Провалът на десните шамани

Тези дни вследствие на някакъв грип, който ме покоси като нова песен на Джъстин Бийбър, радикално се бях изолирал от вселената. Знаете как е - когато човек попадне в плен на температурата единственото усилие на което е способен да си пусне кулинарен канал и да гледа какво си приготвя световната буржоазия.

В мига в който обаче грипът ме пусна от плен веднага се наредих пред компютъра, за да проследя най-големият психологически екшън, който някога се е раждал в нашето отечество, тоест - екзистенциалната драма на десните шамани, които направиха и невъзможното да набутат Реформаторския блок в самоубийствена коалиция с ГЕРБ. Тази политическа катастрофа беше досадно предвидима почти колкото това, че Тодор Славков няма начин да остане с гащи след като пийне малко. То интелектуалното ниво на десницата отдавна е на ниво риалити-шоу, но именно коалиционната криза около пенсионната реформа най-ясно го показа.

Прочетох някакви драматичнни вопли на Даниел Смилов (това е моят любимец, защото се държеше като мадам на публичен дом, толкова много искаше да продаде реформаторската девственост на своята партия на ГЕРБ, че текстовете му приличаха на статия на Лари Флинт, а не на анализ). Оставяме настрани дали идеята на ГЕРБ за прехвърляне на осигуровки от частни фондове в НОИ е правилна. Моето скромно мнение, че това е правилно нещо, отдавна трябваше да се направи, защото е време хората насила да бъдат карани да осигуряват ягуари и черен хайвер на собственици на частни фондове. Разбира се, самият факт, че някой от ГЕРБ ражда тази идея говори за това, че в нея със сигурност има тъмен подтекст, защото тези са като орки, тоест не са в състояние да градят, а единствено да рушат, но в случая поне приказките им са правилни. Но, когато десницата с голямо закъснение разбра, че Борисов май се е договорил с ДПС, и, о, да, президентът съвсем не е светлия пич за който умните и красивите го брояха, а а е просто една марионетка на ГЕРБ, нейните злостни съскания бяха повече от смешни.

Реформаторският блок умря в мига в който влезе в коалиция с ГЕРБ. Защото постъпи безпринципно, защото показа, че е инженерен проект, който пет пари не дава за своите избиратели, защото много хора, дори и от десницата, се изтощиха до безкрай да повтарят, че танцът с дявола означава, че си си продал душата. Но нееее, вместо разум от шаманите на дясното слушахме как РБ щял да бъде гарант за реформи, за държавническо мислене и за други такива възвишени неща. Което е все едно да кажеш, че като сложиш по-сантиментален заместник-директор в концлагер това ще гарантира, че през камерата ще минават само по 500, а не по 1000 души на ден.

Особено любима на мен ми беше тезата, че присъствието на Реформаторския блок в управленската коалиция щяло да бъде гаранция, че ДПС няма да управлява. Това трябва да се впише като един от най-смешните вицове на 2014 година. Точно обратното - ГЕРБ се нуждаеха от Реформаторския блок и от всички останали балъци, които точеха лиги по властта, за да прикрият това, че отдавна са постигнали съгласие с ДПС и си сътрудничат като парламентарни ъндърграунд партизани. Заради това, между другото, Борисов много ефектно набута на реформаторите най-коварните министерства, които съблазнително дават власт, преди да разбереш, че си нагазил в плаващи пясъци. И точно тук, точно за този сюжет, реформаторите бяха така зловещо излъгани, подманени и прелъстени от своите анализатори, че човек като гледа на всичко отстрани се чуди на какво литературно-политическо бедствие е попаднал.

Нека всеки, който иска да се позабавлява да прочете предизборните анализи на Смилов. Величествен. Те са изпълнени с една екзистенциална тревога, че ГЕРБ не искат да влизат в коалиция с РБ, завързване на всевъзможни конспиративни сюжети около това и един зов за дясно-реформаторско управление. Нищо от тази страст не е останало в последните му текстове. Защо ли е така?

Това е тъжната драма на политическите еднодневки. Те си мислят, че денят в който съществуват е цялата вечност на вселената и са готови на всякакви плонжове. Не напразно РБ стана първата партия, чийто лидер официално обяви, че е излъгал избирателите си. Тоест - днес не само не трябва да плашат с криза, ами да признаят поне веднъж, че са сбъркали радикално. Те легитимираха злото. Пуснаха отново Онуй да се върне на власт и така въпросът им "КОЙ" стана абсолютно ненужен. Най-малкото, защото РБ му стана коалиционен партньор. Да не говорим и за странното поведение на Радан Кънев, който в петък каза, че се е чувал с Бойко Борисов, в събота вече твърдеше, че телефонът на премиера давал свободно. Опасявам се, че лъжата е станала другото име на Реформаторския блок. Вината може би не е изцяло тяхна, те станаха жертва и на своите десни шамани, които нито един път, ама нито един път не им препоръчаха най-трудния, но най-достойния път - да останат верни на някакъв набор от идеи. Не знам дали РБ имат такива, но можеха поне да опитат. Защото коалиционните гърчове днес са така безднадеждно закъснели, но това ще го усетят на следващите избори, когато и да са те. Това десните шамани няма да им го кажат. Кога ли изобщо са им казвали нещо нормално, а? 

Няма го Джим Кери да им се обажда и да ги държи в течение на световните неразбории, хахаха.