ПМ какво са вече? Протестна мрежа или Правосъдна мафия?

Правосъдната мафия иска да скара Сотир Цацаров и Христо Иванов. Твърдението не идва от репортер на агенция ПИК (любимият нов демон на психодясното, които плашат децата с това, че ако вземат да напишат хубав и позитивен статус за Гърция от ПИК ще го цитират и ще ги направят агенти на Кремъл и на модния дизайнер на Ана Курникова), а е на негово реформаторско величие Радан Кънев. За всеки, който е следил политическото поведение на Реформаторския блок ще е като сблъсък на хипотатам и слон да разбере, че някакви тъмни сили се опитвали да впият клин между прокуратура и изпълнителна власт в мига в който Величавата Съдебна Реформа най-накрая започвала да дава надежда за плод.

"Цацаров никога не се е обявявал против реформата, а сега пък се внушавало, че някой искал да го сменя", бяха думите на Кънев с които той зареди картечницата отново и остави бездиханни всички, които са очаквали някаква последователност от реформатор. Това все повече се оказва мисия невъзможна, нещо като да имаш очакване, че фолкпевица е чела Кант.

И така, значи сега се внушавало, че някой иска да сменя Цацаров. Дайте да видим откъде ли може да са дошли тези внушения, които очевидно са продукт на мафията в правосъдието, която иска да стопира реформата. Откъде ли и как ли тази мафия е успяла да пробута коварните си послания и да вбие клин в перфектният консенсус за работа.

Вероятно тази идея все пак е дошла от големият надпис #Оставка, който освети съдебната палата във вторник вечерта. Нека да припомним точно тогава обичайните психодесни, които успешно са се свили до 300 души, перфектна бройка за набързо поръчан уличен натиск се събраха пред Съдебната палата, за да искат оставката на главния прокурор. Това е тяхно свещенно право, както се казва в древните книги, но човек започва да се пита как така активните, спонтанни и морални граждани, които във вторник искаха #Оставка на Цацаров изведнъж след изявленията на Радан Кънев и Христо Иванов престанаха да я искат. Човек очаква малко повече енергия от грантовите търтеи, особено по темата от която им зависят издръжките...

Социалните мрежи вряха и кипяха от снимки на психодесницата, която както обичайно се възприамаше като отделен антропологичен вид, нещо като връх на социалната еволюция и примляскваше с очи пред картината на собствената си маломерност, увеличавана чрез всякакви способи на фотошопа. Заклинанията за морал, за смяна, за даване на заявка за честно правосъдие бяха толкова много и така захаросани, че случайният читател на плакатите можеше моментално да се сдобие с диабет.

А след този възторг и политическо опияние изведнъж - едно голямо нищо. Нищо бе! Човек вчера можше да търси с виртуална свещ някоя протестна мисъл срещу прокуратурата, но най-многото на което можеше да попадне е ироничен статус срещу Благо Джисъза, заловен да драска името си върху колона на Колизеума.

Дори в един момент ужасен се запитах да не би ПМ вече да означава не Протестна Мрежа, а Правосъдна Мафия. Защото може и аз да съм се объркал - навън да не се били обичайните грантови протестиращи, ами някакви маскирани мафиоти, които така да се опитат да саботират съдебната реформа.

Значи в мига в който стана ясно, че Цацаров, бил той добър или лош, е непоклатим, се оказа, че той е част от силите на доброто и сега ни остава да видим кои точно са силите на злото срещу, които са крякали от Правосъдната мафия, охх, пардон, от Протестна мрежа.

Но рязката смяна на курса е изключителна възможност да видим как "спонтанният" гняв бе изпарен под силата на политическия диктат. ПМ просто се доказа като една улична политическа бухалка, която все по-нефелно върши работата. Но най-дразнеща е инфлацията на думите, които тия пичове правят, защото те се гаврят със светлите пориви и качествените идеи като ги взимат за заложници за съвсем дребни, конюнктурни, абе направо христоивановски цели. Това е обезценяване на истинските стойности е най-голямото престъпление на маскарада.

Както най-големият проблем на промените в Конституцията е това, че РБ ги взе на въоръжение по един изключително шизофреничен, направо психоначин. Психодесните минираха възможността за качествена промяна, защото тя не се прави с истерии и улични пърформанси, а минава през желанието и възможностите да се чуят цял набор от идеи. Но това няма как да стигне до стъкления свят на лудостта в който са се оттеглили психодесните докато чакат пак "спонтанно" да излязат на улицата за поредната реформаторска кауза. Например - реформа на климата. #КОЙ не иска да пуска слънце през зимата? Мафията и олигархията - #Оставка на целия институт по метеорология на БАН.