Евроатлантическите ми терзания за "Южен поток"

Всяка сутрин ставам и правя пет поклона пред портрета на Жан-Клод Юнкер и съчинявам химн във възхвала на Европейската комисия и нейният неизтощим бюрократизъм. Вместо гимнастика - чета статия на български интелектуалец за евроатлантическите ценности и мислено, но достатъчно горещо подкрепям борбата на украинските бандеровци за еврофондове. Закуската ми се състои от въздишки за това кога най-накрая американците ще пратят ядрени ракети на българска територия, за да ни отърват един път завинаги от мракобесното русофилство, кървавият ботуш на диктатора Путин и от репресията на руската водка, която дори и десните интелигенти продажнически пият.

Точно заради това вчера бях изумен, потресен и разтърсен от изявлението на Росен Плевнелиев, който поръча на следващото правителство да строи "Южен поток". Сърцето ми се сви проатлантически, а душата ми изстена като десебар като чуе руския химн. Къде останаха нашите ценности? Всички знаем, че евтината руска газ покварява хората, защото им позволява да се топлят на ниски цени и така разваля отговорността им пред пазара? Нима президентът също мина в отбора на Путин и иска народът да стене под ботуша на порочната руска топлина? Кой е позволил на България да защитава собствени икономически интереси? Питали ли сме нашите биг-брадъри от Брюксел? Американската посланичка санкционирала ли е това изявление? Радан Кънев не се ли намръщи укорително като го чу? Иво Инджев не замисля ли публично самоубийство?

Отдавам геостратегическото предателство на присъствието до Плевнелиев на австрийския президент Хайнц Фишер. Австрия е държава по-малка от България е сред най-големите радетели на газопровода, ама това е, защото тия също са забравили изконните евроатлантически ценности, които предписват да стоиш на студено, но да се чувстваш горд и гладен. Сега усещам как страната пропада в евроатлантическата класация и сърцето ми се къса като на реформатор след реч на Бойко Борисов, че ще връща мандата. А, пусто, човек не може да си помечтае за рускиня, че току виж пожелае санкциите да паднат и така да влезе в разкол със себе си.