България: „Мене ме нема в целата схема“

Интервю за сайта delo.bg

- Г-н Симов, вие сте човек с мислене в левия спектър от политическия живот, ако мога така да се изразя. Интересна ми е Вашата трактовка на "казусът "Сириза". Какво всъщност стана в Гърция?

- СИРИЗА всъщност е най-големият досега опит за съпротива срещу бруталното и неефективно икономическо статукво в ЕС. Много хора се държат така все едно партията на Ципрас е някакво явление, което се е появило вчера и е продукт на желанието на гърците да продължат живота си с узо и сиртаки и отказват да видят истината и да разчетат вота на хората от нашата южна съседка. Истината е, че прословутата Тройка (МВФ, ЕС и ЕЦБ) наложиха на Гърция толкова скандални условия, че това "спасяване" приличаше много повече на жертвоприношение в олтара на неолибералния талибанизъм. Видя се, че въпреки всички приложени мерки Гърция не само не отлепя от дъното, но и дългът й се повишава. Междувременно безработицата скочи на 26 процента, а младежката безработица стигна до 60 на сто. Именно този финансов диктат, отменил онова, което се наричаше европейска солидарност, роди политическата съпротива и изстреля Ципрас на върха на управлението. СИРИЗА привлече вниманието, защото за всеки мислещ човек това е симптом, че брюкселският бюрократичен планктон вече не може да намира истински решения на проблемите. И всички тръгнаха в такава атака срещу Ципрас без да разберат, че по този начин го героизират и, ако продължават в същия дух ще го превърнат в новия Че Гевара на Европа. Този протестен вот на гърците получи такъв драматичен заряд, защото партиите на статуквото в ЕС направиха и невъзможното да се опитат да повлият на крайния резултат от изборите. И какво се получи - когато са засегнати интересите на банките, изведнъж демокрацията почна да пречи, а? За мен СИРИЗА освен израз на протест е и знак на друго. Разделението в ЕС не е на малки и големи страни, а страни с идеи и страни-лакеи. Видя се, че една малка страна може да задава политическият ред на Европа. Нещо, което е непредставимо в момента за България, чийто елит е свикнал да вие гръбнак и да си строшава краката от тичане, когато някой чиновник от Брюксел кихне. Мисля, че е време за промяна в самия ЕС. В противен случай никой не може да предскаже колко още такива радикални партии ще тръгнат към властта и ще я получат. Към настоящия момент обаче за мен СИРИЗА представлява източник на безкрайно вдъхновение, защото е хубаво човек да види, че хората от този континент още не са с промити мозъци и могат да гледат отвъд десните икономически догми, които успешно убиват ЕС в момента.

- Ципрас спечели със скандални обещания - внезапен край на строгите икономии, радикално намаляване на дълга, нови държавни работни места, подем, социални помощи, нарастващи пенсии и по-ниски данъци. Толкова ли е повърхностно мисленето на избирателите в една европейска Гърция?

- Не бих нарекъл тези обещания "скандални". Това е контраполитика. Контра на политиката на финансови ограничения, контра на едрите банкови капитали, които се опитаха да удушат Гърция пред очите на всички, една раздяла с времената, когато левица и десница дружно си пиеха шампанско и гледаха романтично към светлото неолиберално бъдеще. Не напразно най-големият губещ от изборите е социалдемократическата формация ПАСОК, която едвам влезе в парламента. Избирателите на левицата вече искат нов ляв проект, ново ляво мислене, което да се раздели с догмите на миналото. Това направи Ципрас. Той отказа да бъде слуга на статуквото и показа, че в Европа силните политици са тези, които говорят от името на народа си, а не от името на големите корпорации. Тоест - не виждам нищо лошо в това, че гърците искат по-добър живот за себе си. Проблемът не е в тях. Проблемът е в България, където са ни убедили, че трябва да страдаме до безкрай в името на митичните реформи, въпреки, че реформа у нас означава, че бедните накрая винаги го отнасят. Тук от 25 години животът на хората се подобрява, а все сме в състояние на реформи, реформи, реформи. Имам един съсед в Подуяне, който ми каза, че всеки път като чуе български политик да говори за реформи му идва да се опаше с динамит и да стане социално камикадзе. Въпреки грантовата интелигенция, която постоянно ни промива мозъците от екраните на телевизията, трябва да разберем, че има възможност за друг свят. Възможен е различен живот. Гърците го поискаха и получиха политиците, които да изпълнят мечтите им. Ние какво искаме - да стенем безкрай като държавата с най-ниски доходи в Европа докато ни разправят как поредната реформа ще запали одобрителен блясък в очите на Юнкер?

- Това са все несъвместими с пазарната икономика твърдения, които и противоречат на принципите, които са в основата на ЕС?

- Опасявам се, че пак ще изразя известно несъгласие. Защо омекотяването на финансовата политика да е нещо антипазарно. Пазарната икономика само бедността и намаляването на заплати ли познава като механизъм. СИРИЗА тръгва да търси някакъв друг образ на пазарната икономика - по-социален, в центъра на който стоят обикновените хора, а не богатите, които все пищят за пазари и за това колко крехки са та.

А колкото до принципите в основата на ЕС аз имам по-различно разбиране. Трябва да прочетем истински документите на тази общност. Те са наистина добри. Вижте какво гласи например член 2 на Договора за европейския съюз: "Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите- членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.". И така като гледам германските изявления, скърцането със зъби, опитите за груба намеса в правовия ред на други държави, не Гърция, ами май, май Германия си реве за гонене от Евросъюза и действията на Ангела Меркел разклащат основата на ЕС.

- До колко устоите на ЕС са разклатени след победата на Сириза?

- Не смятам, че устоите на ЕС са разклатени. СИРИЗА не е антиевропейска партия, тя е антисистемна. Иска смяна на политика, а не бягство от общност. Не напразно лидерът на Подемос, испанското движение на гневните и недоволните, Пабло Иглесиас отиде до Атина, за да подкрепи Ципрас. Между другото на последният митинг там площад, изпълнен от край до край с народ викаше: "Сириза - Подемос - Венсеремос", което беше ужасно романтична гледка.

Но, ако се върнемна темата - ЕС не е разклетен. Просто той повече не може да съществува в стария си вид - съюз по-скоро на банките, отколкото наистина съюз на хората. Това е големият грях на партиите на статуквото. Те предадоха храма на търговците. Оскверниха идеалите, омърсиха ги. Нещо повече започнаха да се изживяват като жреци на овехтелите и изключително вредни истини. Сега срещу СИРИЗА пишат най-често бардовете на статуквото, защоот чуват в далечината тътенът, който е в състояние да промени стария континент.

- Самата Гърция влиза в Еврозоната с доста противоречиви финансови показатели, което от своя страна обяснява и последвалите икономически колапси в държавата. Какви сценарии следват оттук натакък?

- Всъщност истинският сценарий е само един - да се намери приемливо решение и за двете страни, което не залага на силата на диктата или на зачервените от вампиризъм очи на Тройката. Гърция трябва да бъде оставена да развива самостоятелна политика, а не политика под диктат, за да може гръцкият народ да си поеме въздух. Вижте какво искаха от тях - приватизация на всички пристанища. Представяте ли си? Щеше да се окаже съвсем скоро, че гръцката страна няма откъде да намери ресурси, защото всичко е отишло в частни ръце.

Другият вариант, който много се рекламира от пазарните талибани, а именно изхвърлянето на Гърция от Еврозоната звучи страшно добре на хартия и много върви в сутрешните блокове на телевизиите, но давате ли си сметка какво означава това на практика - абсолютно нарушаване на балансите в Европа, нарушаване на изконни европеййски ценности. Ако Еврозоната иска да прилича на Камората и да удушава тези, които не се справят, нека да действа по този сценарий. Да не говорим какъв знак ще е това към другите страни. Подобно действие няма да е възпитателно, а разрушително.

- От друга страна, в едно от първите си пубични изказвания като премиер Ципрас заяви, че Гърция няма да спре плащанията към международните кредитори. От икономическото  министерство в Атина пък обясниха, че е напълно нереалистично да се очаква страната да изплати изцяло огромния си дълг. Как ще завърши всичко това?

- Мисля, че тази развръзка се очаква с интерес от цяла Европа, защото за първи път на Брюксел му се налага да говори не с някой костюмар, който отдавна е забравил как живеят обикновените хора, а с лидер, който е тръгнал от самото дъно. В този смисъл не бих подценявал шансовете на Ципрас да договори спасителен път за Гърция, който да е в съзвучие с програмата на СИРИЗА, а не с догматиката на дясното мислене.

- Виждате ли фатален изход за ЕС?

- Да, има фатален изход за ЕС. Наскоро четох едно интервю на журналиста Иво Христов и в него той изказва теза с която съм изцяло съгласен - Брюксел убива ЕС, СИРИЗА се опитва да даде нов живот на проекта. ЕС не може да бъде общност в която големите страни диктуват правилата и се държат като кварталния бияч и гледат намръщено всеки, който се отличава. Видя се, че когато световната финансова криза разтърси целия свят моделът на ЕС се разлюля като при земетресение. И той продължава да се люлее, защото елитите отказват да видят, че старите идеи просто вече не работят. Спомнете си как през 2008 година всички говореха, че нещо в модела е сбъркано, но когато нещата малко се позакрепиха, изведнъж този разговор бе забравен. Това е все едно лекарят да откаже да лекува пациент с тумор с идеята, че по някакъв мистичен начин той ще се излекува. Ако ЕС не стане отново съюз на социални държави, той няма бъдеще.

- Къде е България и "ол инклузива" между държавите ще продължи ли?

- Ицо Хазарта имаше една песен с рефрен "мене ме нема в целата схема". Опасявам се, че спокойно можем да сложим тази фраза над Народното събрание вместо "Съединението прави силата". България отсъства от големия разговор за бъдещето на Европа. Ама никаква я няма. Премиерът отива там, колкото да получи наставления и да му пратят експерти, а след това се връща тук и се прави на голяма работа. Някакви си журналисти се опитват да пишат обичайните си лъжи, че европейският интерес по някакъв начин е и чисто български интерес, тоест няма никакъв смисъл да се опитваме да формулираме собствени приоритети, което е все едно да се опитваш да продаваш сънотворни на електората. Истината е, че десницата в Европа постепенно води ЕС към митичният модел "Европа на две скорости" и без елит, който да може да формулира реален интерес и да го защитава, бъдещето ни като заден двор е абсолютно гарантирано.

- Такъв имало ли е?

- Ако говорим за "ол инклузива" опасявам се, че и това е част от пропагандните клишета, които често ни заливат. Все едно Гърция е била на безкраен купон, докато другите са се гърчили в адски работнически и пролетарски мъки. Често чувам такива сравнения. Как Ханс и Франсоа бачкали яко, тежко и без почивка, за да може Ставрос да купонясва. В момента в който някой може да направи подобна аналогия трябва да се попита дали е в състояние изобщо да види истината. Статистиката е безмилостна:  Гъркът изработва на година средно над 2000 часа. Германците и французите - под 1500. Какъв ти ол-инклузив?

- Като че ли изоставихме на заден план една друга гореща точка - Украйна....

- По тази тема ще говоря крайно и няма да изпадам в политическа коректност или зализано протестърско лицемерие. Виктор Янукович, който Майданът свали беше един мошеник, неприятен и алчен човек, но проблемът е, че той бе заменен от една истинска хунта, която има много малко общо с идеалите на демокрацията. Заради това ЕС изпадна в морална криза в момента в който легитимира бандеровците. Това е отказ от основните принципи на демокрацията, от антифашистката основа на Съюза. И какво се случи сега - хунтата получи право да избива безнаказано в Донбас, все едно там живеят хора втора ръка. А, когато опълченците тръгнаха в настъпление всички почнаха да кълчат лицемерно пръсти. Опълченците воюват за своя живот и за своето право на свобода. При това воюват срещу режим, който създаде паравоенни части, по подобие на тези в бивша Югославия. Миналата година пред октомври аз бях в Донецката народна република и с очите си видях масовите гробове, оставени след батальона "Айдар". Заради това е хубаво всички, които подписват индулгенцията на Яценюк и Порошенко да проверят дали изобщо имат съвест.

- Близо 7000 бесарабски българи в Донецк и размирните райони на Украйна бедстват. Те са поискали помощ от българската държава, не смтате ли, че този конфликт ни засяга повече, отколкото политиците му отдават тежест?

- От първия миг, от най-първия миг, когато се разбра, че почитателите на Бандера с алчни погледи и кървави пръсти посягат към властта в Киев конфликтът в Украйна е отворена рана в българското обществено тяло. И тук говоря за платените грантови храненици, които се опитаха да ни опишат украинската драма като сблъсък на върховната демокрация на Майдана с политическият сатана Путин. Хайде, молим! И до днес ни представят конфликтът там, въпреки, че още от първите дни много бесарабски българи, които добре познават основните участници в майдановската бандеровщина, се опитаха да ни алармират за истината. Вместо истина срещнаха злостното съскане на шефа на "Биволъ" Атанас Чобанов, който почна да тръби, че се срамува от това, че в Украйна имало 200 000 рубладжии с български произход. Това вече е мозъчен фалит, морален крах. Но се опасявам, че българската държава също е изпаднала в такъв ступор. Вижда се - как селата на бесарабските българи едно по едно отказват да участват във войната на хунтата, не искат да се мобилизират, а тази тема тук дори не е влязла в дневния ред. Да сте чули изявление на Даниел Митов за това? Да сте чули дипломат да се изкаже по темата? Какво - България е готова да захвърли на боклука българската общност в Украйна ли? Тогава за какво ни е външно министерство? И не е ли време да прегледаме своите позиции за Украйна, за да ги съобразим с интересите на нашите сънародници? Обаче тук предпочитат мълчанието, защото, ако тръгнем да защитаваме нашите сънародници това означава да се опълчим на статуквото в ЕС и НАТО. Нашият елит предпочита да си мълчи вместо да постави проблемът на масата. А този конфликт тепърва ще ескалира и заради това мълчанието всъщност е съучастие във фашизъм.

- Как ще коментирахе хипотезите - Русия да създаде марионеттни държави в Украйна?

- Тази хипотеза звучи добре на хартия, но моето лично наблюдение е, че ДНР и ЛНР не са марионетни държави. В момента те са зловещо атакувани от украинската армия и разчитат на помощ отвън, но ако един ден този конфликт приключи не мисля, че двете държави ще приемат функцията да бъдат подчинени на Кремъл. Това, което много хора пропускат е, че освен съпротива срещу хунтата, възникването на ДНР и ЛНР беше антиолигархичен бунт. Хората просто решиха да отнемат властта на местните олигарси. Тоест - местните жители трудно ще приемат украинският олигарх да бъде сменен с руски такъв.

Аз съм на мнение, че държавата Новорусия (така наричат себе си съвместно ДНР и ЛНР) вече съществува. Тя се създаде чрез пролята кръв в нейно име, а това е мощен държавообразуващ фактор. Киев изгуби Донбас и просто ми е чудно кога точно ще го осъзнае.

- Всичко това как ще рефлектира върху Европа и в частност върху България?

- То вече рефлектира върху Европа. Вижте - конфликтът в Украйна има своята американска следа. И това не е теория на конспирацията. Всички сме чували телефонният разговор на Виктория Нюланд в който тя използва прословутата фраза "Fuck EU". Това не е израз на банален цинизъм, това си е осъзната философия. Пред Украйна Европа бе вкарана в мощен конфликт с Русия, който й вреди всеки миг и час и който е безумен. А в България грохотът на тази война се отразява все повече, защото много хора тук си представят Европа като съюз, който търси мир и сътрудничество с Русия, а не конфликтът. Антиевропейските гласове у нас нараснаха, защото демонстрацията на двоен стандарт може да отврати всеки.