Шифърът на вота

Дан Браун заплени сърцата на много читатели по света и натрупа милиони като изтръска прахта от една банална конспирация навремето, направи й бърз постмодерен лифтинг, натреска едно хипнотично детайлно описания на маловажните неща и ето ти - чудо! - "Шифърът на Леонардо" го изстреля като най-титулуваният автор на бестселъри в света и сега този образ дори да напише книга със заглавие "74 начина да си подрязваме ефикасно ноктите" все ще я забие начело в някоя класация.

Аз нямам намерение да тръгвам по неговия път, но просто е време да разтърсим глави и да посочим очевидния отговор на една от най-големите мистерии на кампанията за тези избори. Защо е вяла, скучна и направо отсъстваща кампанията за този вот? Та нали тя идва след една протестна година, изпълнена с шум на вувузели, крясъци на протестъри и дори скандирания от страна на Йоло Денев. Всички очакваха кампанията за предсрочните избори да прилича на яростен сблъсък между украинската армия и опълченците от Новорусия, а тя прилича по-скоро на срамежлива свалка на бал за деца с подчертана срамежливост. Защо се стигна дотук? Къде кривна истеричната България, че заслужи кампания, която прилича на сериал на Найо Тицин - тоест ефективно средство за бързо приспиване.

Отговорът е банален като зъбобол. Никой не може да предложи нищо радикално ново. Това е кампания на безнадеждността. Кампания на статуквото. Потенциалният победител е като динозавър от далечното минало - всичко са виждали неговото хищничество, а дори и тези, които го приемат като някакъв компромис и реванш над гадните комуняги вероятно знаят, че това кратко усещане за триумф ще им се върне стократно като лоша карма в древна Индия.

Това е кампания в която предизвестеният победител толкова много не иска да печели изборите, че Бойко Борисов се държи като героиня от турски сериал, която е решила да се самоуниожи. В петък, на 20 септември, в Казанлък той орева света, че Станишев го е обидил като е казал, че ГЕРБ щели да вдигат цените на тока. "Представяте ли си колко са нагли?", попита той като наранена героиня на Шекспир. А само седмица преди това на турнето си бе казал, че по-добре хората да не гласуват за тях, защото щели да вдигат цени и да замразяват доходи. ГЕРБ е в ролята на героиня от древногръцка пиеса, която е оплетена и пленена от ритуалите на едно архаично общество. Те не могат да си позволят да вдигнат ръце и да абдикират от властта, а заради това трябва да се държат като мачовци взимащи допълнително хапчета с тестостерон, за да поддържат зрителната илюзия.

Парадоксално е, но наративът на протеста от миналата година днес се сблъсква зловещо с реалността на съсухрената република. Т. нар. "морална революция" не само не прочисти политическият климат, а стана нещо като хранилка за истинските политически алигатори, които се почувстваха като у дома си в тази среда разядена от подлости, лъжи и скандирани измами. Това е другата пародия на тази кампания. "Умните и красивите" говорят като герои от някаква бурлеска. Такова несъвпадение на действия и реалност историята не познава от много време насам. Те поддържат истеричните и фалшиви лозунги с патос на който са способни единствено пациентите в Раднево. Пресата също не може да избяга от този наратив и да прозре за истината, че отвъд земята на фалшификатите започва истинския живот, но никой не може да премине през тази сюрреалистична земя. Защото как така - моралната революция докара на власт старите мошеници? Колко ти е светъл бунта, когато коронясваш отново мафията? Дали си умен и красив, когато старите и грозните те яхат както си искат.

И, защото никой не иска да говори истината, всички предпочитат да мълчат. Мълчат шумно, но за важното не се говори.

БСП е в не по-малко парадоксална ситуацията. Партията е притихнала и се е снишила все едно няма нищо за казване. Нейните ключови лица вървят говорят кампанийните приказки, но отвъд тях нищо друго. Все едно тази кампания се води в паралелна реалност. БСП много лесно и много мощно може да разобличи половината лъжи на ГЕРБ за себе си, но сякаш й харесва да я описват като лошото момче в квартала. За Реформаторския блок дори няма да говорим. Там психиатрията е взела абсолютен връх, а несвързаната логорея на основните лица на този съюз е нещо, което трябва да се изследва от психиатрите, а не от политолозите.

Както ви казах това е първата кампания в която думите не струват нищо, лозунгите не хващат окото, а надежда няма почти никой. Победителят няма да се радва след изборите, изгубилият също. Всички са обречени на нещастие и това е голямата политическа драма на страната. Няма алтернатива. Тези, които се представяха за алтернатива не струват нищо, защото тяхната рецепта не струва. Те твърдят, че системата не е виновна само правилата трябвало да се променат. Капути, какво да ви кажа.

Истината е, че това отчаяние говори за бъдещо клокочене. За това, че все повече хора отказват да се припознават в измислени спорове и търсят своето спасение засега самостоятелно, но един ден, знае ли човек, всички изгубени души могат да се намерят и най-накрая да създадат тази алтернатива, която да стопли всички и да им покаже, че България може да бъде социална държава напук на мракобесните десни центрове. Дотогава наоколо ще е тихо. И ще ни се струва, че всичко е замряло...

Простичък шифър. Не е като при Дан Браун. Дан Браун всъщност не струва. Конспирациите винаги са по-лесни за преодоляване отколкото ги представят авторите на бестселъри.