Културното повръщане на новата коалиция

Не мога да разбера възмутените, потресените, ошашавените от избора на Слави Бинев за шеф на културната комисия. Опитвам се да ги разбера, но не мога. От какво точно сте изненадани? От това, че властта на четворната коалиция с реформаторски оттенъци, абевейски пъпки и националистическа шарка е толкова арогантна, че може да си прави, каквото иска? Ами, добре дошли в реалността тогава? Или си мислехте, че новото дипломатическо лустро на ГЕРБ по някакъв странен начин ще промени чалга-основата на тази партия и с магическа пръчица цялото виновно минало ще се изпари?

Слави Бинев е логично продължение на една власт, която общо-взето обича да се самосъзерцава нарцистично, да съществува в сутрешните блокове и пет пари не дава за нещо, което няма да донесе някакъв бърз адреналин в рейтинга. В този смисъл е живо чудо, че не направиха заместник-министър на културата Азис, защото цялото поведение на тази коалиция води именно дотук.

Историята наистина обича да се повтаря като фарс. Тези, които най-много викаха колко са културни и твърдяха, че сутрин стават с томче на Георги Господинов, а вечер преди лягане изчитат всички произведения на Кант, за да не загубят форма, със своето присъствие във властта потвърдиха иконичната фигура на Слави Бинев като парламентарен шеф на културата. Толкова беше естествено, че ми идва да закрещя - "Казах ли ви, казах ли ви?". Но това не е текст на надменния смях. Това е текст за споделената тъга. Текст за това, че мрачното минало се завръща като тв-водеща с нов лифтинг и всички се правиха, че вярват в тази промяна. Нежни политологчета хълцаха как управлението на реформаторите, ГЕРБ с лекия привкус на патриотизъм щяло да има силата да прави реформи, да управлява, успокоява и развива. И точно това от първия миг беше опашата лъжа. Грандиозна измама. Повечето шамани знаеха, ама наистина знаеха, че ще се случи точно това, че всички останали пръснати в безреда думи са просто прах в очите за наивни избиратели, които чакаха промяна.

И ето - новата власт дойде като "звук от нецензурния канал" на Бойко Борисов, нека да се позовем на Вазов. Още с повтарянето на Вежди Рашидов на поста културен министър трябваше да стане ясно, че новата коалиция е отмъстителна и иска да гази лицата на всички онези, които имаха наглостта да пожелаят истинска промяна и някакъв нов интелектуален климат. 

Не знам защо повечето от вас са забравили един драматичен факт за Вежди. На мен той не може да ми излезе от главата. И този факт не е свързан с псувните в министерството, със самопризнанията за насосването. Когато първото правителство на Борисов бе свалено с павета и камъни, във вестниците се появи дописка за това как е празнувал Рашидов. Той вдигна купон с най-близкия си кръг от прилежни лакеи (Калин Сърменов, Елена Петрова, Димитър Митовски, Димитър Гочев, Анри Кулев, Любо Нейков, Тончо Токмакчиев), същите тези, които днес съчиняват декларации в негова защита и пред тях изпял песента "По първи петли". Но, разбира се, интелектуалната душа на Вежди не издържала да изпее първите два реда, както са:

Откога не съм се връщал

в този град, във тази къща.

А ги е изпял по министерски, както се требе, където се вика:

Откога не съм повръщал

в този град, във тази къща.

Ето това с повръщането ми е останало в съзнанието като метафора за цялото светоусещане на ГЕРБ. И заради това посочването на патриота Бинев като шеф на културата идеално се връща с изкривената оптика на тяхно разбиране. Някои някъде почнаха да чертаят сложни схеми, че това било някаква хитра машинация на Борисов да пусне патриотите по пързалката, което звучи много зализано, но всички знаем, че е абсолютно невярно. Това е просто триумф на невежеството, разбирано като омраза към всичко, което малко се отличава. Но отново искам да ви кажа - Реформаторският блок трябва да се червят заради Бинев. Защото те щяха да бъдат гаранта за нещо смислено в управлението, а вместо това се държат като разстроена фолкпевица, защото конкуренцията първа се е сдобила със силиконов бюст. Дуото - Рашидов-Бинев показва идеално каква точно е тази власт и как в нея няма грам нещо ново или различно. Това е власт, която си е самодостатъчна в своята дебелащина, живееща с комфорта на мисленото, че добре се е скрила зад тоновете медиен грим. Слави Бинев е поредният знак, че ние не живеем в общество на станалата промяна, а съществуваме в режим на мрачна реставрация на миналото. И това е черната драма на всички, които твърдяха, че не връщат Онуй. Те са прави. Те наистина не върнаха Онуй. Върнаха Онуй, наблъскано с допинги, стероиди, политическо ГМО и много чалга.

Една година аз не бях повръщал

в това НС, във тази бяла къща...