Римейкът на левия сериал от 1997 година

Има един стар и много изтъркан лаф, че нищо не е по-старо от вчерашния вестник. Ако приемем това за правило, то сигурно четенето на вестници от преди 17 години е направо като завръщане в епохата на птеродактилите. Но с повече свободно време и малко повече кафе, за да преодолее натрапчивото усещане за непомръдване на историята, човек може да си причини този скок във времето, за да се опита да покаже на света, че това, което минава за "анализ" в България винаги е конюнктурно, зверски идеологизирано, субективно, най-често зловещо лъжливо и абсолютно винаги сляпо за истинските процеси. Най-малкото заради това, че всички разчитат на липсата на памет у хората, но думите, макар и нетрайни в България, остават и заради това е добре да си ги припомняме понякога. Също така е хубаво да се види, че клишетата от миналото пасват идеално на днешния ден, особено, когато се произнасят от същите хора, които са ги произнасяли преди. Историята е най-добрият сюжет за ситком. Нищо друго не може да бъде толкова смешно.

Повод за тези размисли ми даде, разбира се, медийното отразяване на политическата драма в левицата, свързана с АБВ. Припозналите се като абевейци пак вкараха тежкия речник към БСП. БСП не им била враг, но те били разочаровани от лошите думи, казани за тях, това им напомняло за болшевизъм и други неща. Иначе те не били срещу БСП и не цепели части от нея.  Тази реторика упорито ми напомни за нещо и се разрових в интернет в архива на вестник "Капитал" (избираме го като вестник, който винаги е лял тонове отрова по отношение на левицата), който още през 1996 година отразява тогавашната напъпила Евролевица с доста ентусиазъм. И на какъв цитат попаднах от дописка. Дръжте се здраво:

"Напусналите социалисти не смятат, че тяхната постъпка може да доведе до разцепление на партията. "БСП е толкова свита и монолитна от гледна точка на членове и симпатизанти, че трудно ще се откърти парче от нея", твърди Филип Боков. По-вероятно щял да се активизира процесът на люспене. Тревожно било преливането на БСП-структури към БКП. Това означавало, че много хора се надявали демократичната левица да е скрита компартия. Въпреки различията с БСП-ръководството петимата инакомислещи изразиха морална подкрепа за Първанов и Добрев, защото са върнали мандата"

Само една вметка петимата, наречени тук "инакомислещи" са: Николай Камов, Филип Боков, Ивайло Калфин, Елена Поптодорова и и тогавашния кмет на Добрич Лъчезар Росенов. Поне трима от тях после се завърнаха в орбитата на БСП, преди пак да отплуват в собствените си политически пространства. Какво да ви кажа - наречи го социалдемократ и просто не го обиждай повече. Това е само в кръга на шегата, разбира се.

Трудно е да се проследи, но в течение на 4 години (1997-2001) знайни и незнайни анализатори по страниците на този вестник се надпреварват да хвърлят камъни по БСП, да иронизират левицата, да говорят, че "монополът вляво е загубен", а най-накрая през 2001 година да преглъщат изненадано, че Евролевицата е отплувала в политическото небитие.

Всъщност Първанов днес трябва спешно да си уреди среща с Първанов от вчера, за да види, че именно тактика на запазването на единството на БСП е нещото, което спасява политическото бъдеще на партията. Единство е порочна дума, когато се прави самоцелно и служи като маска за маскиране на апаратни интереси. Но единство в смисъл на това да не позволиш пробив в БСП в решителни мигове, това вече си е ценност, както и да го погледнеш.

Да вървим по-нататък, за да видим как някои от участниците в АБВ днес са изцяло в опозиция на себе си от миналото. Четем интервю на Андрей Бунджулов (аз съм му фен, признавам, дори и участието му в АБВ не може да ме накара да го мисля за слаб анализатор), който като член на Евролевицата през 1999 година съветва БСП с разперен пръст да "направи такава еволюция, че да отиде в левия център в резултат на активни действия на своето ръководство, заеме принципни, ясни позиции по много от въпросите". Сега чуваме от същите тези хора критики за неясния характер на политиката на БСП, за това, че тя е изменила на левите си обещания. Ама хора - вашият курс още едно време е бил такъв. Вие сте тикали БСП да тръгва към центристкото пространство, изисквали сте от нея клетви от социалдемократически характер, а днес вече се правите на по-леви от нея. Хайде вземете да се разберете със себе си от миналото, а.

Всъщност споделих всички тези примери, за да се съглася с една теза на Чавдар Найденов изразена тези дни. АБВ от 2014 година си е присвоило целия речник на Евролевицата от 1997 година, но има една съществена разлика. Този път организацията на Първанов се е прицелила в хора, които просто не съществуват. Левицата не може да се промени по пътя на своята социалдемократизация, защото тя е супер социалдемократизирана. Това доведе до яростни колизии в левия спектър и не носи допълнителни гласове, защото в най-бедната държава на Европа, в най-изтормозената страна на Стария континент днес има хронична липса на радикални леви икономически идеи. В този смисъл социалдемокрацията е като да се опитваш да осветяваш със свещи пътя напред в епохата на атомната енергетика.

Подозирам, че това е една от основните причини за липсата на масов отлив на социалисти към АБВ. Първанов хубаво е свалил пушката от стената, ама май в гората, където се опитва да стреля вече не е останал никакъв дивеч.

В този смисъл лично за мен беше интересно да гледам ритуалът по възкресение на един политически субект като АБВ, но мисля, че вече почва да ми става скучно. Особено след като на тезисно ниво наблюдаваме римейк на посланията от 1997 година. И това е ироничното - теоретиците на голямата реформа в БСП днес се опитват да се откажат от своите постижения, ама хайде стига вече. Не съм съгласен, че БСП няма да се промени, само, където тези, които твърдят, че искат да променят нещо, май се превърнаха в цимент за статуквото. Историята ще покаже кой е крив и кой прав, но като чета старите вестници и старите анализи, просто не мога да възприемам днешните думи и заявки сериозно.

И нека най-накрая да позлорадстваме още малко. 6 дни след 4 февруари 1997 година маститият политолог Огнян Минчев дава интервю в който с типичния си нетърпящ възражение тон на последна инстанция анализира бъдещето на страната. Само забележете какъв виден анализатор е той:

- Какво очаквате да се случи в БСП?

- БСП, слава богу, не представлява вече нито особена загадка, нито особена сила в политическия процес на България днес и в обозримо бъдеще.

Йеееес! Ако приемем, че това е небесната истина е много трудно да си обясним срещу какво се гневи толкова днес този кадър. Нали БСП повече нямаше да я има. Нали бе отписана предварително, нали никога повече нямаше да бъде сила? С други думи - когато най-много те отписват от политическия процес, май едва тогава трябва да се почувстваш истински силен. Защото думите на Минчев се оказаха просто поредния пропаганден балон. Очевидно БСП ще съществува много след като никой не си спомня, че такъв политолог е имало по земите български.

Хаха!