Александър Симов: Ако Момчил го нямаше, трябваше спешно да го измислим

  

Интервю за сайта "Гласове"

"Ако цената на това управление се повиши неимоверно много – а под цена разбирам повече и повече компромиси от страна на БСП – не си струва тя да бъде плащана. Тогава управлението ще стане като свръхлуксозна стока, която ще разори тези, които се стремят към нея. В този смисъл нови избори са един добър вариант за изход от ситуацията.“ Това казва в ексклузивно следизборно интервю за ГЛАСОВЕ Александър Симов, който бе на крачка от Европарламента.

„Мисля си, че ако левицата се реши на такава стъпка, това дори може да й донесе позитиви. Разбира се, може да се спори кога точно да бъдат тези избори. Аз ги виждам през пролетта на следващата година, защото смятам, че кабинетът на Орешарски има още какво да направи за страната“, коментира още Симов.

- Написахте във Фейсбук, че „грешката“ на БСП Момчил Неков е колкото целия резултат на „умните и красивите“. Ще поясните ли какво точно имате предвид?

- Разбира се, леко преувеличих. Но не смятам, че бъркам генерално. „Умните и красивите” имат изключително голям морален дефект  в тяхното отношение към света. Те трябва непременно да чувстват превъзходство над някой все едно са небесни създания, които съществуват на тази земя по силата на някаква драматична вселенска неразбория и се стремят постоянно да вдигат недоволен шум. Сега се опитаха да вземат на подбив гласуването за Момчил и да изкарат избирателите на БСП някакви абсолютно идиоти. Това не е първи рецидив на тази мизантропия. Когато в края на миналата година БСП и ДПС организираха съвместен митинг, социалният расизъм на „умните и красивите” отново достигна до политически пик – хората на БСП все нещо им пречат, все са тъпи, прости, неграмотни, нечисти. Това не е обикновен изнежен аристократизъм, тук говорим за двата свят, единият от които със сигурност е излишен и това е светът на богаташчетата, които все се чудят как да се изкарат солта на света. Сега са се взрели в резултата на Момчил без да видят, че тази „грешка” има почти резултата на Реформаторския блок. Представете си само – дори в най-кризисните си времена БСП пак може да бие РъБъ (да ги наречем точно така по примера на един от виртуалните мохикани на психодесните) със затворени очи и без притеснение дори. „Умните и красивите” пропуснаха един трагичен момент са себе си – че те могат да съществуват на картата само в състояние на непосилна мобилизация, само в остра криза на политическа идентичност, защото какво друго е хейтът срещу Меглена Кунева, ако не белег за абсолютна подлост и, че те вече са паднали дотам, че един мандат в ЕП да им се вижда успех. Това е ментален и социален крах. Да не говорим, че на парламентарни избори, при по-висока активност, РъБъ като едно нищо ще потъне в електоралното блато, трагично и поетично като метафора от Георги Господинов, която само авторът си разбира. С други думи „умните и красивите” се опитват да имитират елитарност, за да не забележат, че живеят в подземията на политическия живот и заради това понякога умело наподобяват поитически зомбита, които говорят език, който само те си разбират.

- Естествено, че ще разговарям лично с Момчил и ще му задам въпросите, които смятам за важни относно преференциалното му избиране за евродепутат, но бих искала да чуя вашето обяснение – и като журналист, и като човек, който познава Момчил и онези, които вероятно са гласували именно за него, а не просто за БСП.

- Много е трудно да си приказвал с Момчил и да не поискаш да гласуваш за него. Говорим за един много ентусиазиран и възторжен млад човек на идеите, който кипи от енергия и заразява с позитивизъм.  Момчил е непосредствен, истински, разбираем и същевременно, не бива да забравяме, той е учен с 2 книги зад гърба си. Едната от тях представлява негови интервюта с ключови политици на прехода. Представете си само – той е успял да интервюира дори и Жан Виденов. Когато човек чете тези интервюта вижда, че това не е самоцелна книга, тя е интелектуалният опит на един млад човек да разбере хаотичния преход, да се поинтересува от това кога, къде, какво се е объркало, да изясни истините на важните играчи от политиката и да представи на публиката възможност сама да се си направи изводите къде се намираме и по чия вина се намираме там. Момчил е носител на онзи млад и ляв кипеж, който е така жизнено необходим на левицата, за да се възроди от пепелта на поражението и заради това смятам, че избирането му, макар и да не е влизало в никакви сметки, всъщност е неочакван подарък от съдбата към БСП в труден за левицата миг. Аз съм виждал как Момчил говори пред публика. В него се съчетава добро чувство за хумор, разбиране на проблемите, една нова визия и никакво поставяне на дистанция между него и публиката. Вероятно във вота за него има някакъв малък процент и на грешки и това е жалко, защото цялата тази истерия пречи да се разбере, че Момчил Неков всъщност е истинска находка, която заслужава шанс и подкрепа.

- Чуха са гласове, че може ръководството на партията да „притисне“ Момчил да се откаже Брюксел. Възможен ли е такъв развой на събитията. Ако – да, защо? Ако не, пак – защо?

- Вероятно такъв вариант е възможен. Прочетох едно изявление на Илияна Йотова, че Европейският парламент не е училище. Аз няма да го тълкувам по краен начин, но ще отбележа, че не мога да се съглася с подобно разбиране. Никой не се ражда научен за евродепутат. Това е работа, която се усвоява по пътя на опита и по пътя на трудолюбието. Момчил може да няма голям жизнен опит, той все пак е едва на 27 години (охх, как му завиждам!), но си мисля,  че е отдаден и упорит и бързо ще навакса всичко, което може да се навакса. В БСП има хора, които мислят, че мястото на младежът не е в ЕП, но как да го кажа – Момчил е силната страна в този случай и той трябва да си вземе решението. Доколкото разбрах, той е избрал да отиде в Брюксел. От моя гледна точка това е най-правилното решение. Да не говорим, че внезапното му изстрелване под светлините на прожекторите донесе един неочакван ентусиазъм в Младежкото обединение на БСП, една нова енергия, едно настроение, което отсъстваше в първите два дни след изборите. В този смисъл ви казвам, че ако Момчил го нямаше, то ние спешно трябваше да го измислим.

- Грешките, които БСП допусна, за да се стигне до този печален резултат?

- Охх, най-очевидният и най-трудният въпрос. Според мен тази загуба  е най-драматичната в политическата история на БСП по време на прехода. През 2009 година БСП загуби, но имаше какво да брани – резултатите от своето управление. Сега, трябва да го признаем, няма за какво да се захванем, какво да ни даде опора. Кабинетът „Орешарски” свърши полезна работа. Знам, че най-големите хейтъри няма да го признаят, но всъщност това правителство спаси социалният мир след най-големите социални протести в историята. Обаче работата се върши на парче, управлението се състои в запушване на дупки и липсва голямата генералната цел? Накъде отиваме? Какво бъдеще ни чака? Въпроси без отговор. Това създава усещането за безвремие и за БСП като генератор на това безвремие. Хората ни наказаха тихо и без шум. Не бяха страшни „умните и красивите”. Страшните са левите избиратели, които избраха да си останат вкъщи. Те са най-големият проблем, който ни е поставен. Ние подценихме фактът, че левите хора не могат да съществуват постоянно в условията на компромис. Те искат реализация на своите идеи, а такава не се очертава на хоризонта. Левият човек е мечтател, не можеш да му пробуташ експерти и да искаш от него ентусиазъм. Една на евровот 2014 година БСП получава истинското си наказание, че не е достатъчно лява и,  че не се опитва да отстои всичките си леви принципи. Да, знам, в идеалния свят хората щяха да бъдат сметачни машини, които изчисляват коалиционни равновесия, парламентарни баланси и геополитически схеми, но ние живеем реален живот и искаме да знаем, че ще видим в неговите кратки рамки политика, която носи ентусиазъм, а не просто въздишки на примирение. Аз така разчитам голямата грешка на БСП. Вероятно има и много други фактори, но е крайно време да се завърнем към наистина левите принципи, ако искаме да има промяна. Коалиционните ни партньори няма да ни разберат? Ами тогава, простете, майната им на коалиционните ни партньори! БСП не може винаги да бъде силата на компромиса.

- Може да прозвучи банално, но искам да ви попитам за вашата оценка или по-скоро коментар на възможността да преференциално гласуване. Тя даде своите резултати на тези избори, но може би съществуват рискове. Какви са те?

- Аз съм фен на идеята за гласуване с преференция с ниска бариера. Смятам, че това е една от стъпките да се поправи един от дефектите на политическия модел – това, че хората се чувстват безгласни букви, които с бюлетината си потвърждават волята на някой друг, която е взета на заседание в нечий прашен кабинет. Разбира се, че има и рискове, особено при гласуването на местни или парламентарни избори – ниската бариера ще доведе до възможност за купуване на гласове. Някои говорят, че вотът се изкривявал. Тези аргументи обаче лично за мен са повод да поговорим не как да махнем преференцията, а как да я подобрим. Например аз съм почитател на идеята да се даде правото на хората да наредят листата от първия до последния номер, както я виждат. Този вот няма да е лесен, сигурно ще има объркани хора, но е още една стъпка към реално съучастие в изборите.

- Лично аз, без да имам доказателства, не мога да повярвам, че е възможна такава огромна разлика в ползва на ГЕРБ. Какво се случи или не се случи на 25 май?

- Не съм се замислял по този въпрос. Но имате известно право. Вярно е, активността бе ниска, а това е един от разбитите митове, че ниската активност работи за БСП, но наистина тази разлика в полза на ГЕРБ говори или за някакъв драматичен протуберанс (позволете ми тази заемка от спортната министърка Мариана Георгиева) в колективното несъзнавано на народа или пък, че ГЕРБ са извадили огромно количество контролиран вот, а вероятно е и някаква комбинация между двете. Знаем, че кметовете на ГЕРБ се държат като политически фелдфебели със своите подчинени и на всички избори ги принуждават да гласуват под строй, за да си запазят работата. В този смисъл аз не вярвам в невинността на ГЕРБ. Не вярвам изобщо.

- Как ще коментирате т. нар. „случай Бобов дол“?

- Изключително неприятен случай. Феодализацията на цели региони е едно от най-кошмарните проявление на бездържавието у нас. Кой и как е позволил Бобов дол да бъде политическо владение на една партия? Днес, когато тежестта на критиката се стоварва върху БСП и то донякъде с основание, не бива да забряваме, че критикарите ги нямаше никакви на предишни избори, когато същата формация пак прилагаше подобни трикове, но без телевизионното възмущение, което наблюдавахме тези дни.  Бобов дол и политическата репресия над миньорите там е най-голямото обвинение към всичко онова, което разтърси страната по време на прехода. Проблемът е, че не виждам някой да работи по разбиването на този модел.

- „Когато вълната ме понесе, нямах време да се оглеждам, но усещах и вярвах, че трябва да кажа това, което мисля и трябва да създам някаква опозиция на върховната лудост. Сега не съжалявам за това. Точно обратното.“ Така ми отговорихте в началото на кампанията, когато ви попитах за мотивацията ви да се кандидатирате за евродепутат. Успяхте ли да създадете „опозиция на върховната лудост“? Личната ви равносметка след изборите?

- Не съжалявам, че участвах. Точно обратното. Това беше безценен опит за мен. Наистина безценен. Срещнах много хора, поговорих с много от тях, видях очи в очи много избиратели на БСП. Опитах се да ги убедя, че БСП е ценност на прехода и трябва да бъде защитена с вота си, но по мълчанието на някои аудитории трябваше да схвана, че хората все още си обичат партията, но скърцат със зъби, че нейната душа  - идеите, май вече ги няма. Няма как да се противопоставиш на лудостта без идеи. Няма как да бъдеш опозиция на безумието, когато не знаеш какво правиш. Моята равносметка е равносметката на придобития опит, но и на преоценка на идеите. Тоест аз не се отказах от своите идеи – сега съм още по-убеден, че БСП се нуждае от радикална лява промяна, да се върне към състоянието на партия със социална чувствителност и заразителна визия за бъдещето.

- Пак в онова предизборно интервю за ГЛАСОВЕ казахте, че за вас АБВ и ГЕРБ са като извадени под индиго. Продължавате ли да смятате така сега?

- Да, продължавам да го смятам. АБВ и ГЕРБ не са партии. Те са проекции на его. Едното е продължение на мускулите на Бойко Борисов, другото е продължение на баналната и псевдогероична патетика на Първанов. Убеден съм, че ако тръгнете да ги сравнявате като генерална визия за света единственият конфликт, който ще се получи ще е по темата кой от тях двамата е по-големият победител. Това е суетатат на егото – най-голямата диктатура на света.

-  Всички хвърлят голямата вина на провала на БСП на тези избори върху АБВ – и вие ли мислите така?

- АБВ са една досадна бележка под линия в историята на БСП. Тежък удар в гръб – да. Разсеяха ли гласове  - вероятно да. Но не мисля, че вината за провала е тяхна. Написах в един коментар, че най-голямата вина уви, философски казано, си е в самата БСП. Тъпо е да обясняваш всичко с външни фактори. Вероятно прекалихме с реториката срещу АБВ, но това беше неизбежната грешка на разочарованието. Поне при мен беше така. Но много повече ни прецака тишината по някои проблеми вътре в БСП, отколкото АБВ. Щеше да е прекалено лесно, ако АБВ беше универсалният отговор на проблемите ни.

- Преди дни Илияна Йотова заяви, че е възможно самата БСП да инициира предсрочни парламентарни избори. Вашето мнение?

- Това е тема по която не съм сигурен, че мога да дам категорично мнение. Смятам, че ако цената на това управление се повиши неимоверно много. А под цена разбирам – повече и повече компромиси от страна БСП, то не си струва тя да бъде плащана. Тогава управлението ще стане като свръхлуксозна стока, която ще разори тези, които се стремят към нея. В този смисъл нови избори са един добър вариант за изход от ситуацията. Мисля си, че ако левицата се реши на такава стъпка, това дори може да й донесе позитиви. Разбира се, може да се спори кога точно да бъдат тези избори. Аз ги виждам през пролетта на следващата година, защото смятам, че кабинетът на Орешарски има още какво да направи за страната.

- Прогнозирате ли, че „Атака“ сега е особено мотивирана да подкрепя парламентарното мнозинство – по съвсем ясни причини, едва ли ще има присъствие в следващ парламент?

- Не се наемам да коментирам мотивацията, действията и тактиката на „Атака”. Това не е партия, която се води от логика, а от развихрена емоционалност в стил „Мадам Бовари”. В този смисъл докато не видя „Атака” в залата съвсем не бих могъл да кажа, че те ще подкрепят кабинета по някакви логични за нас причини. Именно тази несигурност е една от причините да смятам предсрочните избори за добър вариант – в крайна сметка човек не може да си прави никакви планове за бъдещето, когато в уравнението има неизчислима величина, нещо като котката на Шрьодингер, за която се знае, че може да бъде едновременно и жива и умряла. Сидеров е котката на Шрьодингер на това управление.

- Лютви Местан недвусмислено каза, че ще пъде лоялен партньор на БСП и занапред. Или може би беше двусмислено… Преди време си спомням, Станишев в прав текст обясни, че „коалицията не е брак и винаги може да бъде разтрогната“. Ще има ли промяна в отношенията между БСП и ДПС и в каква посока?

- Да ви кажа – чел съм книгата „Дао дъ дзън” на Лао Дзъ, но дори в древнокитайската философия ми беше по-лесно да се ориентирам отколкото в следизборната реч на Лютви Местан. Чувах красиви и звънтящи фрази, тежащи като стомана заради струпания в тях подтекст, ама в крайна сметка всяка заплаха от онази вечер от страна на ДПС все още остава недоказуема. Местан приличаше на квантов физик – „имаме една реалност при три мандата и съвсем друга реалност при четири”. Тази игра на реалности и политически измерения сигурно е много интересна, ако задълбаеш в нейните правила, но смятам, че БСП не може да си позволи повече да приема условията на ДПС. Мисля си, че коалицията има бъдеще, но само при честна игра. И понеже почнахме с философия нека да припомним на ДПС, че според старите будисти в мига в който си най-силен всъщност си най-уязвим. Местан е риторичен майстор на политическия парадокс, но се опасявам, че рано или късно ДПС е в състояние да рухне като партия под тежестта на разбирането на политиката единствено като игра на маневри и „реалности”.

- Имате ли прогноза за развитието на съдебните дела, които се водят срещу Цветан Цветанов?

- Нямам. Отвратително е обаче да виждаш как Цветан Цветанов излиза с физиономията на наранен ангел от съдебната зала и със сертификат за невинност. Има нещо много нередно в такъв свят.

- Какъв е лекът срещу възродилата се агресия на ГЕРБ? Борисов откровено се върна към старата си лексика и дори я преекспонира.

- Меко казано дори. Борисов се раздаде в своята пресконференция и отново показа някои от типичните си страни. Ако беше дал такава пресконференция преди вота, вероятно резултатът му нямаше да е такъв. Хората щяха да си припомнят от какво са избягали. Гледах след това репортажи от изявленията му и в главата ми се появи един холивудски образ. Нали знаете как ги дават вампирите по сериалите след сериозно поражение  - бледи, унили, паднали, виновни, притихнали. После някой им дава прясна кръв и очите им пак блясват с демонична светлина. Изборите направиха точно това за Борисов – дадоха му свежа кръв. Убеден съм, че той ги е разчел като оправдание за цялото му наследство и като индулгенция за всичките му вини, въпреки, че такъв момента едва ли има. И сега той все повече ще развихря тази кошмарна стилистика, защото е опиянен от нея.

Смятам, че БСП винаги е правила стратегическа грешка, когато персонализира битката си с ГЕРБ. Да Борисов е едно неприятно явление с удивителна жизненост, но всъщност битката на левицата е с десните тенденции, а не с техния временен и безсъдържателен носител. Персоналната битка на лидерите носи изтощение, политическата битка на идеите може да те изпълни с ентусиазъм. БСП има своите резерви в битката с ГЕРБ, но никога не се е сетила да ги използва, защото е дълго беше забравила левите идеи в своето политическо мазе. Мисля си, че една мощна лява партия няма да има проблем да върне вампира обратно в бледото му и тъжно състояние.

- Защо се направи това внушение, че европейските и парламентарните избори са пряко свързани?

- Защото изглеждаше като удобно решение на политическата криза. Но всъщност не е. Аз лично никога не съм виждал пряка връзка между европейските и парламентарните избори поради много причини. Но голяма част от партиите, особено от новопоявилите се извадиха програми като за национални избори. Това беше някакъв вид политическа шизофрения. Не смятам, че това помогна на каузата на Европа у нас. И само да уточня нещо друго. Преди резултатът от тези избори бе направен опит да ни се внуши, че залогът на този вот е едва ли не някакъв грандиозен геополитически избор пред който е изправена страната – Европа или Евразия. Тези, които го внушаваха имат късмет, че в България политиката и журналистиката нямат памет, защото иначе някой би трябвало да им натрие носа с него. След като хората масово не гласуваха те съвсем не разпознаха изборите като някакъв остър стратегически сблъсък. И това за пореден път показва, че България има проблем с част от политическата си система, която е толкова безидейна, скучна и пошла, че може да съществува само, ако си измисля демони, които съвсем безопасно и комфортно да гони.

- Вашето „да“ или вашето „не“ за предсрочни парламентарни избори?

- Да, защото това ще освободи напрежението. Не, защото все пак не всичко в тази държава се диктува от егото на Бойко Борисов.

- С какво Сашо Симов журналистът днес е по-различен от преди да се кандидатира за евродепутат?

- Освен, че май стана по-дебел, Сашо Симов натрупа опит за който не е подозирал. Сега Сашо Симов вече никога няма да се изживява като мъдрец, защото естествената мъдрост на опита се намира у хората, които рядко шестват по страниците на вестниците или по екраните на телевизията. Хората в България са смислени и заслужават само хубав живот. Фактът, че никой не им го осигури е най-голямото престъпление на прехода.