Преди време
журналистът Георги Коритаров бе направил един интересен технически анализ на
състоянието на 42-ото Народно събрание. В неговият анализ политиката съществува
на триъгълници (не бразилски обаче, а малко по-скучни) и заради това той казва,
че проблемът на парламента, който вече си отива е в това, че властовата
конфигурация се е осъществила в левия триъгълник (БСП - ДПС -
"Атака"), а не в десния (ГЕРБ - ДПС - "Атака"). Не е ясно
как един доста интелигентен анализатор си представя през май 2013 година
властта да мине като електричество вдясно. Нека да припомним - в края на 41-ото
Народно събрание Бойко Борисов притича в парламента в деня на обявяването на
оставка и с треперещ глас обяви, че е бил поръчан от Ахмед Доган. Тогава
властта му бе прогонена с камъни и протести срещу високите сметки за тока.
Единствената възможност, била тя добра или лоша, 42-ият парламент изобщо да
заработи бе накяква договорка между БСП и ДПС, защото ГЕРБ приличаше на пациент
току-що пуснат от лудницата и трудно можеше да се ориентира в свят в който е
изкарал най-добрият резултат на вота, ама никой не иска да си говори с него.
42-ото
Народно събрание ще остане една от политическите загадки на прехода, защото
това беше парламент с потенциал, който така и остана неосъществен, заради
великата глупост с предложението за Делян Пеевски и взривът на обществена
енергия, бързо яхнат от доста задкулисни интереси за реализирането на съвсем
друг вариант на власт. И в края на живота на това Народно събрание очертанията
на "светлото" бъдеще грейнаха пред нас като бедрата на танцьорка на
кючек. След като кабинетът на Орешарски официално хвърли оставка и отвори
вратата към предсрочните избори изведнъж ДПС и ГЕРБ, които след прословутото пиене
на кафе бяха като потайни гаджета, сега най-накрая официално демонстрираха
бъдещата коалиция. Изведнъж, без ясна информация и официален анализ,
президентът Росен Плевнелиев поиска от парламента да подкрепи актуализацията на
бюджет, която вдига дълга с още 3,4 милиарда лева и позволява на дефицитът да
бъде 2,2 милиарда. Именно тогава като бикини на фолкпевица в парламентарната
зала лъсна коалицията - ГЕРБ - ДПС - Плевнелиев, което показва, че протестната
година загива по начин, който позволява на исторята да демонстрира много
елегантно черно чувство за хумор. Миналата година наесен, когато кабинетът
трябваше да актуализира бюджета депутатите от ГЕРБ, а и протестърите ореваха
света, че държавата се води към фалит, че гадните комунисти искат да крадат от техните
пари, а сега дори от кумова срама край парламента не се завъртя дори и случайно
пиян член на "Протестна мрежа", поне да демострира някакво усещане за
вътрешен живот. Оказа се, че точно в края на парламента изведнъж десния
триъгълник започна да тества как би му се получило управлението в следваща
депутатска конфигурация. Това обаче, за разлика от прогнозите на анализаторите,
съвсем не предизвика някакво новооткрито усещане за стабилност, а точно
обратното. Новата коалиция ясно показа какви морални дефицити са са натрупали в
политиката и как "поръчаните" от миналото не виждат вече нищо лошо в
това да се гушнат с тези за които твърдяха, че никога няма да погледнат с
политическа любов.
Задействането
на десния триъгълник е политическо инженерство, защото точно, както се
твърдеше, че БСП и ДПС нямат нищо общо с "Атака", а следоватално и
негласното им партньорство е някаква висша перверзия, то и лабораторният опит
за създаване на връзки между триото президент - ГЕРБ и ДПС е радикална подмяна
на исканията за реална промяна на политическото статукво. Само, че както от
седмица номер едно на протестите твърдяха много хора, протестърите изведнъж не
откриха в новосъздадения съюз някакви морални дефицити. Не се появи някой да
пита: "Кой, кой, кой, кой иска да вдигне дефицита до непоносими
нива". Защото всъщност взимането на заем само по себе си не е някакъв
проблем. Проблем е това, че новата коалиция така и не се опита да обясни за
какво са й тези пари или поне в името на какво ги взимат. От думите на
Плевнелиев чухме, че тези средства трябват за "буфер", което
предварително убива всяка възможност десният триъгълник дори за миг да се опита
да формулира идея за социална политика или за някаква стратегия за вдигане на
доходите. Докато политиката съществува като абстракция за размишление е добре,
но когато изведнъж най-демоничните сценарии започнат да се осъществяват, тогава
парализата на мисленето е повече от огромна.
Сега вече
като детективи от холивудски филм можем да начертаем стъпките по които се случи
подмяната на българското желание за промяна. ДПС убиха кабинета (който в
последните месеци работеше повече в тяхна полза) в името на потенциалния си
съюз с ГЕРБ в следващ парламент. Главата на Орешарски бе поднесена на поднос на
Бойко Борисов като дар от бъдещите му съюзници, които изведнъж забравиха какво
точно представлява този, абсолютно същия ГЕРБ в управление. С което не искам да
изкарвам Орешарски жертвата в този случай. Той може би беше правилният човек,
но в грешното време. Само, че именно премахването на кабинета му от сцената
беше цената на политическия годеж между Доган и Борисов, което на практика
демонстрира тъжната истина, която БСП разбра твърде късно, твърде болезнено и
твърде безцеременно, че ДПС днес е повече корпорация, отколкото някаква партия
и съответно е в състояние да пренебрегне всякакви ценности в името на
властовите ресурси. Вероятно подсъзнателното знание за това, че този кабинет не
само не е най-лошия в историята на прехода, но представляваше някакъв временен
щит срещу абсолютното зло, доведе до унилите физиономии в деня на подаването на
оставка. Уж всички я чакаха, уж всички я искаха, но никой не успя да се зарадва
на окончателния акт, защото той показа, че това, което ни чака в бъдещето е
като добре познатото минало.
Оставката
на кабинета на Орешарски всъщност не реши абсолютно нищо. Дори напротив. Тя
постави повече въпроси, отколкото да даде конкретни отговори. Оказа се, че
това, което минава за анализаторска общност дори не е в състояние да извади
смислен извод от случилото се. Напротив - всичко бе удавено в субполитически
клишета, трафаретни фрази и банални изводи. Лесно е да заклеймиш всичко в един
кабинет, трудно е да видиш стратегически от какво е предпазвал държавата той.
Днес вече, когато кабинетът отплува в историята, парламентарното статукво на
десния триъгълник нагло и безцеременно диктува абсолютно същия дневен ред. Но я
няма Ивет Добромирова да рухне в истерични клетви срещу статуквото. Тя вероятно
си мечтае как става говорител на служебното правителство. Няма го Асен Генов да
прокълне мистично нечистия съюз или да боядиса вратата на централата на ГЕРБ.
Няма я Антоанета Цонева, която като някаква дясна Пасионария да призова за щурм
срещу вратите на парламента. Не, когато десният триъгълник на парламентарната
власт бе задействан се появиха само някаква брадати реформатори да пият бира край
парламента и да се радват неизвестно на какво. Гледах репортажите по различни
телевизии и ми стана ясно, че последните идеалисти сред протестърите са
най-голямата жертва на новото статукво, защото то ще паразитира върху техните
умове и фобии, за да произведе единствено и само поредната олигархична
въртлежка на българската политическа лудост.
И тук
отново опираме до вината на протестърите, които си присвоиха недоволството като
джебчия портфейл. Именно приватизацията на протеста и неговото изстрелване в земите
на пърформанс-лудостите доведе до там, че днес никой не се чувства победител.
Шансът за едно единно гражданско общество, което заедно застава срещу
олигархията бе пропилян още на третия или четвъртия ден от протестите, когато
новопоявилите се отнякъде странни екземпляри официализираха виковете
"червени боклуци" и превърнаха протестите не в поход на истината, а в
опит за варварско жертвоприношение, което да изчисти с огън вините на някои
олигарси за шибания преход. Емоционалното разделение на една нация е
най-сигурния начин да се гарантира власт на олигархията. Карнавалът на протеста
се оказа годежната церемония между Борисов и Доган, точно, защото протестърите
така и не поискаха да разберат, че страната не се изчерпвва с тях. Те в нито
един момент не поискаха да чуят рационалните мнения за техните грешки, а с
действията, особено от есента на 2013 година нататък направиха така, че ГЕРБ да
потънат в парламентарна нирвана, убедени, че времето работи в тяхна полза. И се
получи така, че вместо битка срещу задкулисието една зализана олигархия пак се
облизва, предвкусвайки своето ново пришествие на власт. Четох, че идеолозите на
протеста се опитват да тържествуват интелектуално като твърдят, че всичко,
което са говорили се е сбъднало. Това е така и не е така. Те бяха прави в части
от своята диогноза, но пропуснаха да отбележат, че за заразени с вируса, който
пак ще короняса ГЕРБ. Пропуснаха да забележат, че по улиците днес няма никой, а
повече от всякога е необходимо истинското гражданско общество да се събуди, защото
тези, които идват на власт управляват единствено в полза на монополите чрез
отрядите си от калинки, кариеристи с тефтерчета и полицейски химни. Десният
триъгълник към който много бойко иска да се присъедини и Реформаторския блок не
само не е способен на истински реформи, но и най-вероятно пак ще доведе
страната до социален ступор, защото се вижда, че тази тема изчезна от дневния
ред. Това вещае единствено такива бури, че не е ясно дали Плевнелиев няма да
прави и трето служебно правителство през своя мандат. Умните и красивите
емигрираха във фейсбук, където се чувстват най-добре и сега задачата за битка с
олигархията пак е в ръцете на обикновените хора, които не се изживяват като
древногръцки богове. Предният път прогоониха кандидат-диктатора с камъни.
Очевидно сега ще трябва да се използва и огън.
No comments:
Post a Comment