Дали левицата се събужда от своя кошмар?

Основният евроатлантик на партията, страдалецът за НАТО, рицарят на печалния образ в БСП Ангел Найденов тези дни даде едно епохално интервю. Моля да си отбележите първото изречение - то ще е единственото в което ще си позволя да иронизирам даващия мнение и то не заради това, че не заслужава, а защото възнамерявам да обърна сериозно внимание на неговите идеи и тези, понеже е крайно време да разберем, че в левицата се сблъскват два свята, два различни възгледа за България и изхода от тази битка е не по-малко важен от изхода на референдума в Гърция. И тук вече трябва да излезем от обяснителния режим и да подходим тезисното към интервюто на Найденов, да го изстискаме и да представим на публиката субстракта от него.

Тезис номер 1: Голям проблем е желанието на кръгове в БСП да поставят знак за равенство между партията и русофилското движение.

Това е обърната реалност. Не е ясно доколко е проблем това, че някой иска да върне БСП на автентични позиции. Виж изваждането на левицата от тях в последните две години доведе до две големи изборни поражения и политическа ситуация в която огромна електорална лява маса се настрои толкова враждебно към партията, че се радикализира до възможната крайност. Това е типично за ситуация на идейно предателство и идеологическа подмяна. Отношението към Русия остана онзи архаичен и симпатичен маркер, който бележи територията на истината и рязко я отличава от територията на лъжата.

Ангел Найденов обаче не спира дотук. Той веднага скача от русофилското към членството в ЕС и НАТО и обосновава тях като жалони на БСП. Проблемът тук също е подменен. В света на Найденов дори най-малкото противоречие с политиката на ЕС започва да се разглежда като ерес. Това е българската интерпретация на голям европейски проблем. Всеки опит за отстояването на автентичен национален интерес, автентична лява политика, автентичен курс на развитие веднага се санкционира от политическите цензори, които се чувстват задължени да разглеждат Европа като полицейски участък. И, о, ужас, ако недай си боже твоето мнение се различава с два милиметра от мнението на Юнкер, а Юнкер както виждаме всички е само едно лице на европейския финансов капитал. то заради това традиционната европейска левица има проблем с изборите. В момента в който си представиш една съгласна, омаломощена левица, левица на статуквото, а не на промяната, левица на клишето, а не истинските идеи, тогава колкото и да се правиш на защитник на ценности всъщност влизаш в ролята на гробокопач.

Тезис номер 2: Отиваме към пълна доминация на лявото крило.

"Не казвам, че е лошо, а казвам каква е моята констатация", отговаря Найденов на въпрос дали тази доминация е нещо лошо. Опасявам се обаче, че тук той не казва истината докрай. В свое интервю от ноември миналата година той обяви олевяването на за порок. Точните му думи бяха: "С олевяването рискуваме да се окажем на една писта само с "Атака". Очевидно е, че, когато олевяването ти пречи с ужасна сила започва да виси въпросът за твоята собствена политическа идентичност. И не разбирайте това като някакво огромно обвинение, но Ангел Найденов в случая ни дължи не констатации, а развиването на проект. Ако олевяването е лошо, тогава кое е добро? Как си представя модерната лява мисъл? Има ли идея откъде ще намери избиратели за нея? Защото сегашното ръководство на БСП, било то добро, или лошо, поне се опитва да намери рецепта, за да спре свободното падане на партията и да й даде ново разбиране за това каква България ни предстои да видим на хоризонта. Това ли разбира той под "доминация на лявото крило"?

"Аз съм казал вече, че се случва промяна на образа и на облика на партията силно наляво. Поне на този образ, който БСП има от 1997 г. насам", твърди още Найденов. Дайте да помислим какво се случи през 1997 година - тогава просто се роди новото политическо статукво, което в крайна сметка ни доведе след много години лутане до управлението на ГЕРБ. Но зад гърба ни остана криминална приватизация, унищожаване на социалната държава и много други престъпление на прехода. И на повечето от тях БСП не успя да се противопостави. Точно тази БСП ли ще ни е идеала сега? Ние имаме нужда от съвсем различна партия - действена и опозиционна, яростно лява дори. И това, че Ангел Найденов се възмущава и опозиционерства от десни позиции е един интересен знак. Който носи нова надежда, че все пак започва идеен кипеж, и това притеснява привържениците на старото статукво.

Тезис номер 3: Ципрас не е прав.

И тук стигаме до последната част на интервюто в която Найденов вече напълно заговоря като потенциален еврокомисар, защото речникът е свит директно от брюкселския новговор. Българската медийна среда е отровена от диктата на едната гледна точка. Заради това из грантовите издания ще намерите десетки статии писани от мракобесните десни на тема "Гърция", "гръцкия мързел" и "левичарския популизъм на Ципрас". Този разговор обаче звучи като скорострелна шизофрения и химически дисбаланс в мозъка. Заради това се търсеше някой отляво, някой фен на статуквото, който също да се изправи да посече Ципрас в неговата битка за различна Гърция и за различна Европа. Трябва да признаем - Найденов не е много ентусиазиран да рита, защото вероятно осъзнава, че след радикално изявление по тази тема най-вероятно няма повече да може да отиде на среща в избирателния си район. Но поставянето на темата по този начин показва, че в БСП наистина е имало крило, което се е самоизживявало като носител на европейски ценности, без да осъзнава, че това не са ценности, а просто идеологически пранги, които спъват партията. Отвъд диктата днес е възможна друга Европа, но десните и левите ченгета много искат статуквото да не помръдва и завинаги да остане едно и също. Заради това всички, които не се вписват в тази насилствена идилия трябва да бъдат заклеймени, демонизирани, отстракирани, отстранени.

Защо толкова много писах за това банално интервю? Просто то показва къде е конфронтация между бъдещето и миналото. Винаги съм знаел, че промяната ще дойде трудно, защото статуквото знае как да корумпира интелектуално. Но да си левичар и да стоиш като страж пред вратите на миналото ми изглежда абсурдно и нелепо. Та точно след прочитането на всичко това ми се стори, че май левицата е на път да се събуди от един кошмар в който е живяла твърде много време. Лек пристъп на надежда. Дори не смея да се зарадвам, за да не разваля магията.