Thursday, December 19, 2013

Малка книга на световните недоумения




Понеже никой от нас няма привилегията да знае какво представлява смъртта, винаги съм се питал – да не би пък тя да е механизъм за безкраен рестарт на живота. Да, в богословските си търсения понякога си представям единственото ни съществуване като видеоигра, която си пускаш отново и отново докато постигнеш изящество на битието и вътрешна хармония. Разбира се – кофти номер от страна на Програмиста е (ако налудничавата ми теория се окаже вярна) да ни лишава от памет при всяко преиграване, но смятам, че човек нямаше да се измъчва толкова много от въпроса за вечността и времето, ако по някакъв начин те не са му били обещани в древното минало или подсъзнателно не знае, че се е докосвал до тях.
Но не за това искам да говоря. При един нов рестарт на живота си много бих искал да ми оставят в главата всички файлове за тази продължителна и луда 2013 година. Научих твърде много неща, проумях някои други. Това беше година на бунтове, подмени и интриги. На медийни пързалки и сваляне на маските. Това знание е безценно по отношение на всеки един човек. Наистина безценно. Защото смятам, че най-ценното нещо, което извлякох за себе си като урок е, че когато маските паднат, човек трябва да почне да се смее. Истинското знание винаги идва през смеха. Другото просто не е знание, което трябва да запомниш.
Заради това тук съм събрал малко мои смехове и недоумения от края на годината и съм се старал повечето от тях да са в  смях. Заради това искам да помня.






Казаха ми велик виц.


Тече грузинска веселба. Става първият грузинец и казва:
- Искам да пия за Додо. Додо може да изпие пет бутилки с вино, след това да спи с пет жени, а най-накрая да мине по конец над най-голямата пропаст!
Става Додо и казва:
- Аз искам да пия Гого. Гого може да изпие осем бутилки в вино, след това да спи с осем жени, а най-накрая да мине по конец най-голямата пропаст.
Става Гого и казва:
- А аз искам да пия за Владимир Илич Ленин...
Грузинците стреснато го поглеждат, но Гого продължава:
- Не знам колко бутилки с вино може да изпие Ленин, не знам с колко жени може да спи след това, не знам дали ще може да мине над пропаст, но такъв начин да отмъсти за смъртта на брат си никой друг не е намирал :)))))))



----------------------------------------------------------





"Може би сме като Малкия принц. Заслепени от слънце и идеализъм. Изпълнени с очакване и въпроси. Усмихваме се, докато ни ритат.". Богословският лидер на "Ранобудните" Ивайло Динев. Човек не се нуждае от водка като му прочете интервюто в "Дневник". Цял ден ще се чувства пиян след това :))


------------------------------------------------------------------



На 20 декември 1943 (утре се навършват 70 години от тази дата) в България, в която според модерните версии никога, ама никога не е имало фашизъм, в село Ястребино са убити шест невръстни деца. Разстреляли са ги с картечници, закопават ги в земята, на другия ден обаче ги вадят и изгарят труповете на клада. Очевидно според модерната историческа версия това е била съвършена изява на изконната демокрация на царство България, белег за естествения европеизъм на тогавашния политически елит и направо пример за подражение на съвременниците. А те съвременниците - видяхме ги - не напразно атакуваха антифашистки паметник с розова боя. Това не беше обикновено престъпление, беше си посегателство срещу истинската памет за нещата. За да може реставрацията им да им върви лесно - да преглъщаме хвалбите за кръволока Александър Цанков, да се примиряваме със зала, кръстена на чудовището Богдан Филов, да слушаме оправдания за зверствата преди 1944 година и хлипове за тези след 9 септември сякаш едното зверство е благородно и хуманно. Ама онези шест невръстни деца съществуват в историята не напразно. Тяхната смърт е знак какво гнусно блато е била онази проклета България, която днес се опитват да величаят като някакъв рай. Пред тяхната памет дори и господарите на виковете "червени боклуци" би трябвало да замълчат. Поне веднъж.


---------------------------------------------------------------



Е, не, след като разбрах, че има сайт печено прасе.ком, днес вече бушоните ми тотално гръмнаха след като установих, че има сайт, който се казва, дръжтеееее сеееее: без нежелани косми.ком. Спрете земята, искам да сляза :)))


------------------------------------------------------------


Йес, йес, йес, йес - видях, че "Ранобудните студенти" били организирали конкурс за есе на тема "Протест и смисъл", а текстовете от този жанр вече може да откриете в "Дневник". Аз понеже съм от сектата на "Перманентните махмурлии" късно получих информацията, но пък успях да се натровя с три текста, които оценявам като метнато по черепа ми паве. След тях се изпълних с решителен протестърски дух, очите на "хубавата Ивет от протеста" (хахах) заблестяха по неясния хоризонт и аз реших да напиша кратко есе по темата:


Протест и смисъл


В момента в който заговоря като талибан-зубър, който дори и другите талибани хейтят, веднага се изпълвам с протестърски дух. Става ми едно такова готино като на Едвин Сугарев пред месарски магазин. В момента в който щракна камерата, за да запиша, че някой преподавател ходи да пикае в шокиращо нарушение на единствената, велика, неповторима и непоклатима Окупация, се чуствам извисен като Далай лама на хашиш. В момента в който ме засърби дясната топка аз се проклинам пред портрета на Ивет Добромирова, защото лошите неща ги правят само левите, никога десните. А и тоя народ е един прост, заспал, уникално тъп. Ебахти мухльовците. С кубинки ли трябва да го ритам да ни подкрепя и да ни донесе нова порция вафли? Ние ставаме рано, бе капути! А вие ще ми спите! Отворковци. Ние сме Ранобудните. Където се вика - още не сме изтрезнели и сме станали да си допием. А в очите ни сияе бъдеще. Макар и да са леко почервенели и Калин Янакиев да съска, че тоя комунистически цвят е недопустим...:))))


Моля някой да предаде този текст на Георги Господинов и да му изяснят, че наградата приемам само в каси с бира :)))))


---------------------------------------------------------


"Единствените физически упражнения, които съм правил е да следвам ковчезите на приятели, които са правили упражнения". Питър О'Тул. Рано си отиде този великолепен мъдрец.


--------------------------------------------------------


Забелязвам нещо странно в своята физиология. Мога в най-големия студ да се разхождам с откопчано яке и няма да кихна нито веднъж, ама нито веднъж. Ама един път като почна да бачкам се разкихвам яко все едно тялото ми протестира срещу експлоатацията. Дали е възможно да имам алергия към капитализъм? :))))))


----------------------------------------------------


Чета новините за политическия полуразпад на Реформаторския блок и не спирам да се удивлявам. Как се случва така, че тия, дето все крякат, че са вестители на морала, които, ако ги слушаш как говорят по телевизията ще кажеш, че духът на Савонарола се е преродил за втори мракобесен тур из планетата, тези, които все твърдят, че са носителите на "новото", "модерността", "цивилизационния избор", винаги деградират така скоростно, че заприличват на смесица от латино-сериал, дрога-роман и библията на сатаната? Позволих си вчера вредното удоволствие да изчета атаките на Радан Кънев срещу Надежда Михайлова и си казах, че вероятно на новия лидер на ДСБ не му е лесно. Той трябва да броди из пространство, което е свръхзадръстено със зомбита, които не искат да си отиват, а вият в политическата нощ и се надяват никой никога да не ги признае за мъртви и изхабени. Всъщност, сега си давам сметка, "традиционната десница" съществува по-скоро като обществена фантазия за самата нея, защото реалността на десницата е точно това, което виждаме - грак, лай и студ под небето...:)))


---------------------------------------------------------


Четох едно есе на Чък Паланюк със съвети как да се пише по-добре. Паланюк твърди, че всеки писател трябва да махне "мисловните" глаголи от речника си. Тоест такива изречения като "Аз знам...", "Той разбираше...", "Тя си мислеше..." просто да няма. Паланюк, подобно на всеки американец, мрази вътрешната съзерцателност и като потенциален писател на сценарии иска всичко това да се предава през действието, а не чрез такива абсолютни фрази...
Съжалявам за литературния статус, но понеже напоследък се поотрових с американска литература (изгълтах тухлата "Поправките" на Джонатан Франзен) смятам, че най-големият проблем на тяхното писане изобщо не са мисловните глаголи, а тъпият песимизъм и кошмарната депресия. Всеки американски роман, който подхвана е удавен в депресия, екзистенциална тъпота, маниакалност, страдание и тотално усещане за апокалипсис. Не знам дали империите залязват, когато ги обхване това усещане, но след съвременен американски роман на човек му иде да си пъхне главата в пасатор, да си прегризе ушите, да се опаше с бомби и да се прасне в първия небостъргач. Винаги съм бил убеден, че е важно как е написан един роман, но смятам, че работата на литературата е да остави в душата ти усещане за светлина, а не все едно си газил из блато пълно с пиявици. С други думи - моля ви пратете на американците малко крушова ракия. Тия пичове отчаяно се нуждаят от усещането за някакъв смисъл в живота си..:)))))


--------------------------------------------------


Три часа по-късно и петдесет и няколко лева назад оставих зад гърба си и този панаир на книгата. И въпреки, че се сдобих с новата книга на Пратчет, най-накрая въздъхнах тежко и отделих пари за книгата на Оливър Стоун и Питър Кузник "Премълчаваната история на САЩ", а за десет лева се сдобих с три стари, ама яки фантастики, тъжно като член на Реформаторския блок пред сградата на парламента, трябва да констатирам, че се издават ебати боклуците. Видях, че има цяло издателство (май се казваше "Нов човек"), което издава само книги за самоусъвършенстване. Ако съветите на тия автори работеха досега цялата планета трябваше да е станала истински рай, мамка му. И второ - нямам представа кой чете книги за бледи вампири-тийнейджъри в градски условия, ама тази индустрия заплашва да срине устоите на всеки литературен разум...:)))


-----------------------------------------------------------


"Читави хора сме. Не сме някакви хора, където ще се продадем за малко пари". Депутатът от ГЕРБ Георги Андонов в лирично откровение, което може да бъде видяно във видеозаписа от вчерашното заседание на ПГ на ГЕРБ. Аз лично му вярвам. Всички знаем, че ГЕРБ се продават само срещу многоооо пари, хахаха :))))


------------------------------------------------------


Няколко коледни питания ми се въртят в главата:


Дядо Мраз червен боклук ли е?


Може ли Снежанка на Северния пюлос да носи минижуп?


Щом елените са с червени носове, откъде си намират пиячката?


И как така Волен Сидеров не се е снимал по халат в двореца на дядо Коледа? :)))


---------------------------------------------------------



Борисов упълномощи Цецка Цачева да го замества в ПГ на ГЕРБ. Ако трябва да го изразим със соцлозунг: "Цачева - това е Искра Фидосова днес" :)))))


------------------------------------------------------------


Вижте какво - нямам нищо против някой да не харесва Путин. Дори одобрявам изразяването на международни позиции. Да не говорим че човешкото сърце е странно в своите симпатии/антипатии. И на мен започва да ми се повръща, когато някой почне да говори за приноса на Маргарет Тачър в световната история. Настоявам обаче терминологията по отношение на Путин да бъде уточнена, че българският десебарски ум съвсем се е оплел. В два различни поста прочетох две различни мнения. В единият Путин бе наречен "комунистическо чудовище", а в другия "империалистически дебил". Дайте да уточним - този пич някакъв комунист-интернационалист ли е или е просто умопобъркан имперски маниак с безкраен ламтеж за власт. Също така настоявам да се уточни - това демоничен черен лорд ли е или селски глупак случайно дошъл на власт, защото и тези две интерпретации се бият жестоко. Също така, в името на вселенския мир, е добре да ме подготвите какво точно иска да превзема Путин - цяла Европа или само половината? Че тук също десните източници си противоречат. И на последно място настоявам да знам - къде точно е тайната му квартира, където обезчестява млади европейски девици - направо в Кремъл или някъде из Подмосковието?


-----------------------------------------------------------


Величествен виц, ама величествен:


Какво е по-лошо от това руснаците да ти спрат газа?
Германците да ти го пуснат...:))))))


---------------------------------------------------------


Сутринта успях да попадна на интервюто на Деница Гаджева пред ТВ 7. То трябва да бъде увековечено в историята. Тази мома така се беше разсъскала, че ми се стори, че по едно време водещите са в реална заплаха да бъдат напръскани с отрова и мумифицирани в бурканите, които да бъдат захвърлени в мазето на младата вещица. От интервюто разбрах три неща:


1. Госпожица Гаджева се кефи на Волен и не го намира за тюлен
2. Госпожица Гаджева не намира никакви прилики между Волен и Искра Фидосова
3. Госпожица Гаджева беше готова да раздава шамари за всеки, който се съмнява в нейната политическа чест.


Братче, сега разбирам, че всеки, който се е опитвал да анализира Волен Сидеров с политически средства е правел епохална грешка. Волен Сидеров може да бъде обяснен не от политолог, а от психоаналитик. Политологът може да се опита да ни обясни защо Волен казва това или онова, но единствено психоаналитикът може да ни разкрие защо този пич постоянно си хваща гаджета, които имат потенциал да бъдат садо-мазо господарки :)))))


---------------------------------------------------------


Мориконе беше така вълшебен, че човек губи представа за време и пространство. Май навремето старият мърморко Шопенхауер заради това толкова си падаше по музиката като изкуство - всеки се намира в нея. Ако следваме една теория, формулирана от най-добрия квантов физик на света Тери Пратчет - нито един звук във вселената не се губи. Те обикалят из безкрайното пространство и някога отново ще се върнат. И в залата, където Мориконе дирижираше своята музика, старият репортер настръхнал се запита, дали един ден след 100 хиляди години в някоя концертна зала в Алфа Кентавър, някое същество, далечен братовчед на човека, няма да чуе тези звуци от тази вечер и също да изпадне във възторг подобен на моя и да се чуди какво е това нещо от миналото, което го е изпълнило с такава слънчева светлина...:))))


------------------------------------------------------------



Истината е, че вселената е философски замислена. На пияницата му се отблагодарява с махмурлук. На окупатора с трезвеност. На гербера дава нощни кошмари. На Иво Прокопиев с меланхолични и депресарски есета. На Цветан Василев със страха, че мустаците му ще окапят. Всекиму е дадено своето. А пролетарият, изтощен от писане, смазан от капитализъм и от други небесни дивотии се крепи от надеждата, че е на концерт на Мориконе. Така де - вселената компенсира с музика всичките си други нередности :))


----------------------------------------------------------------


Още една калинка отлетя от ГЕРБ и изпърха в редиците на независимите депутати. Което лично аз възприемам като добър символ. ГЕРБ бяха като радиоактивен елемент - облъчиха всички в периода на своята най-голяма мощ, но сега се топят като кокаин под ноздрата на млад капиталистически мениджър. Изобщо вече съм склонен да преоценя своите анализи за политическата мощ на ГЕРБ. Оказа се, че Фидосова наистина е била бента, който с тежка ръка е спирал групата от разпад. Тя се махна и вижте какво се случи - ГЕРБ заприличаха на банда от алкохолици, която по случайност се е оказала в отрезвителя :))))


-------------------------------------------------------------------


От 2007 година не бях попадал във Враца. А това се оказа грешка. Враца днес се оказа едно уютно място, което сякаш те подканя да седнеш на ракийка със салатка, едно такова романтично оградено с планини. А жените гледат като севернячки - тоест с особена смесица между топлина и закана да ти откъснат топките, ако случайно ги обидиш. Врачанските социалисти пък се оказаха гръмогласни и революционни. Изобщо човек не може да се чувства чужд във Враца - тук може гарга да не каца, но ракията е евтина, тоест налице са всички условия за пълноценно щастие.


--------------------------------------------------------------------


Понякога си мечтая протестът да успее, за да мога съвсем спокойно да се самообявя за пророк, който предврително е знаeл, че тия ще преебат нещата, както никой друг не в състояние да го направи. Но дотогава реших, че мога да предположа как ще изглежда един примерен протестърски кабинет:


- Министър на вътрешните работи - Ивет Добромирова. МВР отдавна се нуждае от пиарка и от блондинка в едно. Като кресне и истеряса половината куки сами ще й дадат по 50 на сто от подкупите си.


- Министър на регионалното развитие - проф. Калин Янакиев. Така де - няма нужда да се дават пари на количеството. Цялото качество на еврокинтите ще бъде съсредоточено в София, на жълтите павета. Образът има идеи - не му ги отнемайте.


- Министър на външните работи - Иво Инджев. Някой трябва да покаже на рускините, че не си пада по техните цици и ги отрича заради мракобесието им. Един външен министър искаше да съди СССР, с новото попълнение - никоя рускиня не е в безопасност. Ще бъде изобличена моментално като дългокрак агент на Путин.


- Министър на културата - Асен Генов. Все пак показа арткачества и демонстрира политическите новости на своя розов период. Единственият проблем е, че никой паметник няма да е в безопасност.


- Министър на икономиката - "Ранобудните студенти". Това е иновативен колективен подход. Пичовете имат леви забежки. Национализираха си цяла сграда. Белким национализират и някой "Винпром" с цел - борба с пиянството, упадъчните явления и непротестърските мисли.


Офф, всъщност това са единствените протестъри за които се сещам. Другите са ми се размили като колективен образ и леко ми изпадат встрани, но в дните на раздаване на постове, нали не се съмнявате, всички ще твърдят, че имат най-голям принос в борбата. Ееех, велики дни ще бъдат :)))


--------------------------------------------------------------------


Жал ми е за всеки ранобуден студент тази вечер, който трябва да кара на сок от моркови понеже пиенето е работа на олигархията...:)))) А иначе и тази вечер се включих в световния поток навреме, за да разбера, че паметникът на Ленин в Киев е бил съборен. И то не откого да е. От активистите на партия "Свобода" - неофашисти та дрънкат. Иронията в случая е, разбира се, че те разрушават паметника на човека (не коментираме добър или лош), който създаде Украйна в тези граници, защото историческата Украйна е около три пъти по-малка. Но това само доказва, че всеки фашист по тази земя е титаничен глупак. Според мен и тук е намесена някаква твърде голяма форма на трезвеност :)))


---------------------------------------------------------------------


Установих, че някой преди мене е формулирал един въпрос, който ме терзае отдавна. Този въпрос е истинска философска бездна и гласи: "Ако вегетарианците обичат животните толкова много, защо им изяждат храната?" :))))))


No comments:

Post a Comment