Следизборните страсти този път
стигнаха до мен по странен начин. Два или три дни след вота телефонът ми
започна да звъни и много хора (знайни и незнайни) да ме питат вярно ли събирам преференция, за да стана евродепутат. Само
15 минути по-късно се оказа, че това е слух и невярна информация, но за 15
минути се почувствах отговорен за съдбините на Стария континент и почти усетих
нужда да дръпна реч срещу Трансатлантическото споразумение. Така че тези избори
ще ги запомня с подобен политически адреналин и няма лесно да потънат в блатото
на моята памет. В чест на моето 15-минутно евродепутатство в този текст събирам
всичките си статуси от предизборната кампания в която участвах. Мислех си, че
ще имам време да се изказвам във ФБ след всяка среща, но кандидатът за депутат,
оказа се, е вечно на път, вечно в движение, вечно в разговор и така подборът
съвсем не беше драматично дълъг. Така сме ние евродепутатите за кратко – не си
пилеем мислите, а цедим думите все едно обсъждаме бюджета на Европейската
централна банка....
Бойко
Борисов щял да бъде гост на Кеворкян. Отново. Хей, ама тия верно си ходят. Само
да не се скарат кой на сутринта трябва да мие кафеварката, хахаха :)))
------------------------------------------------------
Навън е
една прекрасна софийска есен. Пълна с точните дози сивота, меланхолия и
безднадежност, за да възпали сърцето на отделно взетия интелектуалец с протест
към света и същевременно запазила достатъчно благоприличие от време на време да
пуска малко светлинка, колкото да не убива напълно вярата в светлото бъдеще,
когато цената на крушовата ще е ниска, а пролетариатът доволен :)))
-----------------------------------------------------------
Възкресявам
си Туитъра. Почвам да се уча на фискална дисциплина с буквите. Туитър е бил
измислен от някой скръндзав неолиберал...:))))
--------------------------------------------------------
"Реформаторският
блок води активен задгробен живот". Социологът Иво Христов.
------------------------------------------------------------
Цветанов
осъден! Това ми е питието за тази вечер :)))) Наздраве!
------------------------------------------------------------------
Чета
прогнозата на някакъв учен, че в условията на пренаселена планета, човечеството
щяло да се спаси като наблегне на канибализма. Лелелее, ето сега наистина се
мотивирах да отслабна :))))
------------------------------------------------------------
Честито на
"умните и красивите". Те вече са герберизираните и фидосизираните!
Умилително е да видиш истинският образ на десницата :))
------------------------------------------------------------
Когато
минах край едно павилионче за бира установих какъв е кярът от това да не си в
ЕП. Ако бях влязъл все щеше да се намери някой жълт журналист да напише
заглавие: "Евродепутатин пиянства в Подуяне (снимки) 18+, допълнителни и
шокиращи подробности". А да напишат: "Подуянец пиянства на публично
място" изобщо не е заглавие. Че каква новина е това? :)))))))
-----------------------------------------------------------
Бях
евродепутат за 15 минути. Хареса ми. Сега съм си пак журналист. Още повече ми
харесва :))
-----------------------------------------------------
Благодаря
ви за хубавите думи! Но изобщо не е сигурно, че влизам. Не знам откъде тръгна
тази информация, но никой не е депутат преди ЦИК да го каже. Заради това, моля
ви, изчакайте, плийз преди да ми честитите! :)) Но все пак - благодаря за
топлите думи. Дори и да не вляза, никога няма да ги забравя
------------------------------------------------------
Другари,
благодаря ви за пожеланията. Обаче не знам дали влизам в ЕП. Нека ЦИК да каже и
тогава ще черпя. Ще черпя обаче и дори да не влизам, защото цялата тази красива
емоция ми дойде като дюшеш :)))
-----------------------------------------------------------------
Понеже
виждам, че много измислени герои се опитват да се съизмерват с младата звезда
на левицата Момчил Неков, нека да им споделим, че ще се радвам да видя как той
им маха от Брюксел. Защото съм убеден, че Момчил ще бъде с пъти по-качествен
депутат от някакъв си там Светослав Малинов, където из България се чудят кой
точно беше. Електоратът на БСП бил сбъркал видиш ли, треперят гръмогласно
"умните и красивите". Пичове, трябва да се замислите какво означава
за вас това, че една "грешка" на БСП (при това в ужасна ситуация за
партията) е колкото целият ваш резултат...:)))))
------------------------------------------------------
Моят анализ
на резултатите от вота (предупреждавам, че съм пристрастен и няма да търпя хейт
по нито една от точките):
1.
Истинският победител в този вот е ДПС. Не знам кога точно ГЕРБ ще го осъзнаят.
2. БСП
загуби драматично. Лично за мен тази загуба е по-тежка от тази през 2009
година. Тогава БСП имаше какво да брани и защитава (резултатите от управлението
си), сега можем да браним само сенки на нашите обещания. Това звучи поетично,
но е удивително безполезно в реалността.
3. АБВ са
тъпи копелета (сори за грубия израз). Ама не са основната причина за нашата
загуба. Основната причина, казано по философски, сме си самите ние. На БСП и
липсва ляв кипеж, ляв проект, някаква грандиозна цел в бъдещето. Ние
съществуваме политически ден за ден, а това е кофти в левите среди. Левият
човек се нуждае от мечти. А ние им даваме в най-добрия случай, хммм, експерти.
4. Няма как
да не подмина собствената си грешка. Превърнах в център на всичко, което
говорих идеята за отстоим БСП като ценност на прехода. Само, че партията сама
по себе си е важна, но идеите са по-важни. Аз обаче съм оптимист. Вярвам в
собствените си идеи и смятам, че те могат да станат съществена част от
вътрешния живот на БСП.
5.
Гласуването за ББЦ е тъмна индия за мене. Братче, това или е част от тоталната
дебилизация на света или просто аз съм попаднал в алтернативна реалност.
6. Аз няма
да отписвам БСП. Това е най-трайната грешка на прехода. Откакто се помня все
отписват БСП, а тя все оцелява.
7. Ще си
позволя малко хейтърство. Кефя се на РъБъ - дадоха признаци на живот, нооо
колко е готино. Тези, които щяха да управляват с малко, но завинаги днес се
разтреперват от кеф за това, че видите ли вкарали евродепутат.
И така, да
обобщим, не съжалявам, че участвах, тъпо ми е, че загубихме, но все пак животът
продължава, а лявото бъдеще на планетата все пак ще се случи. Надявам се.
--------------------------------------------------------
Гледам
данните досега (гаднички са), но поне в тях разчитам разбиването на един
огромен мит, че видите ли, ниската избирателна активност работела в полза на
БСП. Неее, ниският процент на гласуване работи единствено и само за
ГЕРБ...Другите разбити митове ще ги калкулирам тази вечер.
----------------------------------------------------------
"Законът
е мъртъв, в него няма лично отношение. А руският човек без лично отношение е
празна работа". Много култова реплика от филма "12" на Никита
Михалков. И само за протокола - всички герои от филма се съгласиха, че това не
е непременно добра характеристика :)))
---------------------------------------------------------
Кратко есе
за ползата от градския транспорт. Тъкмо, когато денят започна да става напечен
като политически дебат по искане за оставка на Мая Манолова като зам-шеф на НС,
старият репортер успя да си хване едно раздрънкано "икарусче" по
линията 78, за да се прибира в хладните земи подуянски, където подухва
евровятър, но бирата е на евразийски цени. Този автобус друсаше все едно
ориенталска танцьорка мята гюбеци и шумеше като бормашина в неделя сутрин. Така
изтървах земетресението напълно. Нито го усетих, нито се уплаших, дори
придремвах блажено в жегата като философ в ранен следобед. Едва след като
слязох от автобуса видях разтревожени маси от хора, които обсъждаха проблема
изплашено и схванах, че съм изтървал събитието на месеца. Ето как общественият
транспорт работи в полза на човека :))))))
-------------------------------------------------------
И така -
свърши един емоционален месец за мен. Благодаря на всички, които изслушаха
моите теории за света. Благодаря на всички, които ми задаваха тежки въпроси и
изискваха от мен безкомпромисни отговори. Благодаря на всички млади хора, които
ми пожелаваха кураж и благодаря на онази моя читателка от Лом, която ме
разстреля с въпроса защо в текстовете си говоря толкова много за блондинки.
Беше права да пита жената - един месец на път ме научи на демократизъм. Никога
няма да спра да бъда признателен на всички хора с които се запознах и на цялото
това усещане за общност, което може да бъде и много радостно. Когато си
обиколил толкова много места, когато си напълнил телефона си с номера на хора,
тогава да ви кажа наистина е важно да спечелиш, но дори и това да не стане,
нима има значение - че ти вече си победител. Благодаря много! :))
----------------------------------------------
Покрай
стихотворението "Кино" на Вапцаров, което днес се падна на матурите,
се замислих, че това е първият опит в българската литература някой да се
противопостави на холивудската естетика. Замислям се сега, че Вапцаров има
уникални сетива на интелектуалец, защото вероятно първи в тази страна се е
усетил, че през розовата напудреност на отделен филм, може да се прокрадва идеология
за вечна непроменяемост на живота. Май това е в основата на неговия културен
протест. Вапцаров е уникален, защото не приема светът разказан като приказка за
идиоти. Не може да приеме естестика, която трябва да го примири с ежедневието.
Много преди Наоми Клайн той е разбрал, че визуалните образи могат да бъдат вид
политическа репресия. Особено, когато ги сравниш с реалността. Изпитвам
известна гордост, че българин е един от първите, който е проумял ехидната
налудничавост на консуматорската епоха и много преди тя реално да дойде, той я
е отрекъл с толкова силни думи...
-----------------------------------------------------
Офф,
самопризнание: днес леко се развилнях. Може да съм призовал перничани да
праснат един пернишки винкел върху господарите на разрухата. Сега гледам как по
"Референдум" се пени Андрей Ковачев (най-обичам борците с комунизма,
когато комунизмът го няма) и май съжалявам, че не призовах за това да стоварят
цялата пернишка стомана върху ГЕРБ...:)))))
-----------------------------------------------------
Когато
Бойко заговори за "боцкане" винаги се чудя дали пък най-накрая не е
решил да прави самопризнания за наркотиците... Така де - не мога да спра да
вярвам в доброто у хората.
------------------------------------------------------
Вече изучих
подробно нощните магистрали на България. Мястото, където няма коли, а
далечината е пълна със светлинки все едно градовете приличат на ято от
светулки, които тихо придремват в дъждовната нощ...Простете ми този миг на
поезия. След четири плътни дни на разговори за тежка политика, душата на
пътешественика се нуждае от поне 30 секунди за романтика, за да може да издържи
тежкото бреме на пътищата. Да, победата ще бъде за нас. Това последното може да
го разбирате и като поезия и като политика :))
----------------------------------------------------------
Чета
някакво писмо на Иво Прокопиев до Станишев, което може да обобщим със
заглавието: "И олигарсите също плачат". Всеки богаташ в България се
изкарва борец за "истинска свобода" в момента в който го уличат, че
всъщност заговорничи задкулисно, за да задоволи икономическите си интереси. От
романите на Дан Браун съм наясно, че борецът за морал накрая винаги се оказва
злодея в сюжета. Да, неприятно е някой да ти чете мейла. Но пък не си спомням
Прокопиев да е организирал протест, когато някой разби пощите на леви депутати.
Мъчно е да си олигарх, който умишлено е ампутирал своята памет...
---------------------------------------------------------
Пеньо Пенев
беше казал, че човекът е човек, когато е на път. Сега да ви издам няколко неща
от кухнята. Класикът добре го е рекъл, но не е обрисувал пълната картина.
Човекът на път почти няма време да следи новините. Човекът на път трябва да има
мнение по всеки въпрос във вселената. На човека на път постоянно му се пикае и
най-важното - човекът на път понякога замръква в такива кътчета на вселената,
че му се иска да е поет да ги опише. Днес от върха на близката планина хвърлих
поглед към кърджалийските села. Ще ме прощава Тоскана, ама този пейзаж ми беше
по-близък...:)))) Кобзон можеше още една песен да изпее в тяхна чест :))
----------------------------------------------------
Казвам ви
честно - през краткия си ФБ-живот почти не съм блокирал хора. Сега блокирах
един кукундел - Огнян Боюклиев, който си е въобразил, че е говорител на
небесната истина за това кой е истински левичар и кой не. Търпях цяла година
обидите му, воден от илюзията, че може би здравият разум ще се събуди в него,
но после реших, че няма смисъл да се спори с тролове. Само ще се опитам да се
мотивирам - кой може да бъде наречен истински левичар - този, който отива да
слуша хората и да се среща с тях или този, чиято основна мисия е да троли под
статуси. Въпроси, въпроси...А и да не оставаме на тази неприятна тема. Видяхте
ли активността на гласуването в Луганска област, а и в Славянск. Това е
истинският майдан, май френдс от десницата...:))))
-----------------------------------------------------------
Цял ден се
надбягвахме с дъжда по пътя за Варна. От гледна точка на беглеца от водните
капки България никак не е малка държава - от единия до другия край има
разстояние в което можеш да попаднеш на пет различни дъждове. Заради това се
срещах с обществеността във Варна с революционно настроение. Споделих им, че е
един друг свят е възможен. Намекнах, но само намекнах, че няма да сме никаква
левица, ако не национализираме блондинките. Идеите ми срещнаха отклик. Това
няма как да не ме радва :)))
-------------------------------------------------------
Пътешествие
през нощна България. Градовете се виждат в далечината като непознати съзвездия,
големите камиони фучат по магистралата като извънземни обекти и на два пъти
щяхме да прегазим нощни зайци, които се мотаеха по пътя, попаднали в трафика
кой ги знае как. Помислих си, че в картината на заека, попаднал на магистрала
има нещо политическо, ама си казах, че това е странично следствие от многото
път... После задрямах. Без политика.
---------------------------------------------------------
Гледам
парада и се кефя. И си мисля какво ли им е десните секторчета сега - сигурно се
чудят в коя миша дупка да се скрият...
-------------------------------------------------
Крайдунавските
градове имат особена поезия в тях. Ветровете са едни такива, по-чуждестранни
(не смея да кажа евразийски, че ще ме погне милицията на мисълта), изобщо
когато човек обикаля из България среща такива разнообразни кътчета, че няма как
да не се изпълниш с богословско възмущение, че не са ти отпуснати поне три
живота и още един бонус, за да опознаеш всичко и да го изживееш. Така. Това
беше минутката за поезия. Благодаря за вниманието :))))
No comments:
Post a Comment