Българската политика като девойка, която си прави селфи само по сутиен

"Selfie", или както ще го наричаме по подуянски "селфи" оттук-нататък, бе обявена за една от думите на 2013 година, според авторите на Оксфордския речник на английския език. Това непреведимо словосъчетание означава собствен автопортрет, щракнат най-често със смартфон, а по земите български се свързваше доскоро с фейсбук-снимките на млади руси девойки, с нацупени устни, които се снимат пред огледалото в банята на мама и тате, а от време на време дори показват презрамката на сутиена си, за да могат да си осигурят повече лайкове, възторжени коментари и вдъхновени последователи в социалните мрежи.

Най-популярното световно селфи бе направено по време на раздаването на наградите "Оскар" в края на февруари, когато тв-водещата Елън Дедженеръс събра един куп звезди край нея и се щракна, а след това снимката й се превърна в глобално събитие и едва ли има късче от тази планета, която не научи точно за тази снимка. Това е страничен ефект на живота в култура, ориентира към известните и популярните - човек е склонен да забрави дори своя нещастен и беден живот, за да съчувства на развода на актриса или пък да повъздиша пред бляскавия живот на американските богаташки.

В България напоследък тази дума също излезе на мода покрай една политическа импровизация на бившия външен министър Соломон Паси. Той успя да убеди президентът Росен Плевнелиев и шефът на НАТО Андерс Фог Расмусен да си направят съвместно селфи, което по-късно качи в Туитър. Снимката почти не подлежи на описание. Расмусен изглежда най-прилично в това трио, защото в погледа му се чете лек скепсис за това дали трябва да участва в това начинание. Плевнелиев се е ухилил като тийнейджър, който за първи път си купува "Плейбой", а Соломон Паси компенсира ниския си ръст с полуозъбена, полуизцъклена физиономия в стил фентъзи героят Ам-Гъл, който повтаря "Безценното ми! Безценното ми!".

Всъщност май това селфи ще е единственото, което ще запомни публиката от внезапното посещение на Расмусен у нас, едно от последните преди края на мандата му, защото така и не стана ясно какви други договорки или съвместни проекти бяха обсъждани у нас. Всички истински новини бяха прикрити зад клишета, кухи фрази и обичайният словесен памук, който се лее от устата на обитателя на "Дондуков" 2, родил зашеметяваща по рода си глупост "НАТО ни прави по-добри". Светът се тресе от разместване на геополитически пластове, България се тресе от подозренията, че политическите елити не са наясно как точно да се държат в тази криза, а всичко това бе изместено от едно селфи, което се оформи едва ли не като водещата новина.

Това, опасявам се, не е само български, а световен феномен. Нека да си припомним, че американският президент Барак Обама също бе спипан да си прави селфи и то не къде да е, а на траурната церемония на Нелсън Мандела. По-късно медиите го разкъсаха късче по късче за това неуместно поведение, но всъщност яростната критика вероятно беше малко пресилена. Епохата е такава. Селфито е апотеоз на самовлюбената епоха. Живеем в ерата на узаконения нарцисизъм, където жестовете са по-важни от смисъла, визията е по-интересна от съдържанието, а крилатите фраза са заместили истинските идеи. Това е карнавал на посредствеността, общество на усреднените стойности, диктатура на повърхностните анализи. Съвсем логично е селфито да успее да стане символ на всичко това.

България от години прави политика тип "селфи". Основен смисъл на повечето ни държавници беше да ги снимат до някой от големите световни лидери, а после снимката да се появи на страницата на пресата. Нито дума за това, че големите световни лидери трудно се сещат къде е България, което е разбираемо, когато в повечето случаи ние сме държава, която винаги е съгласна с най-мощните гласове на световното статукво. Защо ни е да разваляме перфектните композиции на международните снимки с глупавата идея, че е добре да преследваме нашия национален интерес. Точно това е голямата липса в позицията на Плевнелиев пред Расмусен и точно заради това селфито му придоби такъв ироничен втори план. Президентът нито за миг не се опита да предложи посредническа роля на страната ни за търсене на диалог с Русия, вместо това се впусна в любимите си разсъждения по обща тема, които звучат като метафорите на поетеса, прекалила предната вечер с четенето на Бжежински. Точно този тип селфи-политика практикуваше и Соломон Паси като външен министър, а и като общественик на свободна практика. Трябва ли да припомняме, че натовските му страсти така го тормозеха отвътре, че не го оставиха на мира докато не повози на трабантчето си, тогавашния шеф на Алианса Манфред Вьорнер в началото на 90-те години. А после по времето си на пребиваване в МВнР постави пред входа същото това източногерманско возило, вероятно като знак за времената, когато български политик е вършил обичайната си роля - да бъде шофьор на силните на деня. 

Сегашното селфи на триото Паси - Плевнелиев - Расмусен обаче е доста по-нелепо, именно, защото идва във времена, които далеч не приличат на утопичното начало на 90-те години. Тогава Студената война тъкмо свършваше, светът тръпнеше в очакването на дълго мирно безвремие, а големите корпорации бяха склонни дори за малко да намалят цените в сладостното предчувствие на нови пазари. Днес, дори и ако слушаме Плевнелиев, който за малко щеше да обяви война на Русия, воден от генетичния си инстинкт на всяка цена да се представи добре пред началниците, става ясно, че нещо в световния климат се променя. България обаче вместо да търси своя собствен интерес пак започва да изпада в настроението на девойка, която иска да си направи селфи по сутиен, за да бъде харесвана и обичана.

И тъкмо, когато човек е готов да махне с ръка и да отправи обичайната доза проклятия към всички, които се изживяват като управленци, изведнъж идват подозренията. Ами ако пък се опитват да скрият нещо от нас? Ако се опитват да ни забъркат в поредната световна патаклама без предупреждения? Някой вярва ли, че България би казала "не" на която й да е заповед, която й бъде дадена? Така се живее в епохата на селфито - с подозрения и съмнения. Ние сме направили нашите исторически и политически избори. Слава богу, че сме ги направили. Но фактът, че днес се числим към едно пространство, означава ли, че трябва да го използваме единствено като територия на която да си правим автопортрети и нищо повече. Опасявам се, че акцията на Соломон Паси със снимката е най-смелото възможно нещо, което някога е хрумвало на български политик по отношение на западните ни партньори. Всичко останало е тихо примирения и дежурни фрази.

Българският римейк на планетарните селфита, опасявам се, обаче едва ли ще бъде обречен на масова популярност, поне, ако съдим из балканските реакции по темата. Хората вече са недоверчиви към такива нарцистични изблици, защото видяха, че покрай тях през годините, получиха само социални удари, бедност и безкрайни кражби.

Eнциклопедията на селфитата обаче може да продължи. Нека да не забравяме и един друг величествен автор на селфита - Бойко Борисов. В края на миналата година, когато се появи новината, че той е в болница за операция на коляното, няколко агенции разпространиха ексклузивни снимки на болното място. От неподражаемия ъгъл на снимане веднага ставаше ясно, че автор на кадрите е не друг, а самият бивш премиер, който отдавна е осъзнал, че в България е достатъчно да захранваш медиите със скандални снимки, за да си уверен, че те никога няма да ровнат достатъчно дълбоко в темата за тъмното ти минало.

А как да наречем и нелепото плагиатство на Реформаторския блок, ако не селфи с привкус на грандиозна лудост? Те пуснаха из нета клип, за който само 15 минути по-късно стана ясно, че краден от първата до последната секунда. И понеже никой не обича да не му харесат селфито, реформаторите влязоха в цяла серия от в люти клетви и драматични псувни към всички, които си позволиха да им покажат, че са стъпили накриво. Ние ги смятахме за млади, красиви, богати, съвременни и модерни, а те се оказаха просто селфи-маниаци, които обаче не се преценили къде се снимат и излязоха на снимката като децата-полуидитчета на квартала. Найо Тицин, който иначе се отличава с крилата мисъл в опита си да защити Реформаторския блок го оприличи на "pain in the ass за политическото статукво". Pain in the ass може да бъде преведено по много начини, но буквалният превод е "болка в задника". А знаем какво най-често според здравната статистика предизвиква болките там - хемороидите. Заради това си мисля, че е самоубийствено за всеки нарцисизъм да наречеш реформаторите "хемороиди на политическото статукво". Но тук е пак е намесена особената психология на селфи-маниака. Той си въобразява, че всеки негов продукт е достоен за Нобел.

Селфи-маниаците вече са в състояние да се занимават единствено със себе си. Разполагат се сами в центъра на миниатюрния си свят и не приемат никой да им посочва, че тази изолация може да ражда единствено чудовища. Селфи-маниакът съществува единствено за себе си и вероятно това е причината нашата политика да корабокрушира във всяка една секунда от световното време. Всички са заети да стоят пред огледалото и да се самосъзерцават, вместо да помислят за останалите, да се вземат в ръце и да родят някакъв съвместен проект, някаква обща визия за бъдещето.

България наистина прилича на млада девойка, която е пуснала свое селфи в социалните мрежи, но сега стои и се пита защо никой не е натиснал, че харесва снимката й. 

Леко е тъжно.