Австрия,
Белгия, Кипър, Чехия, Дания, Ирландия, Италия, Полша, Португалия, Румъния,
Испания, Швеция...
Знаете ли в
какъв списък влизат тези европейски страни? В един изключително позорен. Това е
списъкът на страните-членки на ЕС, които са помагали по един или друг начин на
ЦРУ да осъществява изтезания над затворници. Вярно е по време на тази позорна
помощ някои от тях още не са били членки (например Румъния и Полша), но въпреки
това фактът на това доброволно сътрудничество съвсем не бива да бъде подминаван
с лека ръка. И това не са данни, които падат от въздуха, а са плод на
тригодишно разследване на американския сенат. Целият свят бе разтърсен от тези
разкрития и то съвсем основателно. Те показват едно съвсем различно лице на
света, който си мислим, че познаваме. Заради това не остана правозащитна
организация, която да не изрази възмущение, а тепърва ще се чуват мощните
гласове, че тези данни не могат да бъдат подминати с лека ръка. Настоящият шеф
на ЦРУ Джон Бренан нарече методите "отвратителни" и призна нещо,
което на дипломатичен език звучи така "ръководството на агенцията не е
успя навреме да разработи практически препоръки за провеждане разпити".
Което ще рече - изтезанията са били съвсем официална политика, която си беше
публична тайна, защото слухът за секретни затвори на ЦРУ из цяла Европа върви
още от 2003 година насам. Тези дни той бе потвърден от бившия полски президент
Александър Квашневски, който официално призна, че такива е имало на територията
на Полша.
Изтезанията
са не само срамен, а изключително позорен факт. Най-вече, защото са прилагани
от страна, която се чувства задължена да нахлува в произволна държава по света
с идеята, че съблюдава правата на човека. Днес вече имаме ясна картина за това
как точно ги е съблюдавала. Американските храненици у нас веднага побързаха да
неглижират шокиращите факти като посочиха, че ето - демокрацията тържествува,
понеже самите американци говорят за тях и това е официално тяхно разследване.
Само че тук не поставяме под въпрос наличието на демокрация в САЩ, а доколко тя
е била ефективна в мига в който тази държава под съвсем измислен повод, направо
под предлога на една опашата лъжа окупира Ирак. Нима признанието за
престъпление се води като някаква форма на оправдание? И не трябва ли, ако
говорим за истинска демокрация - всички виновници за прилагането на подобни
нечовешки деяния да бъдат наказани и то не проформа. Тези дни бившият
вицепрезидент Дик Чейни официално обяви, че Джордж Буш е бил наясно с
мъченията. Не е ли връх на демокрацията, ако един бивш президент бъде подведен
под отговорност за такова нарушение на правата на човека? Колко по-дребни
нарушители се издирват от съда в Хага за престъпления срещу човечеството, но ви
гарантирам, че Буш ще се наслаждава на спокойни и незатворнически старини.
Ето защо аз
имам проблем с понятието "евроатлантически ценности", понеже като
гледам май ще трябва да наредим изтезанията на затворници сред тях. При това
изтезания, които са изключително брутални, но в крайна сметка безсмислени,
защото ефектът от тях е бил нулев. Нали западният свят трябваше да е морален
факел, който да осветява пътя на нищите народи към земите на светлината? Как се
стигна не само до тези изтезания, но и до съучастието на толкова много
европейски правителства в тях? Когато страните от ЕС се правят на морален
ментор от тях се очаква безукорно поведение. Дали то е такова? Дали изтезанието
на хора се вписва в някакъв ценностен кръг? И дали това съучастие ще стане тема
на дебати в Европарламента? Защото, ако изтезанията са проблем за САЩ, то за
Европа те са истинска морална рана. Къде остана хуманизма на западната
цивилизация? В духа на евроатлантическите ценности ли е да давиш хора, за да
измъкнеш информация от тях?
Разбира се,
чест прави на Щатите, че не мълчат за своя проблем, но той има доста по-големи
последици, отколкото смятат. С какви очи оттук-нататък американски политик или
държавник ще чете конско на останалия свят, че не е на висотата на
неолибералната демокрация? С какво изтезанията в САЩ са били по-различни от
методите на Ислямска държава? И всъщност не е ли това насилие основния факт,
който поражда днес съпротивата срещу него?
Съжалявам,
че този текст е повече от въпроси. Но днес имаме остър дефицит на отговори,
както и на политически морал. Оказва се, че ЦРУ било нещо като държава в
държавата и многократно е лъгало висшия законодателен орган на САЩ Сената. И
тук вече не можем да кажем, че имаме наистина функционираща демокрация, както
се опитват да ни убедят. Каква е гаранцията, че такива сцени на насилие няма да
бъдат повторени? Каква е гаранцията, че при следващия американски президент с
проимперска нагласа "демократичният" свят няма да влезе в нова вълна
от насилие? Американците имат добре изградена мрежа от агенти на влияние по цял
свят, но дори и те са безсилни да прикрият зловещата истина, която бликна като
гной от всички безпощадно крити с годините факти. Ако приемем, че рисуваният образ
на Русия в западните медии е прав и Русия е една безпощадна тирания, то с какво
САЩ са по-различни? С това, че имат по-префинени методи за мъчение като
тъпкането на хора с развалена храна? Въпросите са много, а независимо от
обявените данни, истински отговори отсъстват. Ако такива факти останат без
последствия, то значи светът наистина се намира в някакво интелектуално
средновековие. Покрай присъединяването на Крим към Русия много пишман
анализатори изписаха тонове мастило за това, че Путин бил човек на миналото,
немодерен политик, който имал схващания за света от 19 века, от времето на
реалполитика. Сега като гледам тези данни се чудя дали пък прословутата
модерност на западния свят не е някакво прикрито средновековие, а?
И последно.
Тези дни стана ясно, че в последните 20 години САЩ били налели 64 милиона за
"укрепването на правовия ред в България". Това бе обявено от
заместник-посланика на САЩ у нас Брус Бъртън. Интересно ми е - нямаше ли е
по-добре да ги инвестират в собствения си правов ред. Че като гледам вече ми е
трудно да приема акъл за правоприлагане от американец. Страх ме е, че той ще
включва твърде много мъчения.
No comments:
Post a Comment