Saturday, January 03, 2015

Геополитическият махмурлук за малайзиския боинг




Покрай празниците доста телевизии отделиха много от времето си да направят обзор на най-интересните и странни събития на 2014 година. Една от тях посвети близо 10 минутен репортаж на мистерията с изчезването на малайзийския самолет в началото на март. Видях, че там наричат инцидента "Мистерията на 21 век", което е доста смело като се има предвид, че от века са изминали едва 15 година, а времето се е забързало като тъпкан със стероиди спринтьор след две бири. Случаят наистина е мистерия и ми е чудно, защо световното обществено съзнание си позволява да го забравя. Ами, ако се окаже, че самолетът е бил отвлечен от извънземни и сега в момента голяма част от пътниците се лутат из нощния живот на Сатурн, чудейки се дали всъщност лейди Гага не е била първият пратеник, опитал се да направи контакт. Моята хипотеза може да ви изглежда пресилена, но както няма доказателства за катастрофа, така няма доказателства и за извънземна намеса, тоест мистерията е налице и когато един ден летящите чинии се появят в облачните небеса, аз ще се смея последен като шаман, владеещ тайно знание.

Но изчезналият самолет е едно на ръка. Интересно ми е защо никой не направи репортаж за другият трагичен случай с малайзийски Боинг - самолетът, който беше свален над Украйна и който се превърна в повод за максимално изостряне на геополитическата конфронтация. Нека да припомним - трагичната случка стана на 17 юли на 50-тина километра от Донецк. Още не беше ясно какво точно се е случило със самолета наистина, когато интернет пространството пламна с обвинения, че "проруските сепаратисти", както западните медии наричат опълченците на Новорусия, са основните извършители на деянието и съответно, разбира се, черният лорд на Европа, по-големият и опасният брат на Сатаната Владимир Путин. Леле, какво нещо се изсипа. Грантовата интелигенция на България, за да не остане по-назад наточи пера и като се почнаха един моралистични стонове, едно леене на фалшиви сълзи. Някакви юпита, които все едно ги вадят от инкубатор, писаха дълги текстове как Холандия и Австралия никога няма да простят за това, как, когато истината лъсне нейният невероятен блясък ще прогори не само кулите в Кремъл, но и сутиена на Анна Чапман. В името на това да бъдат изкарани виновни опълченците, нека да припомним, т.нар. "западна журналистика" прибягна и до откровени манипулации. Беше разпространен клип в който се виждаше как брадат опълченец взима плюшено зайче от мястото на инцидента. По-късно се оказа, че това е изключително коварно изразяна част от клипче в което същият този брадат бунтовник не само не мародерства на мястото на катастрофата, а взима зайчето, за да покаже на медиите как е било стреляно и среще деца в самолета, а след това го оставя на земята и се прекръства три пъти. Разбира се, не липсваха и манипулации от руска страна, виртуалното пространство е джунгла, където битката е безмилостна, защото лъжата се оказа основен инструмент на епохата в която трябваше да тържествува неповторимата истина.

Сега обаче следва основното питане. Да сте чували от пет месеца насам някоя западна сила да говори за сваления самолет? Защо е така? След първите обвинения, съмнения и яростни статии, в крайна сметка останките от боинга бяха предадени на западните експерти, черната кутия също и за толкова много време не смятате ли, че трябваше да излезе поне някаква частичка информация, а? Днес Русия е единствената страна в света, която продължава да поставя въпроса за самолета. Външният министър на Руската федерация Сергей Лавров на всяка своя пресконференция отново и отново пита защо няма никаква информация за сваления боинг. Отсреща обаче е само мълчание. Пет месеца не са много за едно сложно разследване. Но най-малкото можеха да поне да изкарат данни за това какво се чува на записите от черната кутия. Тези записи са от ключово значение, защото, ако самолетът е бил свален от въздуха, има голяма вероятност пилотите да са видели кой стреля срещу тях. Защо не пускат никаква информация по темата? Дори и да приемем, че честните експерти изпитват съмнения, че записът от черните кутии е манипулиран, нещо, което лесно може да бъде доказано и проверено във виртуалната епоха - защо не дадат пресконференция и не кажат: "ние имаме съмнения за манипулация и заради това си даваме още време". Но нищо такова не се случва. Геополитическа мъгла тегне върху този случай и няма дори грам информация. Най-стържещозъбите русофоби у нас от време на време повдигат темата, но основно през информации от украински сайтове, което е все едно през 1936 година да пускаш линкове от нацистката преса - дори и някъде в бъркоча да има някаква истина, тя е затрупана от тонове ненавист и много други допълнителни техники за бъркане в мозъка.

Факт е обаче, че официална информация за това докъде е стигнало разследването няма, и по-важно - май няма умишлено. Което повдига съмнението, че май резултатите дотук по никакъв начин не подкрепят тезите на онези, които изляха тонове слюнка. Защото представете си, че се окаже, че украинците са тези, които са свалили самолета? Това не е първият случай в който те правят нещо такова. Трябва ли да припомням, че като основен аргумент за това, че са били руснаците се привеждаше аргумента, че през 1984 година СССР бил свалил самолет. Култово, просто.
Днес авторите на разгромяваще есета са се насочили по други мисловни плаващи пясъци и почти не се сещат за жертвите от фаталния полет. А паметта на жертвите изисква пълната, изгаряща и болезнена истина. Като гледам обаче каква информационна мъгла се стеле над този случай, изпитвам трагичното усещане, че никой не желае да научи истината и тя ще остане не само неоткрита, а непотърсена изобщо. Защото жертвите от самолета станаха трагични заложници в една отвратителна битка на лъжи и интриги, която продължава и до днес. Опасявам се, че мистерията със сваления самолет е почти равносилна на мистерията с изчезналия, защото вече никой не търси сериозно истината за случилото се. Беше много удобно да се обвинява Русия, беше страхото да се пишат просмукани от мазна пот статии за това как лично Кремъл е насочвал ракетите, но къде са доказателствата за това днес? Къде са? Няма ги. Останала е само виновната прах на обвиненията, защото, ако се окаже, че истината съвсем не е това, което ни се е представяла, мнозини разпенени моралисти ще трябва да си чупят пръстите и да се червят от срам, въпреки моите съмнения, че грантовият интелектуалец е способен на каквото и да движение на съвестта.
Заради това не трябва да забравяме нищо, което е станало през виновната 2014 година. Един ден ще се окаже, че царството земно може да принадлежи единствено на тези, които имат памет за нещата и които не се отказват да питат и търсят, дори и когато всички останали страдат от геополитически махмурлук.

No comments:

Post a Comment