Thursday, July 02, 2015

Прилепът от старата студена война




Американската външна политика винаги е била като явление от паралелна реалност. Оплетена от интриги, двойни стандарти, "наши кучи синове", налудничавият мирис на петрол и милитаристично мракобесие тя много рядко е давала код за достъп до своята сърцевина и за непосветения ум много чество парадоксално противоположните действия на САЩ по аналогични проблеми, но в различни части на света изглеждат като геополитическа шизофрения.
Но тези дни налетях на интервю на един от идеолозите на американската външна политика, нейният най-именит и леко зловещ законодател Збигнев Бжежински. На стари години (образът вече е на 87), той не само не показва никакво омекване или старчешко вдетиняване, а дори напротив - демонстрира все още ледена имперска воля и зловещ мироглед. Все пак от неговите думи човек може да разбере един основен постулат на американската политика - на всички останали трябва вовеки да е забранено това, което американците смятат, че им е позволено постоянно да правят.


На въпрос дали съзира опасност от нова студена война, Бжежински цинично отвръща: "Отдавна сме в студена война. За щастие засега не е вероятно тя да прерасне в горещ конфликт".
Дайте сега да вникнем в това откровение, защото си струва да бъде разгледано под микроскоп. Значи новата Студена война не започва с Украйна, както ни се внушава от от много западни медии, които допълват, че тя е по вина на Путин. Според Бжежински тази нова студена война е започнала отдавна. Какво ще рече отдавна? Ами може би от мига в който НАТО остана да съществува на политическата сцена въпреки, че големият враг от предишната война вече го нямаше? Или пък от опитите Русия да бъде обградена с кордон от буферни държави, за да не дай си боже излезе от големия сън и реши да излезе от елциновият маразъм.
В това сигурно нямаше да има нищо лошо, защото всяка империя е задължена да се пази от външните врагове, но за разлика от времената на древен Рим, нова империя е затънала в блато от клишета, които всъщност обявяват нейните интереси за благо на целия свят. Новата студена война бе обявена за реалност едва, когато стана невъзможно вече да се крият пушеците и искрите от сблъсъците. Сега идеологът на империята вече няма проблем да признае, че тя съществува отдавна. И това му се разминава, защото новите стандарти на журналистиката изцяло са окупирани от безкритичното мислене, а в тази атмосфера царуват идеологическите вампири.



След като един път е направил признанието за латентното съществуване на студената война от много отдавна, Бжежински се отдава на размишления за личността на Путин. В неговата мисловна матрица си личи как дори основният идеолог на империята има проблем да разбере отсрещната страна или поне да нарисува достатъчно адекватен неин образ.
На него му е трудно да каже дали Путин е умен. Ти да видиш! След това продължава: "Във всички случаи той има инстинктивен интелект, голяма е рафинираността му. Само се питам, защо настройва срещу себе си 40 милиона души в една съседна страна. Та доскоро украинците не изпитваха никакви враждебни чувства спрямо Русия".
Дори и когато се прави на луд Бжежински май има чувство за хумор. Думите му, че не разбира политиката на Путин към Украйна могат да бъдат тълкувани като опит за шега. Поне аз така ги разбирам, защото на този свят няма нищо по-ясно от действията на Путин по отношенията на съседната му страна. Едва ли щеше да се стигне до такава ескалация на напрежение, ако американците не бяха подредили нов кабинет в Украйна. А откъде знаем, че са го подредили те ли? Това не е теория на конспирацията. Има запис на Виктория Нюланд, която казва кой точно ще стане премиер, пък той взе, че и стана.
Точно тук Бжежински вече се плъзва в познатата плоскост да се прави на луд и да приписва на противника непознаваемост, защото, ако опише неговата мотивация, то ясно ще лъснат политическите действия на САЩ. Което подсказва само едно - дори старите прилепи от времето на студената война вече са решили да се правят на манекенки-блондинки и да изобразяват цялата невинност на вселената.




И тук стигаме до централното противоречие, което се е оформило на хоризонта. Бжежински е бесен. Путин е провалил проекта за евроатлантическа Украйна и заради това било нормално САЩ да стоварят тежко въоръжение в Прибалтика. Идеологът на империята не спира дотук, ами продължава с размахан пръст: "Можете ли да кажете, че НАТО няма право да разполага войници на територията на държавите членки на пакта и то в момент, когато в непосредствената им близост се очертава опасност?"
Значи американците могат, но руснаците - не. Америка има право да брани териториите си на влияние, но на Русия това трябва да е забранено. Бжежински е леко гневен, защото пред очите му проектът за еднополюсния свят се разпада напълно и от него не остава нищо. Щастливото безвремие на 90-те години на миналия век, когато геополитическите победители като аристократи си мислеха, че историята приключва, вече са останали много назад.


Проблемът е, че в залеза на своя живот Бжежински е загубил качеството, което го направи толкова ценен - да бъде реалист, дори и когато развива имперски идеи. Защото след като е обявил, че Америка има право на едно, но Русия няма, той добавя и друга рецепта: "Би било разумно на Украйна да се доставят отбранителни оръжия. Ние би трябвало да увеличим цената на руското насилие. Изключително скъпо е да превземеш град, чието население е решено на отбрана".
Навремето някой се беше пошегувал, че САЩ са готови да се бият с Русия до последният украинец. Бжежински казва точно това - дайте да дадем оръжие на аборигените, пък нека да се избиват там някъде. Проблемът е, че при темповете на отлив от украинската армия не е ясно дали един ден няма да имаме особен случай - много оръжие и малко войска.
Циничен е и подхода. Все едно в Украйна няма нацисти, все едно там паравоенните формирования не се държат като окупатори дори и на украинска територия.
Вероятно, за да си имперски мислител просто не трябва да мислиш в категорията "човешки живот". Проектът е над тези толкова банални неща. Всеки път, когато някой ви каже, че Путин е обсебен от имперски страсти му дайте да чете Бжежински. Американските имперски страсти са къде къде по-култови. В тях е съчетан ироничният сюрреализъм на битието. Светът щеше да бъде завинаги техен, ако не бяха рухнали под тежестите си на собственото си неумело поведение и отчайващ неолиберализъм.
Не напразно единственият въпрос на който Бжежински не отговаря е въпросът за това дали американците са подслушвали германски канцлери и то по времето на старата Студена война. Отговорът на този въпрос щеше да разкрие един много досаден факт. САЩ нямат съюзници в онзи стар поетичен смисъл на думата. Те живеят в свят без приятели, където всеки е потенциален враг. Купените съвести не ти осигуряват политическа легитимност. Империята на хълма се задъхва под тежестта на натрупаните лъжи. Нали не очаквате Бжежински да го признае. Старите ястреби все още сънуват, че са млади. 

No comments:

Post a Comment