но днес ще си говорим за Куелюто на политическите конспирации, за да не рискуваме да разгневим Достоевски, че пак ще има едни сравнения, едни светкавични експлозии, едни проклятия към петата колона и към това, че рускините имат големи цици и мамят младите поколения към себе си, нагло пренебрегвайки изконното западничество на интелектуалеца, живеещ от субсидии на западни фондации.

Текстът на Левчев е готин, защото е обяснение за света в стил "Пипи дългото чорапче". Той предполага, че Западът неизменно е добър и най-важното - тема по която не бива да се проблематизира и дебатира по никакъв начин. Което е взимане на половината път към някакъв мракобесен интелектуален авторитаризъм.

Забележете - един интелектуалец (и разбира се тоталитарна издънка та дрънка) категорично отрича правото на някой да критикува САЩ или ЕС. Което е много интересно, защото подобен тип отношение веднага изключва целия американски интелектуален елит, който е толкова силно критичен към политиката на своята държава, че вероятнно левчево-подобните ще ги обвинят за гнусни и самозабравили се болшевики.

Подобен тип статии са толкова вредни и за САЩ и за ЕС, че няма накъде повече. Защото авторитарното съзнание на тоталитарната издънка не допуска нито за миг истинско осмисляне на проблемите, не дава дори дума да се изрече за някакъв спор по европейските цели и пътят на ЕС. Това е една от основните причини словосъчетанието "Европейски съюз" в България да се възприема предимно като някаква неясна географска абстракция. Именно хора като Левчев отдалечават България от ЕВропейския съюз, защото европейският дух е силно критичен, а колективното съзнание на българския десен не само не търпи чуждо мнение, то винаги е склонно да види в него конспирация, защото съди за другия по собствените си субсидии и алкохолни страсти.

Най-накрая в есето се прави извод, че в България се водела война между русофили и прозападници. By the way - думата "прозападник" се римува със задник, което не критика към хамериканците или към ЕС, а към това, че е време тия пичове да си измислят нова дума - "янкофили" например. Аз твърдя, че това категорично не е вярно. Никой не може да отрече, че в България се пресичат руски и американски интереси, но никой не поставя въпросът за геополитически избор (пичове, този избор беше направен, ако вие сте били пияни тогава, проблемът е изцяло ваш), а за икономически интереси. И, разбира се, предизвикателството пред България е голямо, защото трябва да търси баланс в един изперкал свят, който не може да се възстанови от най-голямата криза на капитализма, която някога е имало. Но да представяш американските икономически интереси като избор на задължитеното добро е сравнимо с това да виждаш в Русия единствен спасител на бъдещето. И двата варианта са тъпи до умопобъркване.

С друг думи - няма такава Европа към която Левчев твърди, че принадлежи. Европа е критичен разум, а този образ е един авторитарен кресльо. В света на Пипи дългото чорапче вероятно има абсолютно добро. В прекрасния и гневен свят (о, дааа, какво падение позовавам се на руския писател Платонов) в който съществуваме днес обаче няма абсолютно стойности. А откажем ли да говорим смислено по тези теми, тогава сме обречени винаги да попадаме в ръцете на объркани представители на полицията на мисълта на Владимир Левчев и в неговата конспиративна вселена в която думата "хамериканци" веднага кара съществото му да стене. По доста отвратителен начин.