В книгата си
"Дневник на прелъстителя" Сьорен Киркегор въздигна съблазняването в
ранг на истинско философско изкуство. Отношенията между ГЕРБ и Реформаторския
блок пък ни показаха как тази любовна игра може понякога да минава дори и за
политика със своята палава многозначителност.
След няколко
месеца срамежливо дърпане, вчера най-накрая реформаторите окончателно пратиха
покана на Бойко Борисов и го призоваха съвместно да свалят кабинета. Иронията
е, че "щастливият" край на този флирт беше известен от самото начало.
Всички политически пози на Реформаторския блок в крайна сметка се оказаха
театър, а сърцето им от първия миг принадлежеше на Бойко Борисов. Трябва ли да
припомняме станалата култова фраза, че вратата на РБ към ГЕРБ остава отворена,
а от старите френски филми сме наясно, че това е реплика, която прикрива едва
сдържана страст.
Традиционната
десница в България така и не успя да научи големият урок, че ако политиката е
любов, то ГЕРБ е еквивалентът на сифилиса в нея. Тоест - може и да има
удоволствие докато хващаш, но страничните ефекти са твърде болезнени, за да си
струва. Защото, когато ГЕРБ е твой съюзник, това означава да се откажеш от
любимата си дъвка за новия морал, новите принципи, новите правила.
Когато се
хванеш на хорото на ГЕРБ това означава, че красивите и умните всъщност са
заблудени и глупави след като не само дават индулгенция на миналото, но и
участват във флирта с него. Резултатът ще се види на евроизборите. Според
реформаторите те щели да имат 4 депутати на вота.
Ех, очите на влюбените винаги
живеят в мираж.
No comments:
Post a Comment