Опитите за
пренаписване на историята вече стигнаха до своя логичен апотеоз. В органа на ЦК
на фабриката за измиване на лицето на прехода вестник "Дневник" освен
тежки, скучни и сиви статии за комунистическото минало взеха да се появяват и
хвалебствените портрети, нещо като политически жития на първите седесари от
началото на 90-те години, нещо като журналистическа пералня на нечистото им и
порочно минало, за да може младото поколение, което няма памет, да чете какви
добри чичковци са били тези наивни кадри и как оцелелите в прехода коварни
комунисти са им разбили правителствата и схемите. Опитите за подмяна няма
никога да спрат, в това вече се убедих, заради това е важно да преговорим не
комунистическата епоха (по която консенсус никога няма да има), а началото на
прехода, защото именно в мъгливите дни и нощи там е заровена мизерията на
настоящия ни живот, заровено е началото на подмяната, на инженерните опити да
ни разказват живота по фалшив и фарсов начин.
Мен лично
най-много ме изкефи по,третът на Филип Димитров в "Дневник",
озаглавен със сюрреалистичното заглавие "Рицарят на моралния капитализъм". Нека преди да почнем да броим откровените лъжи в този текст
да се опитаме да поразсъждаваме изобщо върху идеята за "морален
капитализъм". Това е все едно да говорим за масов убиец с добри маниери
или за тежък психопат с изящен моден стил. Моралният капитализъм e eдна илюзия,
новата дъвка за "умните и красивите". Заради това сега задачата е
един от най-слабите и провалени български управленци да бъде представен в
образа на нещо като Дон Кихот, който се бори с вятърните мелници в името на
свободния пазар и величествената частна собственост.
А истината е
съвсем прозаична - Филип Димитров е лицето не на морала, а на баналния
реваншизъм, на посредствената орда от неосъществени кариеристи по време на
социализма, които видяха в антикомунизма идеален начин не само да вземат
властта, но и да натрупат капитали. Тъпото е, че го направиха по
най-отвратителния начин - унищожавайки всичко смислено. Само за една година във
властта Филип Димитров, обожествяван от своите и сравняван с Кенеди, успя да
ликвидира селското стопанско, да постави на колене промишленността, да унищожи
дългогодишни български дипломатически усилия и да превърне реваншизмът в
основен смисъл на своята политика. В текста си в "Дневник" авторът не
е споменал една ключова дума за онези години, която описва Фил Кенеди -
"кинжал". Кинжал беше символ нe на халюцинираният морален
капитализъм, а на безпардоността, арагонтността, цинизма и гоненията дори на
своите хора. Сравняването на Филип Димитров с рицар е все едно да сравниш Ивана
с Монсерат Кабайе.
Виж, между
другото, авторът на тази агиография изпуска едно изречение, което си струва да
разнищим докрай: "От Филип Димитров и оглавяваното от него правителство се
очаквада променят социалния ген на българина". Тази констатация тук е
изразена като някаква благородна и милосърдна задача. Истината обаче е друга -
промяната на социалния ген на българите бе осъществена чрез пълно унищожаване на
познатия им живот без да бъде предложена абсолютно никаква алтернатива освен
грандиозен грабеж и демонтаж на всичко социално в държавата. Това беше
едиственият проект на премиера, който бе станал известен и само със своите
инициали Ф.Д. Промяната на социалния ген означава като минимум изпълнение на
някаква чужда поръчка, вървене срещу естествения инстикт на хората, направо
ценностна подмяна.
Тези дни покрай
лъжата на Росен Плевнелиев из вестниците пускаха много снимки от първите
митинги. Вижте дори и прословутият лозунг: "Дворците на БКП да станат
болници и училища". Никой не си е представял свят с унищожена икономика,
олигарси и апотеоз на алчността. Хоракса са били настроени социално, смислено и
точно това се опита да унищожи Фил Кенеди. Неговият морален капитализъм беше
всъщност истински капитализъм - озъбен, гаден, егоистичен и крадлив.
За провалът на Филип Димитров и изобщо на
първото СДС говори и това, че дори тези, които са гласували за тях и са ги
подкрепяли преди, днес вече са готови да признаят всички унищожения, но ги
приписват, банално, на комунистите. В тази нова версия на лъжата първите
седесари са едни невинни подлъгани хора, омотани в коварните паяжини на
комунистите и заради това са прецакали всичко.
Опитът за
създаването на тази легенда си личи и от текста за който си говорим през цялото
време, особено в неговия край, където вече става дума за политическият крах на
Филип Димитров.
Най-накрая е
най-култово. Ф. Д. е изкаран жертва на някаква тъмна посткомунистическа
конспирация, а той самият ни е разкрит сълзливо като рицар на морала, едва ли
не изпреварил времето си. Това е не само подмяна, това е опит за перверзно
четене на една от най-големите дивотии, които някога е правил премиер по земите
български. Защото Фил Кенеди самичък постави капана, самичък падна в него,
самичък си обезглави кабинета, въпреки, че от първия миг е наясно, че няма да
събере необходимите гласове.
Само да обясним
за младата публика, защото авторът на това премиерско житие е спестил толкова
много подробности от мизерното политическо битие на Димитров, за да го
героизира, че човек остава с усещането, че чете текст за алтернативна история.
Преди Фил Кенеди да поиска вот на доверие, има вот на недоверие, който
правителството печели. Тогава обаче, много знаково, лидерът на парламентарната
група на ДПС Ахмед Доган гласува срещу правителството и на всички им става
ясно, че тръгва някаква жестока колизия, която така или иначе е интересен фон
на безкрайното люспене в сините редици. Тоест - да тръгнеш да искаш вот на
доверие без да проведеш необходимите консултации е постъпка на камикадзе, което
си е въобразило, че живее в собствен свят. Но тогава отговаря изцяло на
същността на Филип Димитров - маниакална, налудничава, съществуваща без много
връзка с околния свят, самодостатъчна, самозатворена, нагла и брутално глупава.
Именно това, че
повярва на собствената си лудост унищожи Филип Димитров като управленец. Няма
народ, който да може да нарече разрушението съзидание, нямаше да има кой да
прости посегателството над толкова много работни места, собственост и
просперитет. Това унищожи първото СДС - то се провали в осигуряването на
по-добър живот на хората. Тази легенда, че тогава предприемачите живнали могат
да ходят да я разказват на децата си за лека нощ. Времето на Филип Димитров е
мрачно, антисоциално и крадливо.
Филип Димитров не е реформатор, а разрушител.
Не е морална фигура, а беснеещ луд. И заради това историята го изхвърли, а
опитите фигурата му да бъде разказана по светъл начин са пародийни. Не напразно
след падането си от власт СДС навлезе в толкова остра криза, че ако не беше
издънката на БСП от 1995-96 година, те никога повече нямаше да помиришат власт.
Но спомнете си какво представляваше СДС в периода 1993-1995 година - партия
като зандан, черна дупка без никаква светлина, святкащи в нощта кинжали на
отмъщенията, люспи и мравки. Всичко това е ефектът на Ф.Д., този, разбираш ли,
рицар на моралния капитализъм.
Днес, когато
шаманите на свободна практика съскат за това, че преходът в България не е бил
като преходът в другите страни, защото социалистите спечелиха първите избори,
те никога не говорят за дефектите на самите политическите сили, които се
обявиха за "демократични". Те така и не успяха да предложат нещо
смислено, нещо отвъд конюнктурния настоящ момент, а едва ли някой е
предполагал, че псевдоекзалтацията им за "цивилизационния избор" ще
оцелява и до днес като тяхна кауза, защото нямат въображение да измислят друга.
Филип Димитров символизира това как един човек, дори и да не е искал това, може
да стане метафора за моралната деградация и общественото разложение. Заслугата
за много от днешните проблеми е негова, защото упорито като сектант той се
опитваше да прилага догматично външни идеи и заради това днес само прахта на
времето го спасява от постоянни проклятия от страна на народа.
Заради това не
трябва да се изтощаваме от темата за миналото. За втори път в моя живот се
прави опит някой да възкреси Ф.Д. като морална фигура. Писна ми от оруелиански
опити за пренаписване на миналото и да изкарваме злодеите светци. Рицар на
моралния капитализъм. Пфууу. По-скоро - Господарят на усмирителната риза.
No comments:
Post a Comment