Екзотично пътешествие около един десен политически вид

Напоследък се старая да поддържам душевното си равновесие като старателно отбягвам всяка форма на десен интелектуализъм, известна с това, че е майстор на гръмогласната псувня, шаманското заклинание, пръскането на слюнки по абсолютни безопасни теми и хроничното ръмжене в източна геополитическа посока. Знаете как е - десният интелектуалец е убеден, че има проблем с еректилната дисфункция, защото от далечна Москва Путин му влияе с негативни невропаралитични оръжия, за да погребе завинаги най-пиещите гласове на българската демокрация.

Този особен обществен образ, който ще наречем Дясно интелектуално говедо и ще съкратим за благозвучие до ДИГ, е изтъкан от вътрешни противоречия. Но след като се престраших отново да навляза в тези пространства, ще ви сведа една кратка сводка за битките с въздуха и собствените си въображение, които тази обществена порода не спира да води, защото, сами знаете как е, в края на годината трябва да се кандидатства за нови грантове...

Давам ви веднага пример с един от изтъкнатите представители на ДИГ - блогърът (ихаааа!) Иво Инджев. В свой текст европейският хвърляч на плюнки на нацията е изографисал в свой стил вояжът на Орешарски до Виетнам. Така де - досега знаехме, че човек е роден със свободата да пътува, но сега се оказва, че имаме клинични наблюдатели на пътуванията, които се отнасят подозрително към всеки Изток, защото го подозират, че иска да им внесе евтина водка. В същия текст лицето Инджев заел позата на пророк в пустинята, е зловещо ироничен към всяка идея, че може да има българи, които да влияят на Брюксел. Във фантазията на ДИГ Брюксел очевидно е някакво мистично място, където българин не може да шепне по никакъв начин. Това е нещо, което е брутално характерно за ДИГ - той е европеец на думи, но изобшщо не схваща механизмите за функциониране на Европа. За какво му е? Да схванеш механизъм трябва да си чел нещо повече от последната стихосбирка на Едвин Сугарев, но ДИГ живее с усещането, че в това твърдение има някакъв есхатологичен комунистически еретизъм.

Друг висш представител на ДИГ - Владимир Левчев е изтъкал мощна статия срещу историческата меланхолия на българите. Тоя пич, който до вчера ръсеше сополи, че България се намирала в Евразия и му се струваше, че вижда в лицето на Пламен Орешарски кармичен близнак на Дмитрий Медведев, в името на тезата си е изоставил грандиозните си лъжи и описва как сега София повече му харесва, отколкото преди, защото можел да яде в "Макдоналдс", въпреки, че стомахчето му било разтърсвано от киселини, но в името на западния избор на човечеството, той бил готов да го прави. А пък тези, които били меланхолични към миналото искали да набиват само подозрително източноправославни банички, което трябвало да бъде заклеймено. ДИГ си е ДИГ, вари го, печи го, все гледа къде да ритне по някой къч.

А междувременно бях изтървал и основната новина - най-видният представител на ДИГ Манол Глишев, известен като безславен окупатор на СУ и като траш-метъл вокал по антикомунистически митинги, е издал стихосбирка. Със заглавие "Машина от думи" и с буржоазната цена от 15 кинта, защото очевидно авторът иска да се убеди, че никой беден прошляк, който слуша руска музика, няма да може да си я позволи, защото изкуството е за богатите, светлите и модерните, нали така. Старият репортер прегледа скромния си пролетарски бюджет и установи, че няма смисъл да пръска пари за отрова, защото интелектуалният продукт на ДИГ много често напомня на продуктите на класическите говеда. И преди да бързате да ме обвинявате, че съм груб, аз съм от грозните, тъпите и мизерните, така че би трябвало да ми е позволено. Видях, че някакъв образ от неговите прятели го е нарекъл "Кардинал Глишельо". За миг ми прозвуча като име на транссексуална нощна пеперудка, ама знае ли ги човек модерните поети.

Както и да е това ДИГ ми привлече вниманието с друго. Четох някаква статия в която кардинал Глезльо се пени срещу българите. Те го дразнят с това, че са изтоправославни, с това, че се кефят на руснаците и с това, че хейтят янките. Нали разбирате, това е друга форма на вътрешен срив - ДИГ вечно трябва да има някакъв враг, ако е възможно непреходен (Защо слънцето изгрява от изток, мамка му?) и точно това го кара да произвежда интелектуалните си нечистотии за които твърди, че са екстракт от три прочетени книги.

И нека да не пропускаме особенния екземпляр на ДИГ, наречен Нервната акула, създание злобно, виртуално и очевидно с изгорели жички в главата. Прочетох някакъв статус от тази костовистка в която тя (това им е политически специалитет) обвинява две трети от нацията, че са дебили, защото не споделят нейните натрапчиви неврози на тема политика. Нота бене: това е друга отличителна черта на ДИГ. Това създание се възприема за нещо, което стои изначално в небесна позиция и е съдържател на публичния дом на единствената истина и заради това говори като сводник на последната инстанция. Подобни екземпляри винаги са част от лудостта, но никога не са част от лечението, заради това ги препоръчвам единствено на изследователи със закалени нерви и попаднали в собственост на бутилка ракия (напитка, която с просташката си "българскост" трябва да бъде заклеймена, унищожена и дадена на трибунал на НАТО).

С това приключва краткото ни пътешествие в екзотичния свят на политическите видове. жертвах се заради вас, изчетох ги, сега ви ги поднасям в лайт-вариант, за да ви спася от хроничното желание да искате да си строшите черепа с някоя стена. Това е животът в България - държавата е малка, но за сметка на това ДИГ дебне от всякъде. Едно предупреждение - за появята на ДИГ в околната ви действителност можете да съдите по рязкото вдигане на децибелите, защото ако има миг в който ДИГ не вие, това сигурно е само, ако разбере, че "Америка за България" доброволно му е вдигнала хонорара.

Значи да помолим американците за разбиране, а?