Моят реч на Бузлуджа

През живота си, честно, съм мечтал за една-единствена награда - наградата на името на Георги Кирков за лява журналистика. Според мен е тъпо един журналист да пише в името на наградите. Истинската награда - това са читателите, които идват да спорят с теб, да те похвалят или просто да ти кажат, че са прочели нещо. Никога няма да ми омръзне да говоря с тях. Да откриваш съмишленици - това е едно от нещата, които прави живота пълноценен. Но на 2 август 2014 година все пак ми дадоха пластиката с наградата "Георги Кирков" и аз се развълнувах. Взех микрофона. Помолиха ме да кажа "едно-две изречения", но аз реших да кажа малко повече. Това са думите, които изрекох - те са нестройни, леко несвързани, изрекох ги малко притеснено, но пък не се срамувам от нито една от тях

Здравейте другарки и другари,

Ще си призная честно, че това е единствената награда, която някога съм искал, защото се връчва именно тук на Бузлуджа, защото се връчва сред толкова много леви хора. А никога няма да има по-голямо удоволствие за един социалист, да види колко сме много на този исторически връх и да знае, че ние сме носители на левите идеали, че ние сме носители на идеите, които могат да променят света. Да си журналист е огромна отговорност. Но да си ляв журналист е още по-голяма отговорност, защото трябва постоянно да бъдеш опозиция на господарите на разрухата, на тези, които се опитват да всяват само омраза, и които се опитват да управляват единствено в полза на своите банкови сметки.

Казаха ми, че тук се намират петдесет хиляди души. Нека да го повторим отново. Петдесет хиляди души. Нека тези, които се изживяват като господари сега, тези временни политически герои да чуят това. Ние сме били тук, и ще бъдем тук много след като те са само бележка в учебниците по история. Бележка под линия.

И най-накрая, разрешете ми да кажа нещо, което съм разказвал из цялата страна. Нещо, което никога няма да се уморя да повтарям. След тази последна година на омраза, след тази последна година, когато се опитаха да сатанизират левицата, аз установих нещо за себе си. Аз съм не само ляв човек. Аз съм не само социалист до мозъка на костите си. Аз съм бесепар, и никога няма да спра да се гордея с това.

Победа!