Извънредното положение в мозъка на грантовите анализатори

Внимание! Нека червената лампичка за тревога да замига точно сега. Вече втори представител на грантовата десница призовава за ограничаване на правата на изразяване на мнение и едва ли не за въвеждането на извънредно положение в страната, ако някой си позволи да недоволства от единствено правилната правителствена линия. Необходимо е да направим едно разграничение. Грантовото дясно се различава онтологично от психодясното. То е финансово мотивирано и като такова от време на време допуска в себе си наличие на здрав разум и подсказва, че изповядващите го индивиди не са тежки шизофреници, а просто меркантилни носители на клишета. С други думи, ако някой от психодясното бе сътворил фразата за извънредното положение нямаше да й обърнем внимание, защото в техните фантазии отдавна има само телени мрежи и нищо друго. Но грантовата десница е нещо различно. Там има организация, команден център, субординация и йерархия и заради това подобни изявления трябва да карат всички със здрав разум да се оглеждат за раирани костюми на евтини цени.

След американският чиновник Даниел Митов, който временно го играе министър на външните работи и в тази си роля обяви, че поведението на всички, които не приемат идеята за координационен център на НАТО у нас граничи с "криминалното" и е "ненормално", тези дни налетях една статия на Деян Кюранов, кръстена панически: "Украйна – изоставена. Какво да прави България?". Няма смисъл да се спираме на анализа му за преговорите в Минск. Той е написан в истерично-черна гама, а може да бъде четен дори и като първа проява на антизападничество, защото западът е обвинен, че е напуснал бойното поле. Този грандиозен извод се прави, за да може да се втъкнат в гърлото на народа крайните изводи. Кюранов като черен маг твърди, че ако стане нещо край нас НАТО и ЕС веднага ще изоставят България и страната ни ще остане самичка в тъмния геополитически океан, където плуват мистериозни чудовища и мрачни сенки се кикотят в мъглата.

И така се стига до сюблимния момент, до спотаеният политически оргазъм на текста, където словото Кюраново вече се превръща в киселина, която разяжда мозъчните клетки: "Да си оправим законодателството, а и да започнем да прилагаме действащото наказателно законодателство за държавна измяна и работа против националните интереси. Защото, наистина от днес, когато стана ясно, че Украйна е оставена сама и същото очаква и България – постъпки пренебрежими вчера, утре ще бъдат престъпни..."

Това не е всичко. Най-хубавото предстои: "Затова и хора, които довчера можеха да бъдат таксувани като по-кротки или по-буйни политически луди – от днес почват да действат като национални предатели. Независимо дали го правят от любов или за пари".

И така вече пред нас имаме едно малко чудо. Деян Кюранов, който е от нещо, наречено Център за либерални стратегии, ни развива контралиберална теза, която граничи с авторитарна кубинка. Но това не бива да ви изненадва. Грантовото дясно е дотолкова поръчково и ценностно обезкостено, че утре спокойно може да защити тезата, че държавата ни се нуждае от извънземен за президент, защото само така вселената ще бъде спокойна.

Но тезата не е за пренебрегване. Вече открито се призовава всички с различно мнение да бъдат изолирани и съдени. И това нито за миг не смущава либералната душа на Кюранов. Той е готов да бъде комендант на такъв концлагер вероятно, за да може да възпира с корпулентното си тяло руската агресия и заплаха.

В статията се прокарва и друга теза - че Русия ще създава нестабилност на Балканите, нещо, което не е запазен патент на Кюранов, защото първи тази идея разви друг либерален гуру - Иван Кръстев. Ако човек оценява трезво политическите реалности у нас ще види, че единственият, ама единствения източник на нестабилност у нас не са хората с различно мислене и мнение, а точно озверелите грантаджии и тяхното властово продължение. Именно купчината от безкрайни лъжи около координационния център на НАТО у нас станаха причина за кипването на общественото мнение и май тогава авторитарните либерали се стреснаха, защото видяха, че годините прекарани в промиване на мозъци май са минали напразно. Този тъпкан и изтормозен народ масово не иска да припознае в Русия враг, а това означава, че източникът на грантовете може да се вбеси и да спре кранчето, което ще остави без работа толкова много медийни герои, че не ще си позволя да ги изброявам, за да не пропусна някоя височайша особа.

Прави ми впечатление друго. Кюранов е сляп за основния капан в неговата статия. Интересно от позицията на какво небесно същество той формулира българският интерес, че е в състояние да говори за предателство срещу него. Кой е този митичен политически център, който задава непогрешимите интереси на страната? Такъв, разбира се отсъства. И отсъства, защото грантовата интелигенция се опитва да наложи мнение, което не се споделя от 85 на сто от българите. Това е големият дефект на българската политика. Съществува тази паразитна прослойка, която говори от името на гражданското общество, въпреки, че тия са граждани колкото порноактриса може да мине за стожер на морала. Заради това се появава призивът за извънредно положение и масовата хайка за национални предатели. Защото оттук-нататък грантаджиите могат да налагат мнението си само силово, защото то се отхвърля с морално възмущение от народа. Тоест - това е само началото. Тепърва ще се наслушаме на мненията на либерали с камшици в ръката, които се изживяват като садо-мазо герой от "50 нюанса сиво". Заради това трябва да разглеждаме статия на Кюранов като симптом. Все повече ще се опитват да ни тикат към някакъв софт-авторитаризъм, където да се чува само гласът на платените анализатори, но това е рецепта за катастрофа, защото няма как да правиш политика напук, каквото и да са чели в учебниците си.

Изводът от всичко казано е, че трябва да следите развитието на тези политически бедствия. Тяхната версия за света рухна страховито, защото все повече се вижда, че в последната година вместо да анализират процеси, грантаджиите се опитваха да се държат като политически инженери. И конструкциите им рухнаха, но къде се е чуло и видяло директор на концлагер да иска да се откаже от инструмента на своите мъчения. Голямата битка предстои.

Да живее богът на истеричната пяна, която капе от устите на анализаторите, защото благодарение на нея можем да прогледнем за истината.