Wednesday, February 19, 2014

Безграничният Левски




Днес написах няколко думи за Левски. Само няколко. Смятам, че думите са твърде ценни, за да ги пилеем безредно и да унищожаваме техния смисъл. Понякога голите факти от миналото говорят повече от всичко останало. Ето какво написах:



Знам, че е важно да говорим за Левски, но просто имам чувството, че всички думи вече са изтъркани, употребени, дори леко неуместни.
И вероятно не бих написал нищо, ако в една статия на Велислава Дърева не бях попаднал на следния факт. На една от страниците на тефтерчето му (а знаем, че Апостола е бил фанатичен по отношение на отчетността на парите) ето какви разходи е записал той: "за подкърпование на обувките ми" (10,5 гр.), за храна за 3 месеца 375 гр. (това означава, че цели три месеца той я е карал почти на гладно) и...за цианкалий (66,28 гр.).
Наистина има нещо неземно, направо нереално в тази отдаденост на едно дело. Той, който спастява пари почти от всичко, защото винаги е с ясното съзнание, че тези пари не са дадени на него, а са дадени за една борба, а никой не е по-голям от борбата, не пожалва средства, за да има отрова и да не бъде хванат жив. Точно тези пари, дадени за цианкалий показват тържеството на живота у Левски. Както и какво означава човек да бъде воден от една идея.
Лично за мен това осъзнаване е разтърсващо.
Поклон.



Изобщо не очаквах това, но моят приятел от Южна Осетия Инал Плиев, изключителен фен на България, журналист в тази малка държава и популяризатор на българската култура Инал Плиев реши да преведе във фейсбук думите ми на руски. Това много ме трогна. Оказа се, че делото на Левски не само национално, че личност като него може да прехвърли границите и да говори нещо на един далечен народ като осетинския. Което означава, че ние наистина можем да дадем нещо на този свят и, че не е задължително да се свираме в нашата дупка от самоотвращение и омраза.
Ето как звучи на руски това:



Знаю, что важно говорить о Левском, просто у меня такое чувство, что все слова уже истасканы, избиты и даже несколько неуместны. И, вероятно, не написал бы ничего, если бы в одной статье Велислава Дарева мне не попался следующий факт. На одной из страниц своего блокнота (а мы знаем, что Апостол был фанатичен в отношении денежной отчётности), он приводит свои расходы: "починка моей обуви" (10,5 грошей), "еда за 3 месяца" (375 грошей). Это означает, что целых три месяца он жил почти впроголодь. И "за… цианистый калий" (66, 28 грошей). Воистину, есть нечто неземное, прямо нереальное в этой преданности Делу. Тот, кто экономил деньги почти на всём, потому что постоянно четко осознавал, что эти деньги даны не ему, а даны на Борьбу, и что никто не является более великим, чем Борьба, не пожалел средств, чтобы иметь отраву и не попасть живым в руки врага. Именно эти деньги, отданные за цианистый калий, показывают торжество жизни у Левского. Вот, что значит, когда человек ведом Идеей.
Лично для меня это осознание является потрясающим.
Поклон.

No comments:

Post a Comment