Идеи за паметник на българския интелектуален протестър

Имам идея. Ако след края на олимпиадата в Сочи, руснаците на знаят какво да правят с тоалетните в олимпийското селце ще е добре да направим постъпки да ни ги пратят насам като подарък. От тези тоалетни можем да изградим величествен паметник на българския протестър или поне на виртуалните остатъци от него, които дават признаци на живот в мрежата единствено чрез съскащи статуси за Сочи, цялата рода на Путин до девето коляно и в молитви за провала на Русия. Не ме разбирайте погрешно - категорично съм за това всеки да има право на индивидуалния си хейт, дори трябва да го уредим конституционно това, но до някъде по доста естетически начин е тъжно да видиш как големите мурафети за различно бъдеще се сведоха до телевизионен бяс по една зимна олимпиада, която с нищо не е виновна.

Ако човек си направи труда да проследи интелектуалните продукти на либералната интелигенция ще си каже, че тия пичове или живеят някъде в комуна заедно или просто отгоре са им спуснали колективен дневен ред. И понеже уличните страсти на жълтите павета замряха като прозявка на бизнесмен на благотворителен коктейл, единствената тема за радикална омраза, изпепеляващи срасти и клетви за демократизъм на мозъчните клетки, остана Сочи. В България няма нищо по-лесно от това да получиш сертификат за демократ - пускаш три тлъсти псувни срещу Русия, намекваш, че Путин е нещо като незаконен татко на Сатаната, проклинаш дългата ръка на Кремъл, която държи скъпа у нас водката "Белуга" и може да получиш коледна картичка от Калин Янакиев, а ако псувните са особено остри и намекват, че руската олигархия има невидим палатков лагер пред Народния театър, дори Иво Инджев може да ти спомене името с благодарност в следващата си разтърсваща творба - "Течен Путиналин", разтърсващо разследване за това как комунистите са измислили ядрената енергетика, за да лишат българските десни журналисти от здрав сън. 

Трябва да си призная. И на мен Русия не ми е давала сън. Последният път като видях разголена фотосесия на Ана Чапман разбрах колко коварна е руската природата - дава от всичко по много. Човек като види рускините по морето (според друга теория - Путин нарочно ги пуска по света, за да може да промени етническия състав на Европа и един ден Медведев да стане шеф на ЕК) също може да не спи два дни докато поне някоя от тях не приеме да бъде почерпена.

А сега, оказа се, Сочи е причината нощем в София да се вдига чудовищен вой - либералната интелигенция гледа по телевизията зимните спортове и сърцето й кърви все едно не гледа обикновено състезание, ами интервю в което Иван Костов казва, че въпросът "кой" е някъкъв пълен шит. И понеже казахме "шит", няма да го превеждаме, за да не загубим детската аудитория, но този дума отново ни връща към тоалетните и към моята идея, че от тях става страхотен паметник на българския протестър. От снимките на тези тоалетни хора написаха опуси с дебелината на Библията, но доста по-уплътнени откъм конско. Някаква поетеса на свободна практика само по една снимка сътвори цяло драматично есе за разтърсващия ужас в източните простори, как индивидуалното право на пикаене в самота е било разрушено от всевиждащото око на пиещия кръв тиранин, задушил цялата си страна с емблемата на мечето със синия шал. Либералният интелигент е готов да стане специалист по канализация и по цял ден да медитира пред образа на руски тоалетни, само и само да не се сблъска с реалността.

Чудно ми е с какво толкова Русия в е състояние да предизвика тези страсти. Защото бъдете убедени - нещата съвсем не опират до Путин. Всеки лидер на Русия, която отстоява поне минимална линия на независимост на своята държава, ще бъде хейтван все едно е фолкпевица, която е имала дързостта да си сложи един кубик силикон повече от колежките си. Колективният български протестър така очакваше да стане някаква издънка на тази олимпиада, че изпосталя от интелектуалното усилие да чака повод за нов статус, че нали трябва да отчете траншовете, които са му превели. Заради това си мисля, че не може да има паметник на протестър без някакъв руски елемент. Например - Мария Шарапова се съблича, а статуята на протестъра й казва - "Момент, ще ти обърна внимание след 2 часа, сега трябва да напиша гневен постинг срещу последното предаване на Петър Волгин". Еех, няма кой да оцени моите идеи за ландшафтно разнообразие, ако не на софийския, то поне на политическия пейзаж.

Другата възможност за паметник е да изобразим летяща във въздуха хартия. Последната проява на протестърска мисъл бяха три жени, които развяха плакат с надписа "Оставка" и го метнаха над депутатите. Тази снимка бе споделяна, хаштагвана, коментирана. Това, което остана незабелязано е друго. Когато едната от жените излизаше от парламента я питаха защо е искала оставка и тя отговори, че го е направила, защото е българка. В момента в който очаквах да ме залее някаква новговорна простотия, тя обобщи, че искала оставка, защото я управлявали турци. Значи така - там, където трябваше да има европейски простор на душата се разкри единствено тъжен ксенофобски мрак. Въобще леко ми е мъчно за карнавалите от лятото. Те бяха връх на кича и тържество на показността над идеята, но все пак бяха добра маска за кипящите киселинни страсти и разяждаща омраза, която се откри сега, когато протестът се е концентрирал само в Сочи и отказва да забележи, че дори и Путин да е злодей, това по никакъв начин не се е вярно за краката на руските скиорки. А политиката е нещо преходно, възторгът на душата е това, което остава. Обаче как да откриеш някакъв възторг, когато не искаш да излезеш и в пряк и в преносен смисъл, от тоалетната в която сам си се заключил, за да провъзгласиш нея за единственото мерило в този свят.