Преди да се
потопим в морето на взривопасната българска политика, където щъкат всякакви
политически гадинки още от праисторическата епоха, нека да припомним една
история от съвсем близкото минало. На 11 ноември 2001 година се проведоха
избори за български президент. СДС издигнаха Петър Стоянов, БСП - Георги
Първанов, а третата сила ДПС не издигна собствен кандидат, но на първи тур
подкрепи кандидат-президентската двойка Ренета Инджова и Кръстю Илов.
Представянето на единствената жена-премиер в нашата история, пък била и тя на
служебно правителство, бе повече от скромно - 4,92 на сто. Тогава се случва
една мини-сензация. На балотажа, проведен на 18 ноември, ДПС подкрепя с цялата
си организационна мощ Георги Първанов, а не обичайният заподозрян Петър
Стоянов. Тази подкрепа е наистина сензационна. Само 6 години по-рано, през 1995
година, Първанов и ДПС бяха влезли в люта война за кметското място в Кърджали,
където бъдещият президент бе шеф на предизборния щаб на червените. Между двете
барикади се разменяха не само политически снаряди, но и люти обиди. Първанов
съди ДПС заради резултата, а пък от своя страна лично Доган тръгна да обявява,
че ще забранява цялата БСП. Отблясъците от тази битка години наред правеха
коалиция БСП и ДПС да изглежда не само невъзможна, но и политически абсурдна.
Оказа се обаче, че това е бил само поредният мит в дебелата българска
енциклопедия на привидните заблуди и през 2001 година стана ясно, че левицата и
ДПС започват да градят нещо, което в по-късни години бе наречено
"стратегическо партньорство". Едва ли тогава е имало някой, който да
може да каже, че този съюз ще продължи неочаквано дълго и то въпреки показните
акции по съсичане на партньора в гръб, символ на която ще остане завинаги
проявята на Ахмед Доган в село Кочан, където пред камерите на БНТ той обяви, че
в него е хляба, в него е ножа и цялата власт произтича от неговата фигура все
едно е някакъв Буда, който се е събудил с идеята за усвояване на европроекти.
Настоящият лидер на БСП Сергей Станишев наследи стратегическият съюзник от
Георги Първанов и за първи път в историята на българската политика именно той
даде на Движението за права и свободи реална публична власт и ги изкара от
задкулисието, което те обикновено обитават. Едва ли през 2001 година някой е
очаквал обаче отношенията между БСП и ДПС да приключат със смразяващ тон и
удари през кръста, както и с изненадващи атаки, които само за 24 часа
преобразиха политическият живот на България. Това е драмата на ежедневната
политика. Замъглени от днешния ден и от кряскащи заглавия, ние, обикновените
зрители на политиката само си въобразяваме, че можем да видим и предскажем
политическите трусове, а всъщност през по-голямата част от времето сме като
кинозрители на холивудски екшън - уж знаем какво ще стане, но конкретните
каскади все ни изненадват.
Миналата
седмица и последното наследство на Първанов потъна в небитието. На 11-ия ден
след евровота, който БСП не успя да спечели, въпреки, че беше наложително, ДПС
самички обявиха курс към предсрочни избори с три варианта за действия в тази
посока, които очертаха. Още в нощта на евровота беше ясно, че нещо клокочи в
политическата лаборатория на движението, защото приказките на Лютви Местан, че
имаме една реалност при три мандата на ДПС в Европарламента и съвсем друга при
четири, дадоха знак, че депесарите почват да се оглеждат за някакви други
потенциални съюзи и се опитват да се освободят от отговорността за настоящото
управление. Въпреки това едва ли някой е очаквал, че Местан (четящ от зелени
листчета, очевидно пълни с опорни точки) ще подходи така крайно и ще постави
партньорите си пред свършен факт. Казано по подуенски - ДПС извъртяха много
подъл номер и де факто подадоха оставката на кабинета, без да съгласуват това
свое действие. Местан май бе позабравил, че в след като се представиха добре на
изборите, той обяви, че ДПС вече държи патент върху прилагателните
"коректен", "предвидим" и "лоялен", защото това
щели да бъдат думите с които хората свързват неговата партия. И понеже въпросът
дали прословутото кафе , което Местан и Бойко Борисов пиха преди около два
месеца в Кърджали е изиграла своята роля се появи на бял свят, лидерът на
Движението превърна кафепитието едва ли не във висш политически ритуал. Призова
всички да пият кафе (той дори нарече кафето "медиаторско", което е
висш начин да кажеш, че покрай такава напитка направо можеш да договориш и
някоя и друга политически сделка). Това с кафето наистина се превърна в
иронията на деня, защото, нека да припомним, че и последните политически драми
на Бойко Борисов също се въртяха около отнетата му кафеварка, която му липсвала
като любима жена. Кой да подозира, че в България кафето ще се превърне в гореща
политическа тема?
Много хора
обаче не повярваха на заявката на ДПС. Анализатори разчетоха в нея апетит за
нови властови ресурси и нещо като опит за тотално извиване на ръце, когато
единият от партньорите във властта все още е в нокдаун след изборния резултат.
Материал за тази конспиративна схема даде и нелогичното поведение на ДПС. Ден
преди прословутата си пресконференция Местан извади от кадровата си банка името
на новия министър на екологията, а 24 часа по-късно вече подаваше оставката на
кабинета. Очевидно в часовете за които нямаме информация са се провеждали много
совалки, били са набивани много канчета, били са писани нови обяснения. Не
напразно част от депутатите на ДПС на тази пресконференция изглеждаха така все
едно са били принуждавани цяла вечер да слушат песни на Криско и сега се чудят
в коя реалност се намират. Дали тук можем да видим дългата ръка на Доган, се
питаха повечето зрители на драмата и отговорът е, че има голяма вероятност
именно почетният председател на ДПС да е задал този внезапен курс, който тръгва
остро срещу БСП. Но това вече са досадни подробности. Много по-интересно беше
друго. Обществената реакция по този казус бе твърде многолика, за да се обобщи
в едно изречение. Тонът, който властваше обаче беше, че БСП е била сритана и
вече стене в агония на земята като кечист, който са праснали с маса по главата.
Един вестник излезе с крещящото заглавие "БСП се оказа в пълна
изолация". По форумите популярни и маргинални протестъри се чудеха дали да
се радват или не, защото страната тръгва към предсрочни избори, макар и не по
начина по който си го представяха те. Никой не очакваше, че левицата ще има
сили да отговори на това предизвикателство, а някои от най-агресивните десни
пак се отпуснаха в пътешествие по розовата река на мечтанията, че БСП изчезва
от политическите хоризонти на страната и вече няма да им разваля
храносмилането.
Истината
обаче се оказа друга. ДПС стана жертва на своите успехи и самоувереност. Този
път те жестоко подцениха БСП и си помислиха, че резултатът от изборите е
изпратил Сергей Станишев и цялата партия в политическа кома от която няма
излизане. Всички действия на ДПС подсказват, че те изобщо не очакваха ответният
удар, който им отвя всички пломби от кътниците. Точно, когато се очакваше
Станишев да развее бялото знаме, да моли за милост и да предлага на ДПС всички
министерски места в кабинета, лидерът на БСП даде пресконференция с която обяви
курс към предсрочни избори и поиска да се въведе задължително гласуване. Едва
ли някой е очаквал такъв обрат на политическата драма. Оказа се, че Станишев не
е загубил способността си да нанася смъртоносни удари и дори нещо повече.
Изведнъж именно ДПС се оказа в политическа изолация. "Надявам се, че не го
прави, за да отмъщава", коментира напрегнато Лютви Местан, но всички
знаеха, че това не е отмъщение, а самозащита. Ходът на Станишев не може да бъде
наречен отчаян, точно обратното - той е хладен, премислен, тежък и силен. Някои
анализатори се опитаха да го нарекат нелогичен и нетолерантен, защото БСП
досега отхвърляше идеята за задължителното гласуване. Този аргумент обаче има и
друга страна - ДПС също не бе прекрачвало границите на политическата
толерантност и не се бе опитвало да запрати левицата в небитието. Изведнъж
страстите се оголиха, но ДПС се оказа слабата страна, защото цялото общество
отдавна е настроено срещу тяхната злоупотреба с власт, пък дори и това да е
само пресилен образ, както твърдят лидерите на движението. С други думи - ходът
на Станишев неочаквано обърна политическата рулетка срещу Доган, Местан и сие,
а това предвещава не само обществени бури, но и доста буреносен парламентарен
живот в скъсения мандат на този парламент.
Интересно
беше да се наблюдава реакцията на ГЕРБ. Още докато течеше пресконференцията на
Станишев, Бойко Борисов реши да се качи на влака и обяви, че подкрепя горещо
идеята. Подобни изявления направи и Цветан Цветанов. Няколко часа по-късно
обаче Изпълнителната комисия на ГЕРБ излезе с противоположно решение. Те пак
подкрепяли идеята, но настоявали заедно с изборите да се проведе референдум за
нея, което по същество е опит да се извоюва глътка въздух за ДПС. В този смисъл
позицията на Станишев успя да разкрие и нещо, което до този момент стоеше вън
от любопитните погледи - че големият борец срещу Доган Борисов май рязко е
затоплил своите отношения с ДПС и, че цялата следизборна патаклама е била
просто начин новият съюз да изплува след едни предсрочни избори. Сега поне
обаче избирателите ще могат да отидат да гласуват с ясното съзнание кой кой е
на политическата сцена.
В разгара
на предизборната кампания Борисов се чудеше дали Станишев е боксьор или
фектовач и раждаше репликите за "боцкане със саби". Когато обаче
политическият климат се преобърна два пъти в рамките на 48 часа, той никак не
изглеждаше доволен. Дали пък, ако беше чел повече поезия нямаше да се сети, че
през 1996 година Валери Петров написа едно прословуто стихотворение на име
"Червено боксьорче". Тогава беше в разгара на битката със СДС, всички
пак пророкуваха, че БСП няма да я има след една петилетка. Но ето, че поезията
се оказа по-силна от черните шамани. И ДПС е трябвало да наблягат на поезията.
Тогава поне щяха да знаят откъде им е дошло.
И защо ги боли.
No comments:
Post a Comment