Геополитическите терзания на един стар милиардер

Когато трябва да печели пари Джордж Сорос сигурно е демонично добър, някаква свръхфинансова, алчна сила, която е в състояние да разорява държави, да срива валути и да владее тъмните, мистични и мрачни тайни на световните борси - този Мордор на капитализма, неговата неспираща фабрика за орки.

Но когато Сорос говори за политика или започне да дава глобално акъл, ситуацията повече прилича на ситуационна комедия. Това е все едно граф Дракула да реши да играе в предаване за малки момиченца. Всичко е радикално сбъркано - от дискурса до репликите. Заради това се старая да чета всяка статия на Сорос до която се добера. Такъв купон не е за изпускане. Сюрреалистично е, но ефектно.

На стари години Сорос е решил да бъде досаден морализатор и то основно на тема - Европейски съюз. Защо и какво точно го кара да се чувства специалист по този въпрос е отделна тема, но е факт, че в последните две години застаряващият милиардер вади статия след статия по темата Украйна, чиято цел е една - да накара европейските страни да нагазят до гуша в мътните води на конфликт, който не само не разбират, но и за който прословутите западни медии толкова много лъжат, че чак на човек му става мъгливо и страшно.

И така - тези дни из българските сайтове се появи една нова статия на Сорос, наречена "Последен шанс за Украйна и Европа". Тя е нещо като продължение на предишен текст на стария богаташ, който бе озаглавен като романтична ода от 18-ти век - "Събуди се, Европо".

В двата случая Сорос си е поставил само една задача - да накара ЕС да приеме Украйна като изключително ценен съюзник и да налее милиарди в стагниращата икономика на тази страна, която съществува на две финансови секунди от пълния фалит.

Парадоксално е, мама му стара. Значи ЕС трябва да излее в Украйна милиарди, които със сигурност няма да отидат за реформи, а самият Сорос в началото на февруари отказа да отдели 1 милиард долара от своето лично състояние и да го предостави на властите в Киев. Значи данъкоплатците в ЕС трябва да бъдат натоварени с цялата тежест на изначално погрешната и глупава политика на ЕС към Киев, но милиардерите няма как да участват в това фиаско.

Интересното е, че Сорос зове ЕС, въпреки, че той самият отдавна е американски гражданин. Не е ли по-редно вместо да пише сълзливи позиви, да се обърне към американските власти вместо да въоръжават Украйна да им дадат пари, за да стабилизират икономиката. Нали това е ефектният начин за справяне с кризата? Ако властите в Киев демонстрират икономически просперитет, то нагледно и прилежно ще могат да докажат, че техните политически схеми работят на практика.

САЩ обаче са изгубили най-важното си качество, което имаха като държава. По времето на Рузвелт те бяха страна, която можеше да организира един план "Маршал", една благородна политическа инициатива, предназначена за истинско възстановяване на държави, а не за тяхното изсмукване посредством шамански схеми и нечовешки лихви.

Разбира се, в своя текст милиардерът е абсолютно сляп за основният проблем на Украйна, който става все по-очевиден и в ЕС. Майданът може и да е почнал като бунт на достойнството, но някъде по средата на пътя той бе узурпиран от същата олигархична клика, алчна, а дори и кръвожадна, която беше на власт и при Янукович. Съскането между двама олигарси като президентът Петро Порошенко и доскорошния губернатор на Днепропетровск Игор Коломойски съвсем не издава демократичен климат. Украйна е една разяждана от корупция страна, а новите майдански елити също побързаха да потънат в лукс и да забравят, че са призвани да осигурят просперитет. Сорос обаче описва някаква алтернативна реалност: "Украйна, докато защитава себе си, защитава ценностите и принципите, на които ЕС бе изграден".

За разлика от Сорос авторът на тези редове е бил в Донбас при първото примирие. Видях с очите какви масови гробове оставят след себе си паравоенните формирования, финансирани от олигарсите. Ако екзекуцията на хора от упор е част от европейските ценности, то тогава направо трябва да бягаме със страшни писъци от Европа. Ако е европейска ценност да маршируваш с тениски на Бандера и грозно да крякаш как всички "москали" трябва да минат под нож, тогава авторите на такива твърдения просто трябва да отидат да се прегледат.

Изобщо цялата пропаганда на тема Украйна подминава жестоко всички авторитарни характеристики на властта в Киев. И именно това деморализира Европа повече от всичко друго. Защото постоянното дрънкане за евроатлантическа солидарност не може да скрие това, че постмайдановското време е пълно със страшни мистерии. Като например от коя страна стреляха снайперистите? Тази тема е толкова наболяла, че дори медия, която напоследък се държи така все едно авторите й системно прекаляват с хероин - "Дойче веле" наскоро пусна статия, която приличаше на истеричен призив киевските власти да разкрият всички тайни и така да обезсилят руската пропаганда.

Само че това, което се нарича "руска пропаганда" много често говори истината и отказът тази истина да бъде припозната като истина, ни поставя в ситуацията на Сорос - да се преповтарят едни и същи клишета докато мозъчните клетки на обикновения читател не вдигнат стачка.

Милиардерът чертае три изхода за Украйна, два от които са кошмарни в неговия поглед, защото руското влияние в тази страна няма как да бъде изкоренено.

Единствения изход, който той вижда в розово е следния - Украйна да не загубела хъс да се съпротивлява. А след това: "макар Украйна да не може да бъде по никакъв начин сравнявана с мощта на руската армия, нейните съюзници биха могли да се решат "да направят всичко необходимо", за да помогнат, с изключение на въвличането си в пряка военна конфронтация  с Русия или нарушаване на Минското споразумение".

Схващате ли? Аз лично не мога. Какво е това - "всичко необходимо", което не включва пряка военна конфронтация? Нашествие на извънземни? Или някакви хибридни военни действия? Нали тази измислица - хибридната война точно американците я пропагандират като най-голяма заплаха?

Истината е, че самият Сорос не е наясно с това какво предлага. Но пък в неговия вариант се вижда едно-единствено нещо. Новата власт в Киев, без подкрепата на Европа няма да изкара и една секунда, и то не, защото руснаците ще я съборят. Ще я съборят самите украинци за повечето от които майданът отдавна се превърна в символ на унищожението, а не на достойнството. Текстът на милиардера обаче е част от опита за американски натиск върху ЕС да продължи да задълбава в конфронтацията срещу Русия, нещо, което явно изтощава европейските политически елити, защото за първи път от години ги кара да са на страната на лъжата, а не на истината.

Сорос е ехиден манипулатор, особено, когато не му се налага да вади кинти от собствения си джоб, за да покаже съпричастност към каузата, която се опитва да защити. Заради това е добре да го четем. Неговите опити върху реалността са все едно да четеш опит на Сатаната да напише Библия. И не, че Сорос е сатана, в неговите икономически размишления например има голяма доза истина по принцип, но той е част от един финансов елит, който почна да губи почва под краката си. Защото схемите на победителите от Студената война почнаха да се разрушават една по една. Световната хегемония на един ред бе разклатена сериозно и то поради естествената глупост на всички стари богаташи, които си мислеха, че вечно ще бъдат ченгетата в този свят.

Не е ли забавно?