Задава ли се гръмотевична буря на „Дондуков” 2?

Признавам си откровено - през 2011 година никак не харесвах кандидатката за вицепрезидент на ГЕРБ Маргарита Попова. Вероятно присъствието й в един полицейски кабинет, където всички трябва да са по-ниски от тревата и от самоубийственото его на премиера, просто не й бяха позволили да разгърне своя потенциал и самостоятелност, но смятах, че тя е инженерен продукт на мракобесието ГЕРБ и, че от нея нищо не може да се очаква. Е, признавам си - бъркал съм. От две години насам Попова е единственото, ама единственото смислено нещо, което обитава "Дондуков" 2 и човек дори може да си каже, че боговете на политиката си знаят работата и изнамират точния кадър в подходящото време, за да спаси страната от ежедневните катастрофи и апокалипсиси на ирландската пастирка.

Още от първите дни на президенстването на Плевнелиев, тоест от началото на смъртоносната поредица от гафове с която човек може да изпълни предаването "Господари на ефира" поне за един месец, Маргарита Попова се опита да балансира и да внесе малко здрав разум в инфантилния стил на титуляра на институцията. Напразно. Плевнелиев вече приличаше на камикадзе, която жадува да се сблъска челно с насрещната стена и знаем какъв е резултатът от всичките му действия днес - уникално нисък рейтинг на президентската институция и все по-трайното усещане на хората от народа, че всяко явяване на Плевнелиев на висш форум се превръща в истерична клоунада.

Попова гледа мълчаливо известно време как държавният глава трансформира "Дондуков" 2 в Сатиричен театър, но най-накрая очевидно сърцето й на държавник и на юрист не издържа и тя започна да говори съвсем открито, че екипът на Плевнелиев прави грешка след грешка. Нека да си припомним, че вицето остро скастри президента за идеята му за референдум, а съвсем наскоро насоли целият му юридически екип заради аргументацията по наложените вета на закони. В края на април Попова настоя "да бъдат по-прецизно формулирани аргументите, с които президентът налага вето върху закони". Преведено това означава, че повечето вета на Плевнелиев всъщност са юридически неиздържани и са явно политически ходове за дестабилизация. Нищо повече.

Навръх празничните дни Плевнелиев реши да направи ответен ход във Варна. Според повечето агенции той "скръцнал със зъби" на вицепрезидентката си и я посъветвал да се информира по-добре за действията на президентската администрация. Верен на своя екзотичен изказ да говори за себе си в трето лице, Плевнелиев обяви: "Аз вярвам, че с действията си екипът на президента по възможно най-добрия и професионален начин защитава правото на всички български граждани, включително и на президентската институция, за да можем да променим дневния ред и начина, по който работи Народното събрание".

Очевидно е, че гръмотевиците на скандала отдавна трещят в президенството, но сега вече имаме яснота по цялата картина на сложните отношения между Попова и Плевнелиев.

Този случай ясно показва нещо за което медиите обичат да мълчат. В президенството има остра политическа криза, криза на смисъл, криза на държавност и криза на лидерство. Забележете - съвсем очевидно е, че Плевнелиев и Попова комуникират единствено и само чрез медиите, защото иначе президентът нямаше да я съветва през журналистите да се информира за работата на президентския екип. С подобна фраза той разкрива, че държи Попова в изолация от своята дейност и е очевидно, че на "Дондуков" 2 имаме тежък конфликт и неработещи екипи.  

Все пак критиката на Попова е изпълнена с основание. Нека да не я тълкуваме като елементарна атака на обиден човек. Съвсем ясно е, че вицепрезидентката се бори срещу превръщането на президентството в политически щаб на инженерни манипулации. Защото покрай цялата си поредица от гафове, Плевнелиев напук на реалността си е повярвал, че може да бъде мощен автор на политическа реалност. С всичките си действия той доказа, че не е в състояние дори да разбере какво е да си обединител на нацията, а какво остава да приложиш това на практика. Ние по същество имаме президент, който се изживява като инженер, който стана говорител на порочните си задкулисни зависимости, който се опита да постави бизнес-другарчетата си във властови позиции. В дните на големите протести, когато "умните и красивите" се обръщаха да ръкопляскат на президенството, може би беше добре да забележат, че тази сграда напълно е изгубила своя блясък, защото нейният ръководител прави и невъзможното да провали институцията.

Нека да попием още малко от блясъка на президентското слово: "Искам парламентът, освен да се занимава с Мишо Бирата и Бисер Петното, да подобри драстично начина, по който се дебатира по национално важните теми". Човекът, който си призна, че е президент на ГЕРБ вече дори не се старае да го крие. Кой е казал, че Мишо Бирата, а и Бисер Петното не са национални теми? Ирландката ли определя тяхната значимост? Ето къде е болката на Плевнелиев - парламентът разследва Борисов и той веднага се хвърля на амбразурата да брани своя вечен началник. Мисля си, че Попова се опита с всичките си критики, с цялото си медийно поведение да откъсне Плевнелиев от неговите зависимости, да му даде аргументи да се еманципира, да му помогне да бъде наистина държавник, а на политическо джудже. Той обаче не прие нито една от протегнатите му ръце. И заради това днес трябва да признаем, че президентството е станало фабрика за политически кризи, защото действа по безумен и партизиран начин. Ако има институция в абсолютен срив, това е именно "Дондуков" 2, защото там няма истински лидер, а само марионетка за многократна употреба. Скърцането на зъби от страна на Плевнелиев към Попова разкрива единствено колко мрачно място е станало президенството и, че то май изобщо не работи по предназначение.

Това е нов тип политическа драма. Президентът не е силна фигура по конституция, но може да олицетворява сила, ако избраната личност има морален авторитет. Плевнелиев унищожи всяка капчица доверие, която имаше към него с треперещите ръце на политически комарджия. Заради това днес виждаме една изсушена, изпразнена от смисъл и съдържание институция, едно политическо и комедийно риалити, което всеки ден ни подняса бисери, от които обикновен човек може да получи зъбобол. Заради това наистина трябва да сме благодарни, че Попова я има. Тя се оказа един честен човек, който не може да търпи перманентната клоунада и това, че президенството спихна като детско балонче след голям празник. Не вярвам обаче, че тя ще има сили да спре кризата и разпада, защото ирландските пастирки се оказа своенравни и истерични и не могат да родят нищо отвъд реплики като "НАТО ни направи по-добри". Кой нормален човек говори така? Кой нормален човек е такъв апотеоз на клишетата? Това дори и Попова не може да го поправи. 

Такава грешка се поправя чрез избори. 

По възможност преди 2016 година.