България в диктатурата на ретроградния Меркурий

Тези дни един от видните политолози на републиката - астроложката Алена даде особен поглед върху политическите процеси. Звездите й показвали, че от миналата седмица занапред Бойко Борисов и Сергей Станишев били в еднаква вибрация, но въпреки този постигнат звезден консенсус, това било ясен знак, че никой нищо не може да каже със сигурност какво точно предстои да се случи. Защото вибрацията Станишева и вибрацията Борисова действали в противоположни посоки и това създавало усещането за политическа нестабилност. Една астроложка никога няма да е себе си, ако политолог на хонорар в западна фондация не изследва докрай причините за едно явление и заради това Алена го откри внезапно. Основен проблем на българският хаос днес бил ретроградният Меркурий. Той обърквал целия обществен климат и предизвиквал дори от далечните Съединени щати Бойко Борисов да дава ядовити интервюта за всичките си съперници. След като най-висшите астрални експерти са ни споделили истината очевидно е, че трябва да я приемем. Основният проблем на страната е проклетият ретрограден Меркурий и нека да проследим какво точно причини той на отечеството, както и дали сме заплашени не само от нови избори, но и от възможността Николета Лозанова отново да се опита да пее.

Ефектът от ретроградният Меркурий се оказа парадоксален. В мига в който бе подхвърлената идеята за провеждането на бързи избори, се оказа че едната година на протести и крясъци "Оставка" всъщност е била истински театър. Лидерът на БСП Сергей Станишев поиска предсрочен вот в края на юли и изведнъж все едно се отвориха, ако не вратите на ада, то поне вратите на "Син сити". Цялата демократична общественост вкупом обяви, че това били противоконституционно действие, което подривало почивката на българите. На аргумента "ама нали точно вие искахте избори?" никой не успя да отговори, но всъщност, нека с ръка на сърцето да признаем - кога точно в България някой наистина е отговарял на съществен въпрос. Оказа се, че обичайните заподозрени от ГЕРБ дълбоко не желаят бързи избори, а май дори, ако се вгледаме в изпънатите лица на депутатите на Бойко Борисов, когато камерата на Сашо Диков не ги снима и не трябва да демонстрират увереност в експремиерското бъдеше, май изобщо не искат вот и тази година.

Без да се допитваме до друга врачка можем да се опитаме да споделим откъде извира това притеснение в колективната душа на ГЕРБ. С агресивната си следизборна стилистика и с политиката си тип парламентарно риалити, но без голи мацки, ГЕРБ всъщност могат да разчитат на един-единствен сигурен партньор в евентуален парламент - Реформаторския блок. 

Реформаторският блок обаче е обществена формация, която по забележителния израз на Тери Пратчет, не само отдавна е в земите на лудостта, но дори си е построила постоянен лагер в тях и изобщо не е сигурно, че при една висока активност, те ще могат да попаднат в парламента. Отделно от това, ако трябва да приравним политиката до флирта, реформаторите са аналога точно на най-капризната мацка, която цяла вечер ще ти иска да я черпиш с най-скъпите питиета, да й поръчваш най-луксозните ястия, да не я гледаш в циците, а да я слушаш как ти говори за поезията на Георги Господинов и за последната статия на Калин Янакиев, а най-накрая дори няма да те покани да пиете по едно кафе у тях, а ако й намекнеш за него, тя ще те изгледа като стар седесар клип на БСП и ще те обвини за пета колона на Путин, ако случайно я докоснеш по коляното. С други думи - дори и мацката е забележителна със своята истерична прелест, не е сигурно дали си струва да се хабиш с флирт, който ще те доведе единствено до някоя психодрама.

Другите евентуални опции (да припомняме ли, че това е любимата дума на Доган) са ДПС и ББЦ. Не съм наясно как влияе ретроградния Меркурий на бъдещите коалиции, но всяка една от тези възможности е силно проблематична. На финансово-корпоративно ниво ГЕРБ и ДПС ще бъде един прелестен съюз, но българското общество все още помни всички тежки думи, които двете партии са си разменяли. Да не забравяме, че само преди година Борисов дотърча в парламента буквално по пантофи, за да обяви, че лично Доган го е поръчал и дръмна заклеймителна реч в негова чест. ГЕРБ и ББЦ също е съюз над който тегне прокобата на медиите. Борисов и Бареков бяха добри медийни приятели, създадоха не една и две новини съвместно, но проклятието на любовта е в това, че когато тя свърши се задейства сценарият описан от Блага Димитрова: "Бяхме най- близки...Затуй отсега нататък ще сме най-чужди в света".

Коалицията ГЕРБ - БСП е по-добре да я оставим без коментар, защото дори и диктатурата на ретроградния Меркурий не бива да ни позволява да изпадаме в политически извращения. Ясно е, че единствената дума, която не бива да се използва в България е "никога", но съюз между социалисти и гербери, дори и да донесе известно успокоение в душата на народа, също така ще я захвърли в толкова мощна шизофрения, че не ясно дали здравната реформа няма напълно да изпуши.

Левицата не влиза в описания звезден хаос в по-добра кондиция. Вярно е, социалистите са оказаха майстори на спецефекти, вдигнаха пушилка и свалиха доста маски, но това никак не решава кардинално проблема с факта, че БСП просто не иска да си научи урока от европейските избори. Вярно е, още навремето Тодор Живков описа масово прилаганото българско средство за справяне с кризи - "снишаване, снишаване...", но не е ясно дали тази формула вече не се е изхабила напълно. В нежеланието си да се промени поне малко БСП напомня на лафът на онзи стар английски консерватор, който бе казал, че няма проблем, който да не може да се реши с активно бездействие. Но това е стратегия и тактика на десните. Левите би трябвало да са агенти на промяната, които да приемат пораженията като романтичен поет на който му е отказано правото да зърне сините очи на любимата си и да напише ода за нея. Тоест трябва да реагират със страст и разкаяние. Но тези две съставки не се задават на хоризонта и в пристъп на добро настроение можем да отдадем това на ретроградния Меркурий, но в задачата се пита в епохата на коя планета БСП ще се научи да си върши работата и най-накрая да вземе да спечели едни избори. Ей-така за разнообразие.

И най-накрая, за да почетем както трябва астрологията и нейното влияние върху политиката у нас, трябва да отбележим, че навръх целия хаос, протестърите (бяхме ги позабравили) се опитаха да възкресят спомена за 14 юни с нов протест. Разбира се ерзацът беше далеч от оригинала. Събраха се едва 3 хиляди души, а в някои градове почитането на годишната се провали, защото не излязоха хора, които вероятно са си стояли вкъщи от страх пред всемогъществото на ретроградния Меркурий. Човек дори да се е оттеглил изцяло във вътрешна и литературна емиграция, все пак със сигурност е успял да закачи по някой телевизионен репортаж за събитието. Репортерките отново пърхаха с мигли и всяка от тях бе решила да покаже философските дълбини на душата си. То бяха едни телевизионни есета със самоназначили се герои. Потресаващото беше, че повечето от тези герои ги нямаше в първите два дни на протеста. Това е правило за което астроложките никога няма да ви открехнат. Най-опасни са тези, които идват след четвъртия ден. Тогава на повърхността изплуват тези, които имат съзнания на хищници и усещат как могат като паразит да се прикрепят към обществено настроение. Именно свръхпопулацията на тази фауна уби протеста. Както, разбира се, и медиите. Като разиграваш протеста единствено и само като сапунена опера, в крайна сметка ти го изтикваш от моралната сфера и го превръщаш в развлекателно шоу и нищо повече. След първите два дни протестът бе изсмукан и съответно се превърна субкултурен медиен продукт, нещо като Макдоналдс за  очите, което напълни с холестерол всеки опит за мислене.

Заради това годишнината беше нещо като панихида за една друга възможна България, която никога няма да се състои. Вероятно трябва да питаме Алена защо е така. На нас простосмъртните вместо отговори ни хрумват поетични възклицания. И псувни срещу пиарките, които се появиха от великото нищо на луксозните си ресторанти, за да натоварят този протест с всичките си зализани визии за света. И съответно нищо не стана. В разгара на годишнината бодрите политолози започнаха да пишат статии на конвейр как протестът е повлиял на политическите процеси, но истината е, че протестът в своя пик беше станал гръбнак на статуквото. Когато той спря статуквото се разклати. Никой не обясни на "младите, умните и богатите" този най-важен урок. И най-слабата власт се консолидира под натиск. Медиите също не разбраха това. Със своите пипала от протегнати микрофони те причиниха тази епоха на ретроградния Меркурий, в която всички политически стойности позавехнаха, а единствената форма на обществен живот е колективния спомен за събития, които не е сигурно, че някой ще запомни.

Май всичко описано е причината всички политически анализи да не отговарят на истината за света. В своя звезден плен България като цяло се интересува от най-незначителните въпроси (на кой му пука кога ще са точно изборите) и избягва да си дава отговори на истинските важните. 

Например в този разклатен из основи свят трябва ли на всяка цена да приемаме волята на някакви чужди държави за нашите собствени интереси? Има ли България национален суверинитет и, ако има такъв, защо никой не срита дебелите задници на тримата американски сенатори, когато дойдоха тук да се държат като господари на Балканите? Ще направим ли някога нещо, което е полезно за страната, дори и целият свят да се опитва да ни размахва пръст. Не призовавам да бъдем световен хулиган, но просто някой, който е наясно, че наистина има свобода.

Това са въпроси, които всички подминават, а после се чудим защо ретроградния Меркурий прави каквото си иска по нашите ширини и скапва всяка форма на политически живот. Май заради това хората търсят астроложките във времена на лична и социална криза. Астроложките винаги разполагат с отговори.

Как да не им завидиш?