Александър Симов: Въпросът е ще се бори ли БСП някога за властта

Интервю за Actualno.com

Интервю на Петър Чернев

Александър Тихомиров Симов е роден 1977 г. в Стара Загора. Завършва журналистика във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет. Работил e като журналист във вестниците "Стандарт", "Пловдивски труд", "Земя".

От 2004 година Симов работи във вестник "Дума". В момента е шеф на отдел „Вътрешна информация” в изданието. Освен това това той поддържа блога „Алхимичната лаборатория на Александър Симов” и е чест автор в сайта Pogled.info.

С журналиста от в. „Дума” говорим (основно за проблемите на БСП) малко след края на изборния ден в неделя (5 октомври):

- Коментарът Ви на днешния вот?

- Нека да започна с коментара за БСП, тъй като това е моята болна тема: Тежка загуба, тежък провал на БСП. Сега чух мнения като катастрофа, не знам дали да го определя така, но трябва да видим колко хора са гласували за БСП. Но смятам, че това ще е един от най-слабите резултати, които БСП е показвала.

Какви могат да бъдат причините за това, защото знам, че трябва да се направи този анализ. Според има три големи причини:

Първо – избирателите наказват БСП за това, което БСП не успя да свърши и това, което успя да сбърка в последната една година. Наказанието е жестоко, не твърдя, че БСП не го заслужава. Може би дори е по-жестоко, отколкото си го представям, но в крайна сметка именно това е политиката.

Според мен втората причина е, че Михаил Миков имаше само един месец на разположение, но той някак не избра промяната. Заложи на старите лица, заложи на статуквото. БСП излиза от едно много тежко управление и върху нея тежат много тежки неща, а ние дефакто предлагаме същите лица. Ами естествено, че дори нашите собствени избиратели имат проблем.

Третата причина е, че някак си БСП реши, че може да се спаси от провала, снишавайки се в тревата. Така да направи кампания, която да не бъде забелязвана изобщо, все едно я няма.

Мисля, че ставаме жертва на тази съвкупност от фактори. Това е тежко поражение и ще страдаме много от него. Не смятам, че е толкова драматично. Веднага видях някакви десни реакции – БСП исторически провал, на следващите избори няма да влезе (БСП – бел.ред.)... Не, БСП ще остане политическа сила. Въпросът е дали някога ще успее отново да се бори за властта.

Ако БСП иска да се бори за властта, тя се нуждае от радикални реформи. Иначе ще седим всеки път и ще треперим дали това ни е най-голямото историческо поражение някога.

- Доколко непроработилата коалиция с ДПС доведе до този резултат?

- Доста. Не мога да оценя процентно. Не смятам, че само това е проблемът. Но една голяма част от нашите избиратели започнаха да не вярват на БСП именно заради коалицията с ДПС. И то не заради коалицията сама по себе си, а най-вече заради това, че БСП остави ДПС да бъде основната политическа сила в тази коалиция и тя да налага решенията. А БСП на този фон изчезна, сниши се, нямаше я никаква. Изглеждаше като една слаба партия.

В този смисъл нашите избиратели са напълно прави да ни наказват.

- Доколко забавилото се оттегляне на Сергей Станишев също изигра роля за изборния резултат?

- Знаете ли, трудно ми е да го оценя така. Според мен има и такава причина. Сега аз не смятам, че Сергей Станишев също трябва да го използваме като универсално чудовище, да му припишем цялата вина на БСП и да му кажем, че той е виновен за сегашния резултат.

Но е факт, че от европейските избори до периода на оттеглянето си Станишев направи три или четири фундаментално големи грешки – несъобразени изказвания, опит за изземване на политическа инициатива, който не беше консултиран с никого - спомняте си решението за избори в края на юли (Александър Симов има предвид предложението на Сергей Станишев предсрочните избори да се проведат в края на месец юли – бел. ред.) и така нататък. И това създадено едно усещане, че БСП е като, извинявам се за грубия израз, пациент в психиатрия, който говори с вътрешния си глас, без да е наясно в каква реалност се намира.

Между другото този образ е насложен на БСП и тепърва ще трябва да работим върху него. Да покажем, че БСП поне осъзнава реалностите, в които се намира.

- Защо се създава впечатление, че БСП е партия, която не се учи от собствените си грешки?

- Защото БСП не се учи от собствените си грешки. Това не е впечатление. БСП четири или пет поредни избора губи поради едни и същи причини, но всеки път намира начин да оправдае собствената си загуба или да я превръща на думи в победа. Но това, че ти си загубил, а твърдиш, че това е победа, не го прави победа в очите на хората.

Както казваше една моя позната – „Аман от морални победи на партията”. БСП трябваше да спечели истинска победа, променяйки себе си, отговаряйки на интересите на своите избиратели. БСП да кажем в последната година беше наказана от своите избиратели, които отказаха да гласуват за нея на европейските избори. Сега си мисля, че резултатът ще бъде още по-тежък, защото някои от тях са отишли да гласуват за други партии, наказателно.

Т.е – ние дори в очите на собствените ни избиратели не сме лява партия. Какво да говорим за очите на обществото? Това трябва да се промени.

- Кога лявото отново може да стане актуално и има ли там място за алтернатива, освен за БСП?

- Според мен ще се появи такава, ако БСП продължава с безумните си ходове. Защото вижте колко е особен резултатът от изборите. Реформаторите печелят нещо, което твърдят, че е рекордно за тях – 8 или 9%, не съм наясно. Те са свикнали едноцифрените резултати да ги смятат за победа. Но го правят в ситуация, когато другите хора показват, че вече са крайно настроени срещу такива мерки на кабинета като повишаване на тока. Т.е – България е в парадоксална ситуация.

Рефороматорският блок, т.е традиционното дясно, печели добър резултат. И съм убеден същевременно, че седемдесет и няколко процента от хората очакват леви мерки от следващото управление.

Т.е – тази шизофрения не може да продължи дълго. С други думи, ако БСП не отговори на интересите на тези хора, този вакуум няма да стои незапълнен. Ще се намери кой.

Виждаме, че „Атака” на тези избори заложи на крайно лявото говорене, тя дори се изчисти от национализма, който е характерен за нея. И това може да проработи. Не знам дали Волен Сидеров е наясно дали влиза в парламента. Но от 0,8%, колкото му даваха, той стигна до 3 и нещо само заради един месец. Което говори, че база за една радикална левица в България има.

- Доколко може да се говори за обединение с „Движение 21” и АБВ?

- Ами, вижте, аз просто не съм наясно към настоящия момент на какви принципи ще почива това обединение.

Между другото, видях, че на АБВ резултатът им е доста добър, ако влязат в парламента. Резултатът на „Движение 21” също не е за подценяване. Видях, че последно им дават 1,5%. Т.е – очевидно има някакъв сегмент от левите избиратели, които търсят нещо ново, ляво, което да ги представлява. Ляво, неопорочено, с нови лица, с нови идеи.

База за една коалиция, едно обединение на левите сили има, определено има. Не знам обаче дали ще бъде постигнато първоначално съгласие, тъй като между тези три сегмента са натрупани доста противоречия и лоши думи.

- А какво трябва да се направи, за да се изчистят тези противоречия и това натрупано минало?

- Най-малкото БСП да признае част от своите грешки.

АБВ, според мен, трябва да направи друго изявление – категорично си разграничаване от ГЕРБ. АБВ, ако иска да има някаква база за разговори с БСП, трябва да каже, че не играе с ГЕРБ и да заявят някаква лява същност, вън от критите към БСП. Защото те в момента са лява партия, която почива единствено на критиките си към БСП. За „Движение 21” важи същото. Тоест, има възможност, но не вярвам, че ще е бързо и скоро.

- За какъв период от време говорим – 2-4-5-10 години?

- Мисля, че за 1-2 години това ще се изчисти. Всичко ще зависи от това дали този парламент ще успее да излъчи кабинет, дали ще излъчи управление. Ако не успее, мисля, че разговорите биха били ускорени много бързо.

- Доколко темата „КТБ” ще бъде водеща при формирането на следващото правителство?

- Знаете ли, на тази тема „КТБ” вече й изгубих всички нейни логически криволици, последно даже не знам какво е състоянието. Но е факт, че това е най-болният проблем на България.

Според една от теориите, които чух тук, всъщност писмото на Европейската комисия, в което тя дава срок до 15 октомври да се изчисти проблемът с влоговете, е знак от Европа, че тя иска бърза коалиция, иска стабилно управление. Т.е – темата „КТБ” вероятно ще е основната на тези преговори.

- Доколко този случай и трагедията в Горни Лом доведоха до отдръпване на част от избирателите?

- Според мен доведоха. Според мен доведоха защото видях резултатите – исторически ниска избирателна активност. Това говори за тотален и радикален проблем, който моралните, красиви и умни протестъри не решиха със своите протести, а дори задълбочиха.

Хората са отвратени, защото, знаете ли... това е проблемът на българската политическа система – те наистина не виждат алтернатива. Всеки избор тук е избор на злото. Само че според някои по-малкото. Много добре знаем победителя от миналото, той не се е променил изобщо, знаем грешките на БСП. Просто това са първите избори, на които хората с гласуваха с отчаяние и безизходица.

- Доколко БСП е готова да подкрепи някои от решенията на едно управление, да речем, на ГЕРБ-Реформаторите и Патриотичния фронт?

- Опасявам се, че не мога да дам автентична информация по този въпрос, просто нямам представа. Мога да кажа своето собствено мнение - БСП не трябва да има нищо общо с дясноцентристко управление. Под каквато и да е форма. Нито под каквато и да е коалиция с ГЕРБ. Това ще унищожи левицата.

Всяко такова усещене или всяко прикриване на коалиция с формула като „национално съгласие” ще изсмуче БСП по-бързо, отколкото вампир би го направил. Не ни трябва такава коалиция. БСП трябва да поработи върху собствената си същност.

- Какво трябва да се направи, за да се върне доверието на хората към политиците?

- Според мен е ясно, че политическата система има един проблем – тя не представлява реално хората. Ние много обичаме – видях днес целият Facebook бълваше обвинения към негласуващите, но трябва да разберем едно – негласуващите не са чий електорат. Негласуващите са базуката, която ще отнесе главата на политическата система, ако тръгнат да гласуват.

Т.е – партиите трябва да се променят, така че наистина реално да изразяват интересите на хората. Знам, че това е супер досадна дъвка, но без нея просто не може.

- Доколко Изборният кодекс трябваше да бъде преработен от предишния парламент?

- Според  мен нямаше време за преработване.

Единственото позитивно нещо на тези депресивни за всички избори е дали преференцията е сработила. Това ще е единственият сюжет, който ще ми е интересен. Защото ако е сработила, това ще означава, че българите започват да търсят начин да заобикалят партийните схеми и партийните им дръжки.

- Промяна в Конституцията наложителна ли е?

- Според мен по никакъв начин. Старата конституция върши работа.