България през 2020 (истинската и разтърсваща история)

Коледните и новогодишните празници със сигурност откачат някакви жички в главата на определени хора и това въздейства на въображението им като екстази. Само по този начин можем да си обясним приповдигнатият разказ на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров "България през 2020", който обиколи много електронни агенции и различни вестници. Наречен някъде "пророчество", другаде "шега", този текст се колебае какво точно да бъде - бляскава възхвала на Бойко Борисов или опит за модерна шега, с леко намигване, както подобава на епохата. Моето лично усещане беше, че покрай многото открити вампири шефът на НИМ се е заразил с влечение към хорър-литературата, защото първото изречение ("Президентът Бойко Борисов се събуди, както винаги в 6 часа") спокойно може да послужи като въведение за пътеводител към края на света. Повечето от вас вероятно са налетели на фантазиите на Божидар Димитров покрай почивните дни, но ако сте от щастливците, които са ги избегнали нека да ви осветлим, че в разказа България вече е президентска република, Красимир Каракачанов е областен управител на Охридска област, България продава скъпо и прескъпо газ на Путин. Не е подминат и вестник "Галерия" - през 2020 година Бойко Борисов избягва да говори на глас, не защото внезапно е станал аутист, а защото знае, че каквото каже веднага ще се появи във вестника, което си е истинска похвала. Щом злите сили се боят от тебе, искаш или не искаш, ти си от светлата страна. Изобщо Божидар Димитров е възприел ролята на политически шаман, обществен прорицател и раздава постове, възходи и падения все едно през 2020 година ще се осъществи веднъж завинаги мечтаното светло бъдеще и историята ще спре, за да не развали това съвършенство.

В описвания текст има още много безумия, което си е солидна причина той да бъде пренаписан и да звучи както трябва да изглежда в действителност, а не според доста преувеличените фантазии на един историк с изявена склонност към митоманията. Но преди да се отдадем на тази пародия задължително трябва да направим един много бърз исторически преглед на българската литература, за да открием първоизточника на вдъхновението на Божидар Димитров и да обясним защо този първоизточник четен днес ще изглежда изключително политнекоректен, направо ругателно антиатлантически и вероятно заради това никой не се опитва да го извади от избраните съчинения на един от най-големите ни писатели.

Как си е представял Вазов София през 2000 година?

Разказът на Божидар Димитров е опит за имитиране на един известен, макар и много наивен разказ на Иван Вазов, наречен "Последният ден на XX век". През 1899 година патриархът на българската литература се опитва да предвиди каква ще е страната в края на 20-ти век. Опитайте се да го прочететe и днес, за да видите колко политически некоректен е той. Първо - намеква се, че жената на българския цар е рускиня, о ужас! Значи петата колона е проникнала до върховете на управлението и паяжината на Путин е оплетена. След това следва още един ужас. Вижте какво путинистко изречение: "българската флота, която се бе прибрала в Кавала, подир маневрите си по Бяло море заедно с руската...". Тоя тъпанар Вазов не си ли е давал сметка за евроатлантическите ценности, че така безбожно плюе и хули нашите цивилизационни избори? Продължаваме - царят говори с баща си. И бащата му казва: "Изпратете двадесетия век радостно, както и ний тука ще го изпратим. Той беше щастлив век за славянството". Славянството? Ооо, къде сте вие горди представители на грантовата интелектуалност, за да заклеймите този допотопен динозавър, който ги говори тези неща? Как смее да обругава евроатлантическите ни души, произведени вероятно във Флорида? Как?

Вън от политическите некоректности на разпаления путинист Вазов, има и други много готини несъвпадения. Вазов дори и в най-развихреното си мечтание не може да си представи София повече от 350 хиляди души. Толкова му се вижда тя в края на XX век. И нещо повече. Той не може да си представи София без производство: "високи фабрични комини изхвърляха черни стълпове пушек и замъгляваха атмосферата й" (Става дума за София). Има и стиймпънк елементи: "Отвъд Орловия мост той се размина с малките князове, които яздеха на новоизобретения инструмент „флигт-вег“ (един вид велосипед, движен от каучукови крила)". Величествен разказ.

Вън от шегата вазовият текст може да бъде прочетен като трагедия, защото светлата фантазия на един писател изобщо не е можела да си представи, че един ден ще има политически елит, който ще работи изцяло срещу реалните национални интереси и по този начин България ще е обречена да броди сляпа през пустинята на прехода като на всеки ъгъл лъжепророци се опитват да продават своите измами като върховна бляскава истина. Вазов е мечтаел за една горда, независима страна, изпълнила националните си идеали, пълноценна сама за себе си и слава богу, че днес не е жив, защото едва ли сърцето му щеше да понесе гледката на настоящата страна, тънещ в самодоволство елит и бедност, която застрашително приближава африкански размери. С други думи преходът в България, цялата история на страната е опит за убийство на литературата. Но все пак си струва да четете Вазов, а не халюцинациите на Димитров. При Вазов има светлина, при Димитров единствено мисловен кючек.

"България през 2020" - истинската история

И сега е крайно време на напишем истинската история на България през 2020 година, а не фантазиите на придворните лакеи на управлението. Как се казваше в добрите романи - сипете си нещо, отпуснете се удобно и нека пътешествието да започне:

Бойко Борисов се събуди вкочанен от студ на 1 януари 2020 година. Навън беше минус 20 градуса, ама вече нямаше с какво да се отоплява. Горите край Банкя бяха изсечени от зъзнещото население. "Нека да ни е студено, евроатлантическите ценности ще ни топлят", помисли си гордо Борисов и си спомни как лично той спря проекта "Южен поток". Сети се разговора си с Меркел в онези величави дни. Тя го беше потупала по ръката, той я целуна по бузата и любовта сияеше между тях. После канцлерката му прати немски експерти, които набързо го освободиха от поста му. Сега правителството се управляваше от Герхард Нойман, заместник-портиер на Външното министерство на Германия, бодър червендалест експерт, който присъстваше в страната всеки четвърти вторник от месеца, за да подсигури европейският ентусиазъм на населението и да се убеди, че заместник-министрите не щипват твърде много от фискалния резерв. Страната можеше да се купува скъпа газ от Турция, но цените бяха скочили твърде много, а и чуждите експерти се мръщеха на всеки небалансират бюджет, защото смятаха, че така източноевропейците мамят системата.

Борисов си помисли дали не трябва да закуси, ама се сети, че нямаше откъде да си купи хляб. Навремето с тържествена церемония на която присъстваше президентът на България (с промяна на конституцията от 2016 година за президент вече се смяташе американският посланик у нас както и да е неговото име) бяха пуснати сондите за шистов газ в Добруджа. Васко Кръпката записа фундаменталния си хит: "Аз добивам шистов газ - комунета, вече нямам страх от вас", а трима десни политолози получиха инфаркт в сутрешен блок, когато разбраха, че блянът им се е осъществил и когато получиха есемеси, че "Америка за България" им спира грантовете. Шистовият газ се оказа поредната пирамида. За две години сондите разораха цяла Добруджа, количествата добит газ бяха миниатюрни, но житницата вече не можеше да произвежда нищо. България, разбира се, можеше да внася зърно, но президентът на България на чист английски всеки път крякаше истерично, когато виждаше пари да се харчат за нещо различно от това страната да купува самолети от 1969 година. Хората постепенно се научиха да карат с по едно ядене на ден и това често бе изтъквано като добър пример в докладите на Еврокомисията, а се смяташе, че новият шеф на ЕК смята да препоръча това на цяла Южна Европа - този смутител на европейската мечта за това банките да просперират и финансистите да се къпят в шампанско.

Борисов изсумтя от студ. Погледът му попадна на снимка от президентската кампания през 2011 година. Изпсува наум. Росен Плевнелиев се бе подложил на операция за смяна на пола и избягал от България след като артистичната му душа на издържа и на журналистически въпрос той отговори, че е бил на протест през 681 година срещу налудничавата политика на хан Аспарух да създаде България толкова близо до Русия. "Носех плакат с надпис "Дворците на Аспарух да станат щаб-квартира на НАТО", беша казал президента, но два дни по-късно, вече с рокля си бе бил шута от страната. Много хора след това подозираха, че е Плевнелиев е спечелил четвърто място на конкурс "Мис Вселена", проведен в Зимбабве, но дали това е така или не светският хроникьор Евгени Минчев мистериозно мълчеше. Същ

Борисов погледна през прозореца. София вече беше различен град. През 2018 година Подуяне обяви независимост и със специална декларация поиска Памела Андерсън за президент. Градски транспорт не се движеше, защото мнозинството на ГЕРБ в София реши, че това е излишно пилеене на пари, които иначе могат да отидат в техните джобове. Реформаторският блок също обяви независимост от България и избраха Меглена Кунева за империатрица. Столицата на новата държава стана ресторант "Синия лъв", където империатрицата обяви специални намаления за либертарианци, за да привлича чужди туристи. Говореше се, че Радан Кънев бил опозиция в новата държава. Настоявал кафето да се сервира върху сини салфетки, а не върху путинистко бели.

"С ръцете си преобърнах тази държава, направих я велика, а какво получавам - само мрънкания, неблагодарности и интриги", изсъска наум Борисов. После чу сирените на полицейския бронетранспортьор. Разбра, че трябваше да побърза. Сложи в куфара бельо, недочетеното томче на Винету и снимка на Лиляна Павлова. Затворът го чакаше. От него дори и немските експерти не успяха да го спасят.