Изводи след един тежък евровот

Казват, че преди избори се лъжело най-много. Не знам дали е така, но това със сигурност означава, че след изборите идва времето на големите истини. Сега е времето да си ги кажем.

БСП загуби драматично. Лично за мен тази загуба е по-тежка от тази през 2009 година. Тогава БСП имаше какво да брани и защитава  - резултатите от управлението си. Днес можем да браним само сенки на нашите обещания. Това звучи поетично, но е удивително безполезно в реалността.

АБВ със сигурност беше удар с нож в гърба на левицата. Но тяхното коварство не е основната причина за нашата загуба. Основната причина, казано по философски, сме си самите ние. На БСП й липсва ляв кипеж, ляв проект, някаква грандиозна цел в бъдещето. Ние съществуваме политически ден за ден, а това е лошо в левите среди. Левият човек се нуждае от мечти. А ние им даваме в най-добрия случай, хммм, експерти.

БСП е партия на идеите и всеки път, когато си въобразим, че те не са важни, хората ни наказват. Истината е, че европейският вот стана заложник на вътрешнополитическата проблематика, но светът никога не е съвършен. БСП единствена от всички партии обяви нова визия за Европа, но в края на деня това се оказа без всякакво значение, защото хората оценяват Европа по свършеното тук. А кабинетът на Орешарски свърши немалко, но то приличаше на кърпене на парче, а не осмислена и цялостна радикална промяна на страната. И резултатът ни посече. БСП от години бяга от това да проведе разговора за самата себе си и къде се намира в политическото пространство, и сега ефектът от това мълчание ни настига със удивителна скорост.

Но нека всички, които бързат да отпишат БСП, обаче да не се радват прекалено много. Откакто се помня, отписват БСП по три пъти на година, но партията е доказала, че знае как да се мобилизира и има силите да преодолее всяка криза. 

И още нещо като извод: истинският победител в този вот е ДПС. 

Не знам кога точно ГЕРБ ще го осъзнаят.