Политическите ченгета на империята

Само преди няколко дни попаднах на книгата "Империя" на страхотния английски журналист Джеръми Паксман. В нея той се опитва да пресъздаде политическата и идеологическата история на идеята за Британската империя. За това как са се развивали нещата политически и с какви идеи е била въоръжена тази експанзия. Британия през 18 и 19 век е това, което са Щатите днес - световният хегемон, който се чувства задължен да посещава и най-далечните кътчета на планетата, да ги обявява за свои протекторати и да черпи с пълни шепи ресурсите им. Книгата на Паксман обаче е култова с друго - той показва, че идеята за империя никога не може да се крепи единствено и само върху свободния пазар, макар че той е добър стимул за развитие. Рано или късно всяка империя започва да изгражда своя идеология, свои идеи, които месиански да разпространява из света като едничка и безалтернативна истина. В случая с Индия (перлата в короната на онази империя) това е идеята, че страната тъне в мрак, бедност и отчаяние и очите на местните диваци трябва да бъдат отворени, най-често насила и те да приемат идеята за Великобритания като едничкото просветлено, което разпространява светлината и издига народите. Това, че империята гази, мачка, убива и експлоатира винаги се замъглява зад красиви думи и стройни идеологически схеми. Паксман е почтен и не крие нито един детайл от миналото на своята страна. Описва как една голяма част от основанията за експанзия към Индия всъщност почиват на лъжи, измислени истории или на градски легенди, добили статут на истина. Защото империите се нуждаят от история само дотолкова доколкото тя работи в тяхна полза, в противен случай историята е пречка, защото тя е вид памет, а нищо не убива империите по-качествено от хората, които искат да помнят.

Днес времената са по-подли. Новата империя не иска да си признава, че е такава. Тя се е прикрила зад разни институции, нормички и правила, които обаче са наложени единствено и само от нея. И понеже една империя не може да се съществува без голям враг, който да я държи сплотена и консолидирана, този враг бе открит след много усилия и медийна пропаганда. Колко е лесно! Съчиняваш врага си докрай и после започваш да се бориш с него, защото империите правят точно това. Започваш да издирваш и всички страни, които се опитват поне малко да покажат воля за незавимост, воля за измъкване от желязната прегръдка и стоварваш всичките си политически юмруци там.

Трябва ли да ви посочвам пример. Трима американски сенатори (които вероятно преди са имали проблеми да намерят България на картата) долетях на спешна мисия тук. Срещнаха се с Пламен Орешарски и неясно какво са си говорили, но сред тази среща стана ясно, че България замразява "Южен пото" докато не се отстранят всички неща срещу, които ЕС недоволства. Много е яко. Американците говорят от името на ЕС. Изведнъж те се оказаха загрижени за един енергиен проект и пратиха политическите си ченгета на мисия тук, очевидно, за да покажат кой командва. А българската власт клекна толкова радостно пред тях, че дори е тъжно да четеш новините. Представителите на империята действат именно така. Искат да не оставят и грам съмнение в това кой командва парада, кой раздава заповедите и кой дава хонорарите.

Но още по-гадно е да четеш реакциите на верните поданици на империята. Това са хора, които са останали без всякакво чувство за достойнство. Всеки имперски шамар те го възприемат за благословия. Всяка сърдита дума им звучи като ангелски химн. Всяко полицейско действия им изглежда като небесна правда. Такова радостно извиване на гръбнаци историята просто не помни. Вероятно така им е по-лесно. Лесно е да се приспособиш към състоянието на вечен лакей. Лесно е да си въобразиш, че империята е вечна и радостното лизане на нейните подметки ще ти донесе вътрешен упокой и голяма банкова сметка. Няма лошо, всеки сам прави избора си, но е гадно да гледаш как тези, които пищят всеки път като видят руски филм по телевизията, с възторга на пуделчета възприемат имперските действия на американците.

Не съм убеден дали направо не трябва да поканим външно управление на страната. И без това е ясно, че когато американците дойдат ние се съгласяваме с всичко, което ни кажат. Спираме "Южен поток" и ще се топлим от изпиратстваните холивудски филми очевидно. Или от сластните погледи на Анджелина Джоли. Американската делегация тук и нейните действия ясно потвърдиха основното правило на империята - България няма право на собствени национални интереси. Има хора, които ще ни измислят националните интереси, ние няма какво да се бутаме в клуба на богатите.

Защо ли се учудвам обаче? Всяка империя е съществувала благодарение на слугинажа си. Европейският съюз е добра алтернатива на империята, но едва, когато се научи, че няма какво полезно да вземе от съюза си с нея. Защото тези, нашите "европейци" ние си ги познаваме добре и знаем, че до един са американски креатури. Сега просто нещата си дойдаха по местата. Не само стана ясно, че България няма самостоятелно управление, но и паднаха останалите маски. Това е добрата новина. Като си изясниш кой кой е поне вече си наясно в какъв свят съществуваш. А империите отчаяно искат да спрат това знание. Защото, колкото повече хора се осъзнават, толкова повече хора отказват да приемат. Прочетете Паксман. Когато човек пише за една империя в минало време винаги е интересно. Защото е трудно да държиш един свят с лицемерна идеология. Просто не става. Това е ахилесовата пета на империите. 

Тази, новата, тепърва ще го усеща.