Аритметиката на задкулисието

Във великия филм "Анализирай това" има една култова реплика. Робърт де Ниро, който играе мафиотски бос, но изпаднал в остра психологическа криза на идентичност, в някаква невроза, която му пречи да бъде достатъчно кръвожаден, безпощаден и безмилостен се обръща разгневен към психоаналитика, който се опитва да му помогне със следния крясък: "Стига с тоя Фройд, бе! Вече ме е срам да се обадя на майка ми". Това е фраза, която може да бъде побългарена: "Стига с тая четворна коалиция, бе! Вече ме е срам да говоря за политика".

Очевидно има някакъв структурен дефект в българското обществено пространство, който прави така, че всички добри намерения, ако изобщо ги има, рано или късно да приключват размазано, истерично и неясно като филм на късния Дейвид Линч, където винаги е ясно, че совите не са това, което са, а хората започват да приличат на извънземни, които случайно са се оказали на тази планета и завинаги са изгубили всеки смисъл в живота. Точно това се случва с новата четворна коалиция, която започна да управлява България. На всички им беше ясно, че това управление е родено с нечовешки компромиси и прилича на пиян въжеходец, който трябва да балансира над пропаст, но едва ли някой някога е очаквал, че политическите драми в него ще дойдат като подранила менопауза с много горещи вълни, сапунени драми, разменени обвинения и продължителни коалиционни съвети.

Драмата започнала с назначението на Орхан Исмаилов за заместник-министър на отбраната беше просто видимата част от големия скандал. Патриотичният фронт се сети, че фигурата на Исмаилов е трън в техните очи с цяла седмица закъснение, което веднага насочи анализите в някаква друга посока. Всъщност от ден номер 1 на сключеното споразумение за управление е ясно, че лидерите на Патриотичния фронт се чувстват много по-комфортно, когато обясняват какво ги отличава от ГЕРБ, отколкото да се опитват да обяснат приликите между тях и Бойко Борисов. Зарядът на ПФ е изначално опозиционен и, за да са в състояние да действат като част от управленски съюз те стигнаха дори до опит за сатанизиране или изолиране на един от най-популярните си депутати - Велизар Енчев, единственият, който обяви, че ще остане верен на своите предизборни обещания и няма да подкрепи Борисов за премиер. Всъщност аферата "Исмаилов" едва ли щеше да доведе до сериозна колизия, защото ръководството на ПФ тъкмо намираше формулировки и оправдания за неговото преглъщане, когато те бяха сюрпризирани с ново назначение на човек на Касим Дал и Корман Исмаилов - Веселин Пенев като областен управител на София-област. Тогава стана ясно, че в отношенията ГЕРБ - Патриотичен фронт има накякъв разлом, който постепенно започва да придобива размерите на истинска пропаст.

И тук е мястото да се занимаем с тази пукнатинка, която показва, че в България никой никога не иска да приеме очевидното, а търсенето на конспиративни обяснения вече е станало национален спорт за прикриване на истината. Коалицията на ГЕРБ с Патриотичния фронт не се приема в Европа и то от нито една политическа сила. При идването си тук, между две опипвания на бедрата на Йорданка Фандъкова, шефът на ЕНП Жозеф Дол успя да сподели, че не приема такъв съюз и, че той е вреден за управлението, което малко стресна ГЕРБ, но не достатъчно, за да ги откаже от фаталната стъпка.

Това, което трябваше да бие наистина камбаната обаче беше и позицията на Партията на европейските социалисти. Българските медии, обзети от нов прилив на любов към кабинета и към управляващия Генерал, побързаха да излязат с иронични заглавие от типа "Станишев прекали..." или "Станишев спретна активно мероприятие с ПЕС" без да си направят труда да прочетат какво точно пише в писмото на европейските социалисти и без да си направят труда да съобразят, че ПЕС е колективен орган и, колкото да иска лидерът на тази партия не може да пусне декларация самостоятелно, ако не е подкрепен от другите леви формации там. Всички като папагали започнаха да повтарят, че Станишев е управлявал с "Атака", което не отговаря съвсем на истината, и сега нямал право да громи новото правителство с такъв документ. Това, което се пропуска обаче е, че за съюзът между ГЕРБ и патриотите е закрепен с подпис, тоест има съвсем официална договорка. И в този случай не можем да говорим за прозрачност, а говорим за това, че една партия-членка на ЕНП легализира един неясен националистически субект, което влиза в пълно противоречие с европейските правила. Заради това повечето анализатори вместо да бяха иронизирали беше добре да си направят труда да прочетат какво е написал Станишев. Той предупреждава управлението, че коалицията, която се формира е огромен компромис, който ще струва много скъпо на повечето партии, които са замесени в него. Не напразно в декларацията е споменато и името на АБВ. То не стои там от някакъв реваншизъм, защото точно в този случай от реваншизъм няма никаква нужда. Европейската левица е възприела като свое правило да не участва в официални коалиции с крайни националистически формации и декларацията на ПЕС показва, че на европейско ниво има консенсус за това, че към новото правителство ще се гледа с подозрение. Документът съвсем не беше случаен, но заети от български страсти ние пропуснахме да видим големият знак, което издава тъжният провинционализъм на политиката и най-вече на тези, които иначе все се представят за носители на европейското в нашето общество.

Провалът на ГЕРБ да разчете знаците от страна на ЕС ги заплете в цяла поредица от трудно обясними решения, които достигнаха своят връх с избирането на Слави Бинев за шеф на парламентарната комисия по култура и медии. Всъщност това наглед странично кадрово решение предизвика и най-бурният обществен отзвук, който можеше да бъде избегнат, ако поне един път Борисов си бе направил труд не само да имитира европейска политика, но и да се опита да я води. Интересен факт - всички депутати от Реформаторския блок всъщност подкрепиха скандалното решение, което показа, че управлението вече започва да се отразява и на традиционната десница, която почна да се отказва от все повече от своите основополагащи принципи. "Стигнахме границите на компромиси", обяви пред конгреса на ДСБ Радан Кънев и точно тази фраза също бе преглътната от неговата партия, която бе трябвало да го линчува за подобно обобщение. Цяла година ДСБ, а и Реформаторският блок като цяло се държаха като най-непоправимата морализаторска формация по нашите географски ширини, а сега се оказа, че те могат да вървят не само срещу Европа, но и срещу цялата си предизборна програма. За да достигнеш "границите на компромиси" преди да е минал месец от реалната власт, това означава, че второто издание на правителството на Борисов тепърва ще е заредено с нестабилност, защото Кънев най-вероятно усеща клокоченето в неговата собствена партия. Заради това той се опита да говори за изцяло нова формация, за превръщането на Реформаторския блок в единен субект, което е все едно шизофреник с 15 гласа в главата си, да твърди, че е в състояние да постигне единно мнение.

Каква е калкулацията дотук? Един месец управление и си имаме - Патриотичен фронт с единия крак навън от властта, но пък с нови кадрови назначения,  Реформаторски блок в политическа безпътица, защото знае, че всички пътища са грешни, и АБВ плюс ГЕРБ, които постигнаха неочаквано неконфликтни нива на консенсус. Полетът над това бойно поле издава поредната част от лъжата, която ни поднасяха в течение на цяла година, че е възможен някакъв различен и дипломитичен ГЕРБ, който с лек привкус на реформаторство, няколко капки патриотизъм, а всичко това разбъркано с леко социален лимонов сок може да даде добър резултат. Всъщност пред себе си имаме не политика, а поредна драма на задкулисието, което тепърва е става очевидно. Имае управление, което се е провалило в своето начало, защото първите му действия са една откровена лъжа.

И точно, когато можехме да свирим траурен марш на целият кабинет се случи нещо, което само доказва тезата, че политиката у нас е театър, а механизмите, които я ръководят тънат в сянка.

ДПС изключи двама депутати от парламентарната си група. На втория месец те се сетиха, че Муса Палев и Гюнай Хюсмен са нарушили нарушили партийната дисциплина, влизайки в парламента с преференциален вот. Това неочаквано действие едва ли щеше да направи впечатление на някого, ако не дойде в момента в който Патриотичня фронт изпадна в политически гърч и е на път да каже сбогом на управлението. Сметката показва, че с тези двамата мнозинството пак ще може да разчита на 121 гласа, ако се калкулират Български демократичен център и независимата Ана Баракова. Това е някаква гигантска аритметика на задкулисието, която става очевидно, защото парламентът така или иначе заприлича на риалити-шоу. Очевидно е, че резултатите от прословутото пиене на кафе между Борисов и Местан още дават своите добри плодове и сега вече Реформаторският блок иска или не, попада здраво в прегръдката на Доган и Местан, което издава, че този капан е бил замислен с ловджийска прецизност от която не може да избяга дори и заек-ветеран.

Точно заради това И бъдете убедени -Реформаторския блок преглътна Слави Бинев като крайпътна жрица омачкана петолевка,этака и ще преглътне тези двамата, пратени като диверсанти в тила на мнозинството. Аэтова трябваше да е парламента на промяната, на чистата политика, на прозрачността, Питам - как да наречем протести след които задкулисието не само не бива победено, ноэи получава мускули? Аритметиката на задкулисието става все по-очевидна. Спаси, боже,эдушата на Реформаторския блок в отвъдното и нека да врат в котела само половин вечност.