Кой се страхува от Алексис Ципрас?

"Вълна от подкрепа за кредиторите залива Гърция", "Как се прави харакири с референдум", "Как Гърция настрои всички срещу себе си". Това са само част от заглавията с които американската медийна империя на Иво Прокопиев у нас подгряваше своята публика, а случайните баламурници подлъгали се да отворят неговите сайтове. Тонове отрова, жлъч, ярост, прикрити ругатни и явно интриганство се омесиха в един непоносим коктейл на омразата и ненавистта. А подбраните заглавия са абсолютно налудничави и показват как във времена на криза и истински избор, тези, които най-много се правят на съвест на свободното слово всъщност са обикновени лакеи на своите грантове. "Вълна от подкрепа за кредиторите залива Гърция" - това е все едно някой да напише статия озаглавена: "Вълна от подкрепа на Ку-Клукс-Клан залива чернокожото население в САЩ". Защото дори хората, които гласуваха с "да" на гръцкия референдум го направиха като политически знак, че искат да стоят в еврозоната, но това съвсем не означава, че ще приемат да бъдат изнудвани по всички искания на Еврогрупата, представяни от българските медии като небесно-финансово откровение от последна инстанция.

Също така не забелязах вълна от настройване срещу Гърция след обявения резултат. Точно обратното - българите по форумите се радваха като малки деца на тази победа, която им дава някакъв лъч светлина, че смазващото неолиберално статукво в ЕС може да бъде пропукано, че някъде до нас се е повил политически елит, който говори с гласа на хората и създава надежда за друго възможно бъдеще на Стария континент. С изключение на психодесните, които могат да чертаят единствено конспирации, които като паяжини обясняват всичко, обикновените хора в България, смазаните от перманентната мизерия и налудничави елити, си честитяха резултата от допитването все едно те са участвали в него. И това ще остане като един знак за солидарност, който е почти невъзможен в друга ситуация и показва, че отвъд схемите на европейската бюрокрация, има една друга наистина солидарна Европа, която се е изтощила от празни приказки и долни лъжи и вече е готова за действие.

През това време обаче слугите на статуквото у нас, йесмените на българскаката демокрация, безгръбначните мутанти на управлението набиваха канчетата на смутената публиката за точно обратното. Попаднах на един от пазарните талибани на Реформаторския блок Мартин Димитров в "Шоуто на Слави". Няма такъв цирк. Именно в неговите думи си пролича, че в някакъв далечен команден център са спуснати опорни точки, които да бъдат повтаряни до безкрай. Пред очите на телевизионната публика Димитров обяви Ципрас за ляв ултрапопулист, картоиграч, който поставял бъдещето на страната си под риск и с ехидността на член на терористична групировка обяви, че гръцките левичари не знаели как да извадят страната от кризата.

Разбира се всеки нормален човек ще се запита от името на каква величествена експертиза в икономиката говори човек като Димитров. Той принадлежи към Реформаторския блок, който лифтингиран вариант на старото СДС. Именно онова СДС, което проведе криминалната приватизация станала символна с продажбана на националния авиопревозвач "БГА Балкан" на цената на един апартамент в София. Това ли са величествените рецепти на реформаторските "гении"? Защото си спомняме как тяхното управление постави страната на колене пред МВФ и нито за миг дори не се възпротивиха на антисоциалните искания, които бяха поставени. Това е съвършено различно разбиране за управление. Подобни неща може да направи елит, който знае, че няма никаква вътрешна легитимност, а неговото оставане на власт зависи само от външи сили. И ето го резултата - България. Перфектен десен експеримент. Мизерия, отчаяние и хора, които се радват на референдума на съседите все едно те са си казали думата.

Интересно е да проследим и политическите гърчове на лидера на ДСБ Радан Кънев. Първо две седмици преди референдума той зачезна от политическата сцена и всички почнаха да го издирват като мистериозния герой на Бекет Годо. Мистерията се изясни - в разгара на политическия сезон Кънев се бе отдал на почивка в Гърция и бе сниман как пие бира в приятелска компания в курорта Каламици. Вместо ДСБ да му искат оставката и да го питат как така харчи реформаторското евро за бюджета на путиниста и комунягата Ципрас, Кънев се изтъпани и обяви, че звездите му говорели, че 60 на сто от гърците ще гласуват с "не". Това за звездите е артистична добавка, но очевидно, за да направиш такава прогноза трябва да имаш контакт с някакъв различен астрал, защото в тази реалност резултатът беше съвсем различен. Кънев дори самоотвержено обяви, че можело да му се налага да приема гръцки емигранти у тях и сега остава тази загадка - подготвил ли е поне една стая от тях да приема бегълци от комунизма на юг. Всъщност изцепките на десните лидери и идеолози показват някакъв страх, защото дори и в България започва да се налага осъзнаването на това, че време за връщането на някакъв минимален суверинитет на България. Ципрас е опасен, защото показа, че прословутите европейски правила са всъщност верига за малки народи и механизъм за налагането на външни интереси. Ако хората у нас осъзнаят това, тогава всички агенти на статуквото ще бъдат подложени на онова, което заслужават - пълно презрение.

Умните и красивите също се задавиха със гръцката победа. Тя показва една нова и различна вълна на бунтовните настроения. Нека да не забравяме само у нас бунтарите искаха повече капитализъм, държавни заплати и повече статукво. Заради това шегичките им загаснаха, а иронията им се изпари като чаша с узо забравена на топъл гръцки бряг. Основната истеричка на умните и красивите Ивет Добромирова, която очевидно е разчитала, че някоя от вуду-магиите ще промени вселената бе изкряскала във фейсбук, че това не бил референдум за условията на кредиторите, а били истински избори - за и против СИРИЗА. Европа, казва Добромирова, ще спаси Гърция - но тя просто каза и показа ясно, че е абсолютно несъстоятелно да спасява СИРИЗА. При такова ниво на анализ няма начин прогнозите ти да не приличат на хороскоп писан от кандидат-плеймейтка. Защото през думите на Добромирова се вижда основата истина, която започва да прозира и у нас. Европейският съюз съществува единствено като план на бюрокрация, но не и като план на обикновенте хора. В момента той има голям проблем със своята политическа идентичност и го решава не като се променя, а като се опитва да смаже всички несистемни гласове, които се опитват да намерят път навън от хаоса. Някои хора привестват този опит за смазване на различието с прибързани триуфалистки статуси, но другите започват да се замислят. Кой, кой, кой е оторозирал ЕС да се държи като полицейски участък, който да въвежда ред по този начин. През погледите на родните местни лакеи се усеща това противоречие. За тях беше много важно Ципрас да се провали, защото това щеше да убие идеята за всяка социална промяна. Сега вече пътят е отворен. И никой не е видял Добромирова да пише нов статус за Гърция. Остър дефицит на опорни точки просто.

Между другото в българските реакции се видя и другата титанична шизофрения на нашите дни. Всички протестъри като пионерчета участваха с ентусиазъм в налудничавата инициатва на Плевнелиев за референдум, но изведнъж се оказа, че допитването в Гърция било прибързано, нелепо и неправилно. След като резултатите излязоха на бял свят и те бяха много по-категорични от социологическите шашми, които телевизиите ни пробутваха цяла седмица, социологът Емил Роберт Коен написа дълги, драматични и травматични мисли за това как референдумът бил злоупотреба с демокрацията. Ех, тези гадни гърци бе - как злоупотребяват с нещо, които самите те са измислили. ЕС толкова много искаше Ципрас да клекне на техните правила без да пита хората, защото в светлината на народния вот тъмнината на европейската олигархия е на път да бъде показана изцяло.

След като прегледах статуси на основните остриета на умните и красивите и след като направих истински мониторинг на депресивните заглавия на "Дневник" почнах да стигам до извода, че май протестърското войнство ще иска окончателна забрана на референдумите, че тъпият народ не иска да гласува както повеляват грантовете, ами си позволява да има собствена воля. Един шегаджия дори бе написал: ""Очевидно ще трябва да отменяме демокрацията или поне само умните и красивите да гласуват, че иначе не се трае".

След като бяха изсипани тонове лъжи и подмени стана ясно, че Европа, а и България като част от нея вече не е разделена по оста ляво-дясно, или русофили-русофоби. Делението вече е - хората, които искат промяна, защото потъват и лакеи на статуквото, за които е икономически изгодно ЕС да не е съюз на равноправни държави, а седалище на финансовата олигархия, която се меси във всяка отделна страна. Разбира се атаката срешу Гърция няма да спре, агентите на статуквото ще направят и невъзможното да поставят един горд народ на колене, но в крайна сметка винаги е бил важен първият мъченик, този, който първи ще се опита да промени непроменимото и така да покаже, че всичко, което смятаме за правилно и непреходно е просто опит за котва, която да спре историята и бунтуващите се хора.

След тази кратка разходка в мислите на полицейските копои на безвремието трябва да направим и окончателният избор. Гръцкото "не" ще има своя ефект в България и дано този ефект да е събуждане от комата на бедността, представена ни като участие в клуба на богатите и красивите. Всеки човек заслужава различна Европа. А иначе, разбира се, че гръцкото "не" ще изглежда гадно, гнусно, противно, популистко и комунистическо на хора, които трябва да търсят тази дума в речника, защото винаги са казвали "да".