Как Гърция предизвика медийните писъци на старите вампири

Гръцкият референдум имаше ефекта на пряка слънчева светлина върху лицето на стар, преял и прашасал вампир. И това е образ с който не описвам ЕС, а европейските медии, които иначе до повръщане ни обясняват как са носители на етични стандарти, свобода на духа и идеологическа светлина. Всичко това се оказаха пълни лъжи и алабализми за идиоти.

В течение на цяла седмица европейското обществено мнение бе насъсквано, ритано, блъскано със статии в които ефектно се преплитаха пълни лъжи, слюнки от сярна киселина и отвратително интригантство. Хипертрофираният образ на Гърция, който се появи от тази нечестива оргия бе, че говорим за една страна в ръцете на леви терористи, обзчестена, обезкостена, взета за заложник от покерджии, станала жертва на маоистко-марксистка шайка от налудничави левичари, че по пълнолуние Ципрас и Варуфакис си правят вуду-ритуал в който обзчестяват гръцки студентки, които са чели Айн Ранд и ги карат да учат Маркс докато не им окапят всички зъби.

Нямаше стандарти в журналистиката, които западните медиите да не пристъпиха в опита си да спасят геополитическото статукво на стария континент и кожата на Ангела Меркел като върховен жрец на сатанинската литургия на остеритета. Дързостта на един народ да отхвърли водещите догми и да поиска различно отношение като че ли парализира старите европейски прилепи и бели якички. Защото през това несъгласие те май видяха, а и чуха тръбите на приближаващият апокалипсис, когато господстващата финансова тирания ще бъде съкрушена от необикновения гняв на обикновените хора. Още по-парализиращо беше това, че в цяла Европа излязоха стотици хиляди, за да се солидаризират с гръцкия вот и да покажат, че навсякъде тлеят искрите на бъдещият пожар. Опитът този паневропейски гняв и дързост да не бъдат видени и изобразени напълно демаскира медиите като основен камшик на статуквото, като инструмент за перверзно идеологическо мъчение, което да избива зъбите на истината.

И тук се видя една огромна пукнатина. Тези медии, които трябва да са в съзвучие с модерното мислене и реалност, отказаха да видят реалността. Не, те през цялото време сънуваха кошмари, фантазираха, халюцинираха, стенеха от някакъв измислен ужас, нагнетяваха ужаса на левия популизъм, изкарван като някакво древно чудовище, което не си е отивало никога, упражняваха се в клетви и ругатни и резултатът беше, че "не"-то на гърция стигна до космически стойности - над 61 на сто. Няма да се впускам в теории на конспирацията - ще предположа, че в крайна сметка първоначално обществото наистина беше разделено почти по равно и това отчитаха социолозите, но тази мазна каша от медиен рекет, този еврократски цинизъм, съчетан умело с лъжи и простотия отвратиха гърците. Отвратиха ги по начин по който ги накара да гласуват с "не", за да чуе техния глас. Да стане ясно, че народната съвест там не може да бъде купена или рекетирана. И между другото - това свръхпресоляване на пропагандата се оказа като като някакво харакири, защото политизира Европа, показа ясно разделителните линии и даде да се разбере, че едната страна е концентрирала финанси, медии, ресурси и много грантови слуги, които са готови като генномодифицирани пудели с наточени зъби да ръфат всеки враг на европейската олигархия. Но пък гръцкото "не" стресна местната гръцка десница и бързо я накара да седне на масата на преговорите със СИРИЗА. Европа е далече, Меркел не е ясно къде е, но тя (гръцката десница) трябва да съществува на една територия с хора така измъчени от вечния остеритет, че референдумът всъщност отпуши политическият диалог в Гърция. И Ципрас най-вероятно никога не е целял да извива ръцете на Европа, а да постигне политически консенсус в страната си. Това е една прагматична и смислена цел, много далеч от мрачните конструкции на медийните сюрреалисти.

Заради това си струва да проследим и мини-истериите на българска почва, проявени най-вече чрез медиите на "Икономедия", която стана толкова силен глас на европейското статукво, че човек дори и да няма мистична нагласа, ще се усети като жител на предреволюционни времена, които носят електрическа буря в себе си. Рядко някой е влагал толкова старание в превеждането на най-яростните и злобни статии или пък е поръчвал на психодесните шамани да се упражняват на тема Гърция като древни мъчители в тъмен зандан.

Политологът Иво Инджов направи едно брилянтно наблюдение върху политическата тактика на "Дневник", което си струва да се повтаря отново и отново: "Излиза, че използването демократичния потенциал на интернет за мобилизация на гръцките избиратели, интоксикирани от корпоративните медии, е антидемократично. Че да изкараш в реалния свят възмущението на хората във фб, е нередно. Че да ги овластиш да гласуват "за" или "против" остеритета е популистко, защото видите ли, икономическата политика била домейн за тесен кръг технократи, икономисти и членове на елита".

Всъщност това, което Инджов е забелязал влиза в зловещо и метафорично противоречие с програмната статия на Иво Прокопиев от 2013 година, помпозно озаглавена: "България 2.0 срещу България "1984". Само преди две години Прокопиев се опиянава от идеята за мрежовото общество, което виртуално изисква и получава прозрачност от институциите, но днес вече вижда в това предизвестие за крах на вселената, защото бунтът на мрежовите хора разби олигархичните схеми. Те поискаха истинска, а не контролирана от едрите капиталисти свобода. В мига в който виртуалните бунтари пожелаха свой собствен свят, старата олигархия с лакирани по европейски нокти получи мини-инфаркт, понеже видя как собственото й оръжие се обръща срещу нея.

И това е причината за една от българските ярости, въплатена в гласа на грантовите шамани, видели за първи път през своя собствен живот как статуквото в което са инвестирали портфейлите си и душите си започва да се пропуква.

И като мрачен апотеоз на този български гняв на хората на миналото се откроява една статия на Веселин Желев, в която той на ръба на своето политическо отчаяние, маскирано като загриженост за бъдещето призовава в България да бъде приет ЗЗД. Не зловещия Закон за защита на държавата, а полузловещия Закон за защита на демокрацията. Според правилата на този нов закон президентът трябвало да получи правомощия да разпуска парламент и да свиква нови избори, ако в България се появи управление, което постави под съмнение членството в ЕС и НАТО.

Това е черен парадокс. В момента в който един съюз има нужда от извънредно законодателство, за да бъде варден от хората, то значи той напълно е изчерпал своята политическа легитимност и води отвъден живот. Не смятам, че ЕС е напълно мъртъв като проект и причина за това е, че самите евробюрократи все още не защитават идеите, които техните питбули мятат в пространството.

Това е голямата драма на Европа днес. Тя получи просветление за едно различно бъдеще и старите вампири на статуквото видяха, че системата може да бъде взривена и, че ЕС може да има човешки, а не само банков вид. Тази медийна ярост ще остане като експлозивна следа за времето в което живеем. Време в което свободата не беше в медиите, но въпреки това те не успяха да я убият, защото, когато свободата се появи по улиците всички грантови анализатори почват да пищят. Да, точно като вампири усетили, че слънцето изгрява в червенеещите небеса на зората.