Класовата война на работодателите

От две седмици насам обмислям един казус и все не можех да се реша да напиша нещо по него. Този казус е толкова скандален, толкова отвратителен, така всеобхватно гнусен, че очаквах по него да се води яростна дискусия, фейсбук да гъмжи от клетви и ярости, както и целият политически дебат да се съсредоточи по тази тема. Оказа се, че дори и на 36 години човек може да бъде ужасен наивник. Единствено от синдикатите реагираха и този път като почти никога реагираха със знанието, че този казус е насочен срещу всяка нормалност в България, че под маската на добри намерения някой се опитва да взриви последните остатъци на социална защита на хората, изобщо както никога четях позициите на синдикатите като трилър, защото този път те говореха и с моя глас.

Става дума за скандалните и ужасяващи като филм на Алфред Хичкок 28, които Българската стопанска камара предложи за обществено обсъждане - сред тях са неща като - възможност за уволнение по електронна поща, бламиране на всички колективни трудови договори, възможност за отдаване под наем на работници от една на друга фирма, радикално орязване на отпуската по майчинство, намаляване на прага за наемане на лица до 15 години и много други абсолютни безумия. Човек чете и се чуди дали случайно не се оказал в романа "Приключенията на Оливър Туист" на Дикенс. Знаете как е - Дикенс е велик ироник и всички богаташи из неговите романи приличат на сгърчени старчета с капещи носове, гадни погледи и съскащ глас. Аз си ги представям и с криви пръсти и заострени нокти.

Божидар Данев, шефът на БСК обяви, че неговата организация всъщност правела, сега се дръжте за столовете си, "сериозна защита на българския работодател". Нека да бъда разбран правилно - нямам нищо против работодателите, всеки от тях, който плаща навреме заплати, развива добре бизнеса си и инвестира в работниците си, а не в бюстовете на любовниците си, е изключително ценен за просперитета на едно общество. Но да твърдиш, че те си нуждаят от защита е все едно да твърдиш, че полицията трябва да защитава сериозно кварталните хулигани от възмущението на тези, които са били тормозени от тях. В крайна сметка социалната защита на работниците, която съвсем не е достатъчна е едно от постиженията на нормалната държава у нас. Не знам дали си давате сметка колко години са били необходими на работниците да извоюват нормални условия на труд и сега работодателите, надушили като пирани кръв лудостта на обществената ситуацията започват да си мислят как да защитят своят класов интерес по най-арогантен начин.

Само преди 20 години никой никъде по света не би си помислил да предложи подобно идеи за сериозно обсъждане. Защото, независимо дали тези предложения ще минат или не, самият акт на тяхното предлагане е скандален сам по себе си. То открито говори, че срещу себе си обикновените работници имат организирана сила, която вече открито работи в тяхна вреда и вероятно вече търси политическо лоби, което да утвърди, прокара и гласува тези идеи.

Честно ще си призная и друго. Имах надежда, че истеричните "съвести на нацията", които стават и лягат с идеята, че са борци срещу всички нередности на прехода и зидаро-мазачи на светлото либерално и европейско бъдеще, ще обърнат внимание на тази тема. Тя е толкова скандална, пък и в крайна сметка можеш да изкараш този отявлен класов интерес не като изначален дефект на капитализма, а като мутация на олигархичната и връзкарска пазарна икономика. Но, не - глас в пустиня дори не се чу. През това време те изхабиха тонове мастило да се изчислявят колко е струвала церемонията по откриването на олимпиадата в Сочи, мереха на око какво е разстоянието между тоалетните в олимпийското селце, пишеха гневни тиради срещу Лафка, но никой не обели една дума за дивашките идеи на работодателите, които биха върнали България в края на 19-ти век. Превръщането на хората в стока за първи път получава своето идейно оправдание именно с тези предложения. Винаги съм знаел, че корпоративният език е дълбоко блато, но сега фразата "човешки ресурси" вече звучи по съвсем друг начин. Човекът като ресурс. Тези пичове гледат точно така на обикновените хора.

По всяко друго време в човешката историята в ситуация на криза никога не е означавало най-способните и силните да се оттеглят от всякаква отговорност. Точно обратното - кризата е задължавала най-способните да намерят изход и да помогнат на останалите. За първи път обаче ние живеем в толкова подло и егоистично време, че по време на криза предизвикана от тях, първата работа на богатите е да изпищят като дракони за своите пари и да побързат да се оттеглят заедно с тях в луксозните си къщи.

Това, което класата на работодателите не иска да разбере е, че за нея ще е голямо щастие, ако нито едно от предложенията им не мине. Защото с такъв пакет от социален тероризъм, те ще разкъсат и без това крехките устои на социалния мир. Българите един път вече показаха, че могат да излизат по улиците по икономически причини, ако идеите на БСК бъдат приети - едва ли някой ще може да си гарантира спокойствието. Вижте какво става в Босна - недоволните от бедността и безработицата започнаха да изхвърлят колите на богатишите в реките и да ги палят. Това ли иска шефа на БСК - да не е сигурен всеки път като си остави колата някъде дали няма да я намери изпепелена?

Досега не съм видял позиция на политически партии по тези идеи на БСК. Което говори за страшна деградация на политическото мислене изобщо, защото именно подобни идеи раждат истинските разграничения в политиката. БСП отдавна трябваше да има позиция срещу тях. ГЕРБ, ако са истинска опозиция вместо да си циклят на дежурните и скучни теми, можеха да бъдат говорител на народното недоволство. Десницата не я слагам в сметкита - в нейния свят на призраци и ДС няма място за никаква реалност.

Но истината е, че такава брутална обществена атака на едрия капитал в България не е имало много отдавна. Тук от 23 години сме се лишили от думата "класа", но тези идеи са наченки на класова война. Те просто нямат никакво друго обяснение. Всякакви димни завеси, че това са неща, които подлежат на дискусия  са просто прах в очите.

Класовата война много пъти в историята е била печелена от богатите. Всичко е на тяхна страна, дори и мълчанието на политиците и обществото.

И все пак силата на безсилните никога не за подценяване. Е, дошъл е моментът да я покажат.