С лека тъга за красивите учителки

"Секси учителка "втвърди" първия учебен ден",  "Вижте учителката, която върна татковците в първи клас!". С подобни заглавия изобилстваха информационните агенции вчера. Става дума за набралата бързо популярност снимка на учителката Силвия Зубева от столично училище, която води за ръка първолаци, за да ги вкара в час.

Оказа се, че единственият начин по който темата за образованието (която иначе всички признават за много важна) да получи подобаващо място минава през подобно нелепо принизяване на една българска учителка. Да, тя е красавица, да, добре е, че мъжете я оценяват подобаващо, но едва ли една жена, която е избрала да бъде учителка в толкова трудни дни, би приела да бъде възприемана по този елементарен начин.

Да си учител в България е въпрос на мисия. Парите са малко, бумащината е много, напрежението те притиска, прегръдката на чиновниците е задушаваща и все пак посветените на тази професия трябва да бъдат уважавани до безкрай. Защото те са приели задачата да възпитават бъдещето на страната без да мрънкат, без да се оплакват, без постоянно да се държат като примадони.

А как им се отплащаме всички ние?

Учителите все са виновни за всичко. Вестниците дебнат да ги разкъсат за най-малкото провинение. А за капак - една учителка бе сведена до обикновена плеймейтка. В моите очи това е връх на гаврата с изключителния избор, който тази жена е направила. Тя е избрала да остане в България, избрала е да се посвети на мисия, а получава единствено похотливи погледи към колената си и еротични шегички в мрежата.

Подобен инфантилизъм е доста дразнещ, защото издава много опростено разбиране за света. Ако същата тази жена бе дала разтърсващо интервю в какви лоши условия живеят и работят учителите едва ли някой щеше да му обърне внимание. Оказа се, че обществото ни е нивото на разгонен тийнейджър, който се събужда от апатията единственото при картината на две голи колена. Леко тъжно е. 

Жалко за красивите учителки, чийто истински подвиг май няма да има кой да оцени.