Завръщането на простащината

Тъжно е, но простащината отново триумфално се завърна в политиката. Бойко Борисов отново се почувства силен като спринтьор, който си е сложил нелегално допинг и дава най-доброто от себе си, за да срине и последното усещане за здрав разум в политиката.

След като един път скъса постигнатите договорености на КСНС при президента, вчера лидерът на ГЕРБ отново се развилня срещу парламента и обяви, че депутатите му няма влизат в зала, докато кабинетът не подаде оставка. Според злите езици натуралният изказ на Борисов за тази нова тактика е бил изречен с думи, заради които обикновено бруталните филми са изместени в по-късен часови пояс. Това, което е табу в нормалните страни, минава за бон тон в редиците на ГЕРБ.

Истината е, че това не е процес, който трябва да предизвиква единствено естетическо възмущение. Защото политическият саботаж е станал единствената форма на обществена дейност, с която се занимаваме в последните дни. След като не успяха да разклятат банковата система, за да осъществят триумфално своето повторно прихождане на власт, ГЕРБ залагат на баналната простащина. Това е като операция "Банки", но пренесена на парламентарно ниво. И най-лошото от всичко е, че общественият организъм вече не е в състояние да произведе антитела срещу простащината. Тя се завръща шумно. Със заглавия, скандали и мисловни атентати. И отдалече й личи, че е простащина. 

Защото какъв е смисълът да искаш да дойдеш на власт, ако в желанието си за нея разрушиш всичко наоколо?