Възможна ли е наистина коалиция между БСП и ГЕРБ?

Колкото повече наближава митичният 25 май, денят на европейските избори, толкова повече става кристално ясно, че май вотът няма да даде нито един от чаканите отговори. От горещото лято на 2013 година и уличният карнавал на "умните, красивите и богатите" всички се бяха втренчили в този вот с утопичната надежда, че той ще въздаде всекиму своето като някаква неотменима небесна справедливост и ще подреди хаотичния свят на българската политика до разбираеми стойности. Това обаче е все едно да разчиташ песен на Милко Калайджиев да събуди миролюбието у американците или гола фотосесия на Преслава да укроти напрежението в Украйна. Социологическите проучванията показват такова затагяне на обществените нагласи, че никой не е в състояние да каже не само кой ще е победител на вота, но и дали въз основа на изборните резултати ще можем да направим някаква прогноза за бъдещето.

Има голяма вероятност гласуването от 2014 година да възпроизведе почти напълно вота от миналата година плюс някоя и друга екзотична новост, но това не само не е белег на промяна, а дори може да бъде разчетено като знак за неизбежност на сегашното статукво. Само преди една година всички живееха с колективната халюцинация, че алтернативата вече се мержелее на хоризонта и само чака удобния миг да се появи, но неумолимата социология е безпощадна като модернистичен поет, който продължава да чете пред изтощената публика неразбираемо стихотворение. Протестите от миналата година не само не са оставили никаква следа, но положението е такова, че тях все едно никога ги е нямало. Основните политически играчи са си същите, а рейтингът на най-кресливите протестъри от Реформаторския блок е така миниатюрен, че напомня на буква изписана върху оризово зърно.

Така описаната обществената ситуация обаче и идеална за появата на шамански видения като опит натрупаното напрежение да се разтвори някъде без да избие в агресията. И така на българския политически хоризонт се появи екзотичната идея, че след изборите било вече време за коалиция между БСП и ГЕРБ. Изразител на подобно гледище стана социологът Андрей Райчев. Той го мотивира с това, че обществото не може да живее без консенсус поне по няколко основни теми и очерта няколко такива - енергетиката, демографския срив и други. Според социолога такъв политически съюз ще има силата да прави реформи без да трепери от гнева на електората. Нека да подчертая, че никога не съм разбирал самата идея, че реформите се правят въпреки хората, но пък вечно се твърди, че е за тяхно добро. Как така - хората не ги искат, нито ги приемат, ама реформите все ни се представят като свръхценност? Чудно е кой точно е източникът на разбирането, че има някаква универсална правота на всяко реформиране, която обаче електоралните единици никога не могат да разберат докрай и то трябва да се прави все насила, все с мащабни парламентарни мнозинства и други такива полуавторитарни политически екстри?

Казвам това само, за да стане ясно, че самата идея за коалиция между БСП и ГЕРБ трябва да се разглежда като токсична още при произнасянето й. Политическите граници съществуват, за да бъдат гаранция за елементарно следване на идеология и принципи, без които политиката ще бъде сведена единствено до технология и нищо повече. Да съвместиш в едно управление несъвместимото е най-сигурния начин да предизвикаш социална шизофрения в огромен мащаб. Между БСП и ГЕРБ е натрупано повече напрежение отколкото в 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй", което е сигурен знак за това, че такава коалиция не само не е добро решение, ами опитите за нейното предизвикване е все едно да си играеш с ядрената енергия, без противорадиационен костюм.

Дори и резултатите от изборите да бъдат меланхолични за всички, както се очертава, това съвсем не е показател, че българите са в състояние да преглътнат още една голяма коалиция. Нека да си припомним съдбата на една партия, която танцува два сезона на българската политическа сцена, преди да изчезне в тъмното небитие на политическите дълбини. Става дума за НДСВ, формация, която по зародиш, генезис и лидерско тяло, бе предзначена за управление във всякакви възможни коалиционни форми. Още първото управление на НДСВ през 2001 година бе в съюз с ДПС, а трябва ли да припомняме, че имаше и двама министри (Костадин Паскалев и Димитър Калчев), които гравитираха край левицата. На прясно избрания лидер на БСП Сергей Станишев тогава сигурно му бе писнало под път и над път да обяснява, че БСП не участва официално в правителството и, че министрите са там в лично качество. Дори и коалиция между близки партии като НДСВ и ДПС се отрази тежко върху електоралния потенциал на жълтите и през 2005 година техните шансове за успех на вота се бяха стопили драматично. Тогава в опит да стегне редиците и да си прелее гласове отдясно Симеон Сакскобургготски направи една от най-големите грешки в своята политическа кариера. В интервю за столичен вестник лидерът на НДСВ, който обикновено е майстор на това да не казва нищо, обяви, че партията му никога няма да направи коалиция с БСП. Само два месеца по-късно обаче бе създадена прословутата Тройна коалиция, която нововъзникналата партия ГЕРБ се опита да сатанизира напълно. Второто поредно участие на НДСВ в коалиция и то този път достатъчно широка унищожи напълно партията и днес дори и най-добрите социолози почти не отчитат рейтинг за този политически субект.  БСП също пострада от тази коалиция, защото именно от 2005 година започнаха обвиненията към левицата, че в името на властта се е отказала от свои основни идеи, да не говорим за това, че под натиск на коалиционните си партньори въведе плосък данък, който днес като бумеранг всеки път се връща към социалистите.

Не напразно и сегашното правителство избра формулата "експертен", а не коалиционен кабинет, защото самата идея за коалиция в България вече е така компроментирана, че всеки, който прибегне до нея официално ще бъде обявен кварталния идиот на българската политика. По време на своя мандат Борисов бягаше от думата "коалиция" като анорексична манекенка от шведска маса и залагаше на някакви ситуационни мнозинства, за да може да поддържа еднопартиен кабинет без да си търси съюзници. Разбира се, подобен подход беше очевидно грешен, защото корумпира парламентаризма в България, но е факт, че след него ще бъде все по-трудно някой да поиска да прави коалиция, защото медийното обругаване ще е абсолютно сигурно.

Предписаната от Райчев рецепта за справяне с безвремието звучи много ефектно на хартия. Особено, когато към нея се прибавят малко европейски подправки за вкус. Припомня се, че в Германия в момента управлява широка коалиция, дават се примери със страни от цяла Европа, за да може да са докаже една българска теза. За да има широки коалиции обаче е необходима голяма политическа легитимност на партиите. Тоест да е сигурно, че те изразяват реални интереси на реални хора и ръководствата на формациите да имат пряка връзка със своите избиратели. Всички обаче сме наясно, че в България съвсем не е така. Тук политическата система прилича на кола, която едвам крета по някое нанагорнище и се задъхва при всяко натискане на газта. Създаването на широка коалиция ще бъде все едно да натовариш в багажника на такова возило един тон тухли.

Но проблемът със създаването на коалиция между БСП и ГЕРБ не е само технологичен, а а и чисто политически. От началото на 21 век досега на българите постоянно им се преподава урока, че идеите не са важни, че е дошъл краят на ерата на идеологиите, ама тези българи все не иска да приемат това и продължават да настояват за неща като ценности и принципи. След като БСП и ГЕРБ от години се преследват като хрътки из ограниченото политическо поле в страната, всеки съюз между тях моментално ще роди огромни дози обществено отвращение. Това е все едно да получиш доказателство, че конспирация срещу здравия разум съществува наистина.

Пътят за справянето с безвремието и липсата на алтернативи съвсем не се състои в противоестествените коалиции. Той минава през ясно дефиниране на левицата и десницата и преследването на техните автентични цели. Проблемът на българските партии е, че те приличат на създания от комикс, които се държат нелогично през по-голямата част от времето. В ГЕРБ този парадокс е най-очевиден. Тази партия, която почива на сериозен вътрешен авторитаризъм, полицейска дисциплина и никакво различно мнение, успява да привлече гласовете на хората, които иначе твърдят, че са демократи само, защото е обявила, че срещу БСП. Изобщо политическите формации не се борят с реалните проблеми, не създават реални визии, а предпочитат да преследват призраците на въображаемите си противници, тоест да се изживяват като ловци на духове, защото това е единствената роля, която познават.

Широката коалиция ще нарани и без това крехките устои на възстановената демокрация, защото ще постави под съмнение досегашното поведение на двете най-големи партии. Каквито и консенсусни цели да могат да бъдат очертани, каквито и общи идеи да могат да се открият, всеки политически съюз в който влизат БСП и ГЕРБ е обречен на сериозен крах. Това е все едно да се опиташ да направиш коалиция на бензина и огъня. В България обичаме да натоварваме със символи неща, които трябва да бъдат държани в строга стерилна чистота. 

Това свръхочакване към евровота и натоварването му с вътрешнополитически цели беше повече от абсурдно, защото резултатът ще се отчита на съвършено друг терен. Ако левицата спечели тук, но ЕНП вземе предимство в ЕС това за победа ли ще се брои? Или обратния вариант. Отговорите на тези въпроси не са очевидни. Но самият факт, че се опитваме да вадим изводи за състоянието у нас от един вот, който има европейски измерения, говори, че упорито не искаме да се почувстваме част от широкия и гневен свят, както казваше един руски писател Андрей Платонов.

България пак се оказа в плен на символите и на политическите приказки, които в крайна сметка я правят да изглежда като политическа провинция. Тук вече имаме е интелектуална коалиция на целия политически елит, но както се казва в посредствените романи това е друга тема и не върви да я разискваме без ракийка и салатка.