Грантовите ченгета и тяхното вечно конско

Покрай целият интелектуален терор за 10-ти ноември, покрай батальоните на дясната българска хунта (тук думата хунта я използваме за метафорично удобство), която вечно мърмори недоволно за нещо в този свят, установих едно изключително неприятно явление. Забелязах, че тия вечно са гневни за нещо на българите. И това не е обикновен гняв, това е някаква истерична омраза, която ги кара френетично да повтарят едно и също нещо до втръсване, а при всяко превъртане на старите плочи да издирват нови възможности да си пробутват ругатните, псувните, проклятията и шаманизмите.

Този тъп народ вечно им пречи за нещо. Първо, защото не иска да разбере, че е живял по-зле преди. Не иска и не иска. Абсюлютни тъпанари. Ти ги биеш с интелектуално презрение през мутрите, че днес имат всичко, а те пак като същински овце отново блеят - сигурност, дом, хляб, препитание. Идиоти. Не схващат колко е готино да закусиш с морал, да обядваш с евроатлантически ценности и да си легнеш сит от мечтите за поне пет мандата на Росен Плевнелиев, когато паметникът на Цар освободител пред парламента ще бъде позорно разрушен и заместен от постмодерна статуя на българския десен интелигент, който гледа американско риалити и радостно показва на народа къде трябва да принадлежи сърцето му. Когато гледа обаче как народът не е на такава висота, десният интелектуалец свива безпомощно юмруци, а уста му кълне цялата вселената и всички комунисти, които са се спотаили в душата на този народ.

Защото нали знаете - за всичко хубаво в този свят отговорност носят те, сеячите на омраза. За всичко лошо - вината е на комунистите. Комунистите са създали мафията, силиконовите бюстове, олигархията, пържената храна, източването на предприятия, песните на Веселин Маринов, чалгата, лъжите на президента... В така описаният грантов свят наистина може да има място само за дива омраза към собствените им съграждани и основният звук, който се разнася от десните среди е оглушителното скърцане със зъби. С него те прикриват мизерията на собственото си съществуване преди, когато са били надъхани кариеристи, които са правили и невъзможното да се издигнат. Това е иронията на българската история - най-истинските, най-автентичните дисиденти са били от редовете на БКП, хора, които не са искали да се примирят с опорочаването на своя идеал. И това е причината дясната интелигенция постоянно да мрази българите.  И заради това все не спира да чете конско, отново и отново, докато не изпадне в пълна кататония от безкрайното дърдорене на едно и също.

Този народ ги вбесява и когато, сакън, реши да каже нещо дума за православие. Ще ви споделя нещо - аз съм възпитан като атеист и честно казано организираната религия ме интересува почти толкова, колкото роман на Паулу Куелю. Тоест никак. Но няма как да не забележиш какво отровна чернота почва да се стеле, ако случайно някой реши да сподели откровено нещо за православието или недай си боже тръгне да говори по тази тема. Тогава се почват едни къчове, една бесовщина на свободна практика, едни иронични подмятания, едно евроатлантическо пищене все едно в някой казан на ада е организирано благотворително парти. Иначе същите тези много ги бива да говорят за църква, християнство и ценности и да си упражняват красноречието върху духовниците, ама пък от друга страна запушват всеки разговор за това. Аз подозирам защо е така. Православието е именно онова, което ни различава от другата част на Европа. И в това лично аз не виждам абсолютно нищо срамно, а не съм сигурен дали и в Европа някой гледа с подозрение на този факт. Но грантовата интелигенция тук върши работа на полицията на мисълта. Те искат да са сигурни, че никой няма да изпита някога дори и грам съмнения в силата на новото статукво, а православието е такава тъмна и неясна област, нещо, което влече колективната душа в друга посока и в други отговорности. Грантовите ченгета обаче не искат да допуснат никакви свободни електрони, някакви си дисиденти, които се бунтуват срещу прекрасния нов свят, който им готвят.

Още по-голяма омраза настава, ако някой си позволи да не мисли в съзвучие с истините на статуквото. Тогава вече се появява такава злост, че ти става ясно, че ако един ден тези хора се сдобият дори с елементарно количество власт, те веднага ще прибегнат до насилието, за да могат да превърнат хейта си в закон. Защото не е нормално основната част от статиите им да се състои в толкова много запенен бяс, без някой тайно да сънува как гадните комунисти се натоварват в ракета и изпращат на Марс.

Точно заради това сблъсъкът с подобни интелектуална явление е като поглед в антисвят. През тази омраза можем да видим кой днес се опитва да се върне на власт и каква оферта има за бъдещето - в нея се чува само стържене на зъби и яростен вой. Май наистина има полза от това човек да чете леки, летни четива. Така поне спасява душана си от безкрайния мрак на омразата, която дебне в ъглите на политическото пространство и само чака да дойде нейния час. Добре, че повечето от тия са пълни позьори, тоест почти сигурно е, че и властта си ще прецакат, както всичко останало досега.