Благоев, Волгин и русофобите

Един от най-големите проблеми на България е липсата на памет за най-големите ни мислители. Един от запомнените, но, които днес никой не чете, е Димитър Благоев. Тези дни се отдадох на удоволствието да чета отново неговата книга "Принос към историята на социализма в България" - невероятен исторически анализ на България от Освобождението до първите години на 20-ти век. Тази книга днес би дошла като манна небесна на професиоалните русофоби. Създателят на социалистическото движение у нас, въпреки, че е руски възпитаник, е изключителен противник на руската имперска политика. Едва ли преди него друг, а и след него, е бил такъв интелектуален враг на този вид деспотизъм, който Благоев ненавижда с цялото си сърце. В пика на протестърската вълна някакви хора се опитаха да вадят цитати от Благоев, но понеже четенето му изисква интелектуално усилие и нещо повече от това да потърсиш в Гугъл дали някой е качил подходящи цитати, никой не успя да стигне отвъд няколкото изречения, които незнаен блогър бе качил в мрежата. А Благоев може да бъде източник за вдъхновение на няколко поколения русофоби. Според Дядото русофилството у нас е умишлено подклаждано, а руската дипломация с години е внушавала, че България не може да се освободи самичка. Според него усещането, че Русия е "освободителка и покровителка на християните" е изключително лъжливо и се е използвало, за да бъдат водени хората за носа. Човек трябва да отвори тази книга на произволна страница и ще намери произволни цитати по тази тема.

И нещо повече - Благоев е прав. Обаче той е класа като мислител, защото е разкрил не само конкретното явление, а механизмът с който могат да бъдат поробени повторно умовете на хората. Неговият гняв към русофилството след Освобождението се дължи не на факта, че то е любов към друга държава или, че няма исторически корени в душата на народа, а, че управляващата класа го използва като инструмент за подчинение. Това преклонение пред освободителя става начин за прикриване на нечисти интереси - и на местните елити, а и на чуждестранните такива, в случая - тези на Русия. Eлитите коленичат пред най-мощната сила тогава и престават да го правят, когато виждат, че по целия континент има разместване на политическите пластове. "Русофилското суеверие на масата се явява в ръцете на  буржоазните партии и котерии инструментът, с който те си служат, за да изтръгнат нейната подръжка в борбите си и неусетно да я събличат", яростно пише Дядото.

Но Благоев наистина е описал механизъм, а не само конкретен проблем. Защото, ако си направите труда да замените в неговите изречения думата "Русия" с думата "САЩ", текстът му ще стане болезнено актуален. Елитите използват покровителя като свой инструмент за осъществяването на власт. Това е механизмът, който държи България постоянно в орбитите на чужди зависимости, представяни едва ли не като единствен исторически, дори цивилизационен избор. Между другото - предосвобожденските политически разговори са съдържатели подобни интонации за Русия. Сега интелектуалната мода е сляпо да вярваме в трансформиращата сила на Запада, въпреки доказателствата, че тя е не по-малко тиранична от староруския деспотизъм. То заради това "русофобските" цитати на Благоев и досега не могат да си пробият път към иначе безкрайно жадната за такива неща идеологическа клика, която само чака от небето да й падне нещо подобно. Дядото схваща процеса, който може да бъде натоварен с различни имена, но си остава отвратително един и същ в осъществяването на своята гадост. Той ненавижда този процес, защото едно позитивно чувство може да бъде използвано като прикритие за насаждането на онези икономически механизми, които след това трайно закотвиха България като една от най-бедните страни в Европа изобщо.

Нямаше да се сетя да опиша тези разсъждения на Димитър Благоев, ако един текст на Петър Волгин, наречен афористично "Русофоби от всичи страни, осъзнайте се!" не бе предизвикал отново земетръсно покачване на колективният десен бяс. Съжалявам, че точно аз трябва да съм този, който ще опише процеса, но именно възприемането на едната гледна точка като истина от последна инстанция, която моментално отстранява всички други възможни версии, е част от демоничния механизъм за подчинение. Днес историята е огледално обърната - хората, които настояват за нормално и принципно поведение към Русия, а не за нещо оплетено в истерични плюнки и чудовищни лъжи, са част от опита за изтръгване на съзнанията от удобната отрова на конформизма. А истеричната паразитна русофобска прослойка, понеже е абсолютно лишена от други механизми за събиране на гласове, позиционира себе си единствено и само според количеството псувни към Русия. Но тук отново се проявява дефекта от липсата на достатъчно политическа култура. Слугуването на световната конюнктура винаги е било ахилесовата пета на политическият елит по нашите ширини. Благоев дава съвършено знание точно за това. Което обрича България на перманентна безпринципност и съответно й предопределя ролята на исторически лузър. Няма как да е иначе. Движението по вълните става най-добре, когато ги взимаш насрещно. Когато се опиташ да сърфираш по тях, резултатът е бързо пътешествие към дъното. 

В този смисъл опитът на един от маститите политолози, един от най-усърдните слуги на световното статукво, да се опита да цензурира предаването "Деконструкция" и да ореве света, че някой има нахалството да не мисли като него е като образ от историята на Дядото. Четенето на "Принос към историята на социализма в България" показва, че той е просто повторение на редица исторически образи. Креслив слуга на статуквото. Лакей на конюнктурата. Историята обича да си прави шегички с тези истерици, защото просто дори не си прави труда да ги запомня. Никой не обича хората, които имат каски вместо мозъци и банкови сметки вместо сърца. Те заради това търсят подкрепата на силните на деня - искат да си гарантират собствения просперитет и недосегаемост. Е, имам една новина. Това последното никой не може да им го гарантира, защото хората рано или късно се откачат от механизмите за подчинение. 

А какво става след това - четете Благоев, няма да ви развалям кефа.