Безкрайният крясък на тялото на ГЕРБ

От едно откровение на Хайдегер знаем, че мисълта това е "безкрайния диалог на душата със себе си". За съжаление немският философ не ни е оставил знание за това как може да наречем безкрайният политически крясък на едно тяло към околния свят. При всички положения това не може да бъде наречено мисъл, нито пък нормална политика. Най-вероятно описаното действие може да бъде причислено като някаква странична форма на шизофренията, когато политическият глас се разпилява в серия от полифонични изцепки по всяка тема. И стига толкова сме мъчили публиката с интелектуални разигравки - разбира се, че говорим за политическото тяло на Бойко Борисов, новините за което са изпълнили агенциите. То (тялото) е дало старт на предизборната кампания на ГЕРБ с реч от която блика такъв поток на съзнанието, че всеки психиатър, който бъде задължен да я анализира, ще предпочете да тича гол под дъжда, отколкото да стигне до конкретен извод за политическо състояние. Аз лично освен с усещането за безкраен политически крясък, останах с усещането, че така би звучала речта на човек, който се опитва да изрече едновременно всички думи, които чува от петте гласове в главата си. Точно заради това оттук-нататък ще говорим за бившия премиер в среден род, защото няма как да сме сигурни, че описваме единна и неделима личност.

Опитайте се да си спомните Бойко Борисов от февруари 2013 година в последната седмица на неговото управление. Тогава той няколко дни се кри от медиите (все едно алкохолик да се крие от бутилката си с уиски), после се появи като извънземно на една странна пресконференция на която наговори куп глупости, а буквално на следващия ден подаде оставка и няколко дни се кри в болница с диагноза по която няма никаква клинична пътека - високо кръвно.

От речта на тялото при откриването на кампанията на ГЕРБ виждаме, че този период тъне в амнезия, а вместо това днес ни се описва някаква комикс-версия на случките. Така разбрахме, че ако той (Борисов) се бил задържал само още три дни на власт, България щяла да влезе в Шенген. Тялото с много гласове обяви изборите за някаква битка между доброто и злото, но не успя да даде никакви аргументи от коя страна на барикадата си причислява то. Борисов успя да се заплете и в политическа каша и нарече БСП "зли и проклети". Обяснението му за тези качества е, че "злите и проклетите" се страхували от ГЕРБ. Дори и да приемем тази романтична представа на тялото за достоверна, това никак не обяснява защо именно БСП бе в центъра на неговите представи за предизборна битка. След като тялото се чувства така уверено в своите способности на победител, може би беше добре вместо да се занимава с лузърите, да се опита да развие някаква стратегическа мисъл, някаква нова визия. Борисов обаче е неспособен да разсъждава в мащаб по-голям от Банкя. Заради това всяка негова история се разпада до опит за политически виц. Това е стратегическият проблем и на ГЕРБ - те са партия, която не е в състояние да формулира цялостна програма, понеже лидерското им тяло носи прекалено много личности в себе си. Самоувереността днес е в пряко противоречие със страха от вчера. Според мен Борисов е така фиксиран в БСП, защото не може да им прости, че те са единствената партия, която го е карала да се страхува. Защото в онези далечни и студени февруарски дни на миналата година, той се страхуваше до лудост от нещо и приличаше на космонавт, попаднал по погрешка на друга планета.

Днес тялото пак е добило някаква самоувереност, защото сънува, че европейските избори отново ще го изстрелят в управленските висини, за да може да то отново да живее живота, който познава - от сутрешен блок в сутрешен блок, от репортерка на репортерка и така до края на неумолимата вечност. Вероятно поради тези причини тялото вече вижда, че БСП били в "паника и ужас" или, че им "треперят мартинките", понеже си е въобразило, че излъчва някаква невидима сила, която покосява околните. 

Именно тази арогантност ще донесе мъчителния и нещастен край на Бойко Борисов. Фиаското е неизбежно като кючек в задимена от нелегален дим на цигари кръчма. Борисов живее в плен на романтичната и отровна илюзия, че той е така съвършен, че нищо в него не заслужава да бъде поправяно. В този смисъл лидерът на ГЕРБ наистина прилича на митологичния Нарцис, влюбен до лудост в собственото си отражение, любов, която рано или късно убива, защото е саморазрушителна. Това е фетишизъм в екстремна форма. ГЕРБ е една фетишистка партия, която може да мери света в няколко символа и нищо отвъд тях. Заради това Бойко Борисов е пуснал пак целият си репертоар - метрото, зала "Арена Армеец", магистралите. Фетишистът е безпомощен в свят в който отсъстват символите на постоянната му възбуда и не може да си намери място в реалност, която ежедневно не потвърждава идеята, че фиксациите му са споделени и от всички останали. Това е причината откриването да бъде one man show, дори на Жан-Клод Юнкер бе поверена ролята на статист в безкрайната любов на тялото към самото себе си. Кандидатът на ЕНП служеше единствено като декор, който трябваше да накара лидерът на ГЕРБ да се чувства на мястото си - одобрен, приет от света и заобиколен от скандираща публика. Заради това тялото не изпита неудобство да изведе на бял свят и своето продължение - Цветан Цветанов, който пак влезе в ролята на конферансие, което да обявява посланията. Тук, разбира се, стана и засечката, защото ГЕРБ няма никакви послания. Дори от кумова срама тялото трябваше да се опита да поговори за Европа, защото битката е за ЕС, но то изобщо не е в състояние да схване процесите там. Борисов е пленник само на телевизионните образи и поради тази причина речта му бе изпъстрена с тях. Което е особена форма на политически онанизъм, защото едно тяло, което живее от телевизия на телевизия вече е в състояние да получи политическо удовлетворение единствено и само, когато коментира другите образи от тази телевизия.

Началото на кампанията на ГЕРБ показа, че в тази партия все още има някаква искрица от политически живот. Но това е по-скоро надеждата, че партията на властта ще се върне във властта, отколкото идея за някаква различна България. И заради това подкрепата за подобна формация е огромен минус за европейската десница. ЕНП не е партия, която може да се крепи на идеология, защото десните лудости са различни във всяка страна от Европа, но те са партия, която просто иска да си събере колекция от депутати, за да продължи диктатурата на статуквото в ЕС. В този смисъл Юнкер може би трябваше да си води бележки по поведението на нашето политическо тяло - то съществува в едно и също психическо състояние откакто се е появило на обществената сцена, точно както безнадеждните пациенти в психиатрията завинаги остават при своите видения и не намират начин да се върнат в тази реалност. Опасявам се, че покрай ГЕРБ видяхме един безкраен писък на някаква душа, която повече дори не иска да се слуша, защото си е писнала драматично.

Хайдегер щеше да има какво да каже по въпроса.